Д-р Илияна Стефанова - Желязодефицитна анемия – изследвания за диагностициране
Секция: Интервюта
26 Октомври 2019 17:07
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Д-р Илияна Стефанова - Желязодефицитна анемия – изследвания за диагностициране

/КРОСС/ Д-р Илияна Стефанова е лабораторен лекар в МДЛ ЦибаЛаб, София. Завършила е Медицински университет, Варна. Има специалност по клинична лаборатория.


- Какво представлява желязодефицитната анемия?


СЗО дефинира анемията като концентрация на хемоглобин под 130g/L за мъже над 15години, под 120g/L за жени над 15години и под 110g/L за бременни. Стойностите на хемоглобин при деца варират с възрастта. Важни са референтните граници за съответната лаборатория.

Анемията е най-често срещаното кръвно заболяване. Засяга значителна част от населението, около 25%. Половината от всички случаи с анемия се дължат на недостиг на желязо поради неадекватна диета, нарушена абсорбция, повишени нужди, кръвозагуба. В резултат на ниските запаси на желязо в тъканите, се нарушава продукцията на хемоглобин и на червените кръвни клетки. Влошава се транспортът на кислород от белите дробове към тъканите и снабдяването им с кислород. Появявят се симптоми като отпадналост, уморяемост, задух при усилие, главоболие, замайване, намалена концентрация, тахикардия, неспокойствие, раздразнителност, нарушение на съня.

- Кои са рисковите групи за желязодефицитна анемия?

С по-висок риск за желязодефицитна анемия са:

вегетарианци, вегани и хора, чиято диета е бедна на желязосъдържащи храни;
жените в детеродна възраст (особено, ако менструалните периоди са тежки), бременните, кърмещи жени или тези, които скоро са родили;
децата, родени с ниско тегло, които са недоносени или кърмени за повече от четири месеца, които пият повече краве мляко (не само съдържа малко желязо, но може да намали абсорбцията на желязо);
хората, подложени на голяма операция или физическа травма;
пациентите със стомашно-чревни заболявания (целиакия, улцерозен колит, болест на Крон, пептична язва, тумори, хемороиди). Атрофичен гастрит поради хронична инфекция с Helicobacter pylori, автоимунни гастрити, лечение с инхибитори на протонната помпа във високи дози, също могат да са причина за недостиг на желязо.
Недостигът на желязо може да се дължи на загуба на кръв от бъбреците или пикочния мехур;

- Необходимо ли е рисковите групи да бъдат скринирани?

Жените трябва да бъдат скринирани по време на бременност. Резултати за хемоглобин под 110g/L през първи и трети триместър и под 105g/L през втори триместър говорят за анемия. Счита се, че стойности под 60g/L са свързани със сериозни последствия за плода, вкл. смърт.
Препоръчва се децата при навършване на една година да бъдат скринирани за рискови фактори и за хемоглобин.

 


Мъжете, както и жените, в постменопауза не трябва да бъдат скринирани при липса на оплаквания. Подходящ е преглед при гастро-ентеролог, ако се диагностицира желязодефицитна анемия. Счита се, че мъже с концентрация на хемоглобин под 120g/L и жени с хемоглобин под 100g/L трябва да бъдат консултирани по-спешно тъй като подобни стойности предполагат сериозно заболяване.


- Кои лабораторни показатели са подходящи за подпомагане на диагнозата желязодефицитната анемия?

Оценката на желязодефицитна анемия най-често включва пълна кръвна картина (ПКК), натривка от периферна кръв, серумни маркери. В началото се наблюдават промени на серумни маркери (понижен серумен феритин), a с изчерпването на железните депа се развива картината на анемия.
Признак за анемията са понижени еритроцити (RBC), понижен хемоглобин (Hb), хематокрит (Hct), MCH (средно съдържание на хемоглобин в еритроцита), MCHC (средна конценрация на хемоглобин в еритроцита), MCV (обем на средния еритроцит). Повишен е RDW (признак e за хетерогенност на еритроцитната популация). В случаите на тежък недостиг на желязо, броят на левкоцитите (WBC) може да бъде нискък, а броят на тромбоцитите (PLT) висок или нисък.


На кръвна натривка се оценява морфологията на еритроцитите. Особено характерни са анизоцитозата (вариация в размера на еритроцитите), микроцитоза и хипохромия (малки и бледо оцветени еритроцити ). До 40% от пациентите с желязо-дефицитна анемия, обаче могат да са с нормоцитни еритроцити.
Серумни маркери за дефицит на желязо са: серумен феритин и желязо (Fe), трансферин, трансфериново насищане, тотален желязо-свързващ капацитет (TIBC), разтворими трансферинови рецептори (sTfR), Zn протопорфирини.


Серумният феритин e маркер за железните запаси в тъканите и е най-значимия тест за железен дефицит. Анемия, обаче не може да бъде изключена при наличие на нормален или повишен серумен феритин т.к феритинът е острофазов реактант (увеличава се в хода на инфекциозни и възпалителни процеси). Полезно е да се изследва съвместно с C- реактивен протеин (също острофазов белтък).


Изследването на разтворими трансферинови рецептори и еритроцитни протопорфирини, както и биопсия на костен мозък може да се извърши, ако диагнозата остава неясна. Разтворимите трансферинови рецептори се увеличават при пациенти с дефицит на желязо. Нивото им не се повлиява от възпалителни състояния и може да спомогне за откриване на желязодефицитна анемия при пациенти с анемия поради хронично заболяване.
Показател, който се измерва с някои от хематологичните апарати е съдържанието на хемоглобин в ретикулоцитите (CHr). Ниските стойности се приемат като ранен критерий за желязо-недоимъчна еритропоеза.

 

- Кои други видове анемии трябва да се имат предвид при обсъждане на диагнозата?


Микроцитоза и хипохромия се наблюдават и при хемоглобинопатии (таласемии), сидеробластни анемии, анемии при хронични заболявания (хронични инфекциозни заболявания, тумори, колагенози, бъбречни и чeрнодробни заболявания), отравяне с олово и др.

 

- Как се проследява лабораторно ефектът от лечението?

Значимо повишаване на броя на ретикулоцитите се очаква след 3-7дни, последвано от увеличаване на хемоглобина след 2-4 седмици. Увеличаване на хемоглобина с 10 g/L след едномесечно лечение, показва адекватен отговор и подтвърждава диагнозата.
Подчертано покачване на RDW след началото на лечението също е добър признак.
Недостатъчен или липсващ отговор може да означава продължаващо кървене, малабсорбция, прием на антиацидни средства или чай, несъответстваща диагноза. В тези случаи може да се наложи консулт с гастроентеролог или хематолог.

- Какви са препоръките по отношение на храненето?

Правилното хранене трябва да бъде част от лечението. Подходящи са храните, с високи нива на хемово желязо (червени меса и черен дроб). Желязото в зърнените храни, жълтъка, зелените листни зеленчуци не се абсорбира така ефективно. Витамин С подобрява абсорбцията и може да се добави към диетата, като дъпълнение към цитрусовите плодове. Чаят е подтискащ фактор и пациентите с подобна анемия е добре да изчакат 1-2 часа след хранене, преди приема на чай.

Източник Пулс