До 2050 г. 7% от българите ще са 80-годишни
Секция: БЪЛГАРИЯ
29 Септември 2019 11:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
До 2050 г. 7% от българите ще са 80-годишни

/КРОСС/ България отново бележи демографски минуси. Най-големият проблем е застаряването на нацията. Учените от БАН работят с прогноза, според която след 10 години хората на възраст над 80 ще съставляват около 7 процента от населението. А през 2050-та ще са една десета от всички българи.

Прогнозата кореспондира и с данните на Евростат за броя родени деца. Ако през 2015-та те са били близо 66 хиляди, очакванията за след 20 години са за под 52 хиляди новородени българчета. И ако днес е актуален въпросът за достъпа до детска градина, то утре ще стане болезнена темата за липсващите социални услуги за възрастните.

Биляна Борисова разказва на какво разчитат пенсионерите в берковското село Бистрилица. То не отдалечено в планината, а само на 20 километра от Монтана. Петър Дафинов скоро ще навърши 50 години и е един от най-младите в селото. Подържа буренясалите тротоари пред отдавна празните къщи. Няма никой, много са рядко. Малко са хората тук”, коментира той.

В селото постоянно лекар няма, автобус до Монтана също не минава. Магазинът им затворил преди месеци, а хляб докарват в местното барче. В Бистрилица живеят около 50 души, предимно възрастни хора.  Според местните след десетина години в селото им ще напомнят само къщите, че някога там за живели хора. „Бистрилица ще изчезне. Това са хора над 70 години, които са останали и не може, млади хора няма, деца няма”, казва и Галина Ангелкова, жител на селото.

„Тезата, че България ще изчезне не може да бъде актуална. Не може да бъде и адекватна по някакъв начин. Защото има много тенденции, много процеси, които взаимно се допълват и има начин да се преодолеят. Но трябва политическа воля и политики за това”, коментира проф. Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Тя допълни, че за решаването на проблема трябва комплексност.

Доц. Стоянка Черкезова от БАН също подкрепи мнението на проф. Христова. „Трябва да има коплексност в услугите, които трябва да се предоставят на хората в отдалечените райони. Цената за осигуряване на услугите е много ниска”, коментира доц. Черкезова.