След скъпите F-16 МО купува рискови за пилотите учебни самолети
Секция: Коментари
09 Октомври 2019 15:10
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
След скъпите F-16 МО купува рискови за пилотите учебни самолети Драстично увеличение на разходите за военната ни авиация

/КРОСС/ Модернизацията на Сухопътните войски и ВМС все още не е започнала, а за 18 месеца са изхарчени колосалните 2,4 млрд. лева само за ВВС, включително за 4 леки витлови учебни самолета, известни с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази

В периода от началото на 2018 до м. септември 2019 г. разходите за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските военновъздушни сили (ВВС) се увеличават драстично. За цитирания период Министерството на отбраната провежда процедури и подписва договори за закупуване на нов боен самолет (1,256 млрд. долара или 2,188 млрд. лв.), осигуряване на летателната годност на изтребители МиГ-29 (81 294 416 млн. лева без ДДС), ремонти на самолети Су-25 (82 млн. лева без ДДС), възстановяване и осигуряване на летателната годност на вертолети Ми-17 и Ми-24 (31 083 333 млн. лева без ДДС), интегрирана логистична поддръжка на вертолети „Пантер" (9 188 000 лева без ДДС).

В допълнение с решение № 93 от 9 септември 2019 г. на министъра на отбраната е открита процедура за поръчка с наименование „Сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за доставка на леки витлови учебно-тренировъчни самолети и съпътстващите ги доставки и услуги". С тази поръчка се цели за военно-въздушните сили да бъдат закупени четири леки витлови учебно-тренировъчни самолета за първоначално обучение. Стойността на поръчката е 2,5 млн. лева.

Придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е в явно противоречие с Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020" (приета с Решение № 690 на Министерския съвет от 3.10. 2014 г.), „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020" (приета с Решение на Народното събрание от 25.11.2015 г.), Инвестиционен план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г. (21.04.2011 г.), План за развитие на въоръжените сили на Република България", приет с постановление на Министерски съвет № 333 от 29.12.2010 г., Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България (2010 г.) и др. Изброените документи важат поне до края на следващата 2020 г., а при положение, че нови планове за развитие, инвестиционни програми и отбранителни стратегии не са налични, цитираните тук очевидно ще важат и след 2020 г. до приемането на съответните нови.

Справката показва, че проектите за модернизация, залегнали във всички документи по-горе са: придобиване нов боен самолет, модернизация на фрегати клас Е-71, изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади, придобиване на нови 3D радари и придобиване на модулен патрулен кораб. Следователно придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не е изведено като приоритет или проект за модернизация и е в разрез с ангажиментите, поети от България, както пред НАТО, така и пред ЕС по линия на Европейската отбрана. Тук ще припомним, че през 2015 г. националната програма „България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020" е отменена и заменена с „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020". Виждаме, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не е заявено нито през 2014 г. в основополагащия документ, нито през 2015 г. в заменящия го документ.

От направения преглед на документите установяваме, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС изобщо не е заявено в Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., нещо повече - то не фигурира не само в списъка на приоритетните проекти, но дори и в разширения списък на т.нар. „други проекти", които ще бъдат реализирани при наличие на финансов ресурс. Оказва се, че увеличаването на броя на учебните самолети чрез придобиването на 4 нови леки витлови самолета за първоначално обучение от ВВС не е заявено и в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България. Подобно на Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020" и в Бялата книга по отношение на военновъздушните сили (ВВС) се акцентира върху силите и средствата за разузнаване и наблюдение, а придобиване на леки витлови самолети за първоначално обучение не се предвижда. В нито един от петте документа първоначалното обучение на пилоти за ВВС чрез придобиване на леки витлови самолети не е дефинирано като необходимост, приоритет или като предстоящо изграждане на нова способност.

Освен, че е в противоречие с редица стратегически документи на национално ниво придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е в разрез със съществуващите модерни решения в най-големите държави от ЕС и НАТО и не е целесъобразно от финансова гледна точка. Във водещите страни от Алианса са възприети най-съвременни и ефективни решения в тази област. Най-широко разпространеният, изпитан и работещ подход е първоначалната селекция и обучение на бъдещите летци за ВВС да се извършват в защитена среда на симулатори (тренажори). Например за първоначално обучение германските ВВС (Луфтвафе), които са едни от най-модерните в Европа и НАТО използват симулатори. В значително по-ограничен мащаб в някои държави от НАТО е застъпено и първоначалното обучение с витлови учебно тренировъчни самолети, но с тази дейност се занимават предимно частни компании на аутсорсинг, а не държавни ведомства. Първоначалното летателно обучение (Initial Flight Training) за ВВС на САЩ (USAF) например се извършва от фирма „Дос авиейшън" в нейния център в гр. Пуебло, щата Колорадо. От 2006 г. до днес тя е обучила над 17 хил. души.

Придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не отговаря на съвременните високи критерии и стандарти за безопасност в областта на отбраната и въоръжените сили. Тук ще припомним една опасна тенденция: в периода 2018 - 2019 г. нараства броят на катастрофите с малки самолети на територията на България, включително и една в Северна Македония (общо шест). В световен план катастрофите с малки самолети за първоначално обучение също се увеличават. Статистика за катастрофите със самолет Zlin 242 L, произвеждан от чешката фирма Zlin Aircraft и предложен на българските ВВС (източник - www. aviation-safety.net): 5 катастрофи със самолет Zlin 242 L във ВВС на Перу (8 юни 2000 г., 9 април 2003 г., 11 март 2011 г., 10 февруари 2012 г. и 24 май 2019 г.); 2 катастрофи със самолет Zlin 242 L във ВВС на Мексико (24 юни 2008 г. и 5 декември 2012 г.); 2 катастрофи със самолет Zlin 242 L в Авиоклуб Хонг Конг (26 февруари 2016 г. и 24 юни 2018 г.); още 4 катастрофи със самолет Zlin 242 L или по една във ВВС на Македония (7 април 1999 г.), ВВС на Йемен (27 април 2004 г.), Академия „Индира Ганди" (11 октомври 2011 г.) и Школата за летателно обучение Peryton в Загреб, Хърватска (1 септември 2013 г.).

В актуален въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на отбраната Аню Ангелов през 2013 г. относно закупуване на леки спортно акробатични самолети „Злин" за българските ВВС се посочва: „Самолетите „Злин" нямат никаква бойна стойност. На практика те са предназначени за спортно-туристически цели, аероклубове, въздушна акробатика и първоначално обучение на пилоти. Тези самолети са известни и с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази, което се отбелязва от всички специализирани издания и справочници, експерти и организации в областта на въздушния транспорт". В актуален въпрос от народния представител Петър Витанов към министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. относно обявена обществена поръчка за 4 броя витлови леки самолети се отбелязва: „В електронните медии вече се появиха публикации, че съществува корупционен риск, защото техническата спецификация за процедурата е манипулирана в полза на един определен самолет, който е известен с високата си степен на аварийност, ненадеждност и откази".

Въпреки силния натиск на различни лобита, свързани с производители на подобни самолети нито един от осемте министри на отбраната в периода 2008 - 2017 г. не даде ход на процедурата поради съвкупност от достатъчно уважителни причини: изключително малък брой на обучаемите в досегашния факултет „Авиационен" при НВУ „Васил Левски" на годишна база, наличие на предостатъчно летателна техника за обучение във ВВС, съмнения за манипулиране на техническата спецификация в полза на определен производител, корупционен риск, рязко повишаване на броя на инцидентите и катастрофите с подобни малки учебни самолети през последните години (включително и в България), липса на подобна практика в някои от водещите държави от ЕС и НАТО, които използват симулатори (тренажори) за първоначално обучение, а не малки самолети и др. Логично е да си зададем въпроса целесъобразно ли е от икономическа гледна точка да се закупуват тези самолети след като проектът за придобиването им бе отхвърлен от осем министри на отбраната до 2017 г., а обществената поръчка бе обжалвана пред КЗК през 2018 г.?

Сумарно за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските ВВС за период от по-малко от 18 месеца са похарчени над 2 394 065 749 млрд. лева без ДДС, митнически такси и сборове при положение, че модернизацията на СВ и ВМС все още не е започнала, а проектите за придобиване на многоцелеви патрулни кораби и бойни машини за пехотата постоянно търпят забавяне. Питаме какви са причините за това преференциално отношение към ВВС и асиметрично финансиране на въоръжените сили?

 

Автор: Доц. д-р Николай Цонков