IT специалистите остават най-добре платените работници през 2018 г.
Секция: Технологии
13 Юни 2019 07:55
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
IT специалистите остават най-добре платените работници през 2018 г.

/КРОСС/ Студентите, които завършват информатика и компютърни науки, остават най-добре платените работници в страната. Средната заплата в сектора е около 2400 лв. Най-ниско платените професионалисти пък са студентите, завършили музикално и танцово изкуство, които получават средно около 800 лв., сочи изследване на Българска стопанска камара.

Тенденцията в българското висше образование се променя в негативна насока спрямо предходните години - за пет години /от 2014 г. до 2019 г./ броят на новозаписаните студенти е намалял с близо 15%. Спада обаче и процентът на безработните студенти, които са завършили висше образование.

Положителна тенденция е плавното повишаване на работните заплати при завършилите университет, което изпреварва средната заплата за страната - 1151 лв. срещу 908 към февруари 2019 г.; както и високите доходи и почти пълна заетост в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти. Наблюдава се и отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, които бълваха твърде много кадри.

Студентите, завършили „Военно дело", са на първо място в класацията на процентна заетост - сред тези студенти няма нито един безработен. Класацията обединява случаите на завършили студенти, които работят - дори и не по специалността си. На второ място се нареждат медиците, от които едва 0.16% не са успели да намерят работа. Младежите, завършили Стоматология, Металургия, Музикални и танцови изкуства, Ветеринарна медицина и Математика, също лесно успяват да намерят работа. В дъното на класацията пък се нареждат животновъдите, специалистите по материалознание, психология и религия /теология, които трудно намират работа по специалността си.

Според класацията за приложение на придобитото висше образование и реализацията по призвание, близо 100% от завършилите военно дело работят по специалността си. На второ и трето място се нареждат медиците и стоматолозите, след това фармацевтите и учителите, които също си намират работа по професията си. В дъното на класацията са завършилите туризъм - където едва 20% от завършилите работят по специалността си; както и студентите по изобразително изкуство, хранителни технологии и животновъдство.Изследването показва и как се движат тенденциите на учениците, които стават студенти, а впоследствие и професионалисти. Така например, отличниците в училище обикновено избират специалности като медицина, фармация и стоматология; след тях се нареждат математика, право и политически науки. Учениците с по-ниски или съвсем слаби оценки се ориентират към професии в областта на материалознанието, добивът на полезни изкопаеми, животновъдство и растениевъдство, както и машинно инженерство.

Същата е статистиката, която показва средния облагаем доход на завършилите според висшето учебно заведение и специалността - студентите, придобили диплома за компютърни науки, информатика, инженерство и математика получават средно между 3 800 и 2430 лв.

Извън компютърните науки, специалност „Обществено здраве" е с най-високо платени завършили студенти, които получават около 2 300 лв. средно на месец.

На обратния полюс обикновено са творческите специалности: завършилите „Театрално и филмово изкуство" в ПУ „Паисий Хилендарски", ЮЗУ „Неофит Рилски" и в театралния колеж „Любен Гройс" в София получават средно по около 600 лв. месечно. Бакалаврите по „Социални дейности", завършили ТУ-Габрово и МУ-Плевен, взимат също около 600 лв. заплата.

Все по-малко кандидат-студенти биват насърчавани да се насочват към технически или информационни специалности, които са сред най-високоплатените. Според изследването това се дължи на ниската информираност на учениците преди кандидатстване, но и заради крайно недостатъчната подготовка по тези направления в гимназиите.