/КРОСС/ Днес се отбелязва Обсечене или Секновение. Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат” – изравняват се по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите.
Смята се за “лош ден”, по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи.
След Eньовден, празникът на раждането на Св.Йоан, това е второто честване на християнския светец, този път посветено на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни.
Празникът Секновение се счита за край на лятото. Той изцяло носи белезите на преходен период – между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.