Симеон II Цар на България „Една необикновенна съдба“
Секция: Интервюта
01 Ноември 2019 11:40
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Симеон II Цар на България  „Една необикновенна съдба“

По повод представянето на автобиографията си в Атина, говори специално за HELLO! За миналото си и за настоящето. 

/КРОСС/ В препълнената зала в историческата сграда на Стария Парламент, Цар Симеон II представи автобиографията си „Една необикновена съдба" , издадена от историческото издателство „Стема" (Корона).

Имахме изключителната възможността да разговаряме с него, както и да го придружим на разходката му до Атинския клуб, където издателят Константин Лукас даде вечеря в негова чест.

Роден през 1937 г., Симеон II става цар, когато е бил непълнолетен през 1943 г., след внезапната смърт на баща си. Властта е упражнявана от трима регенти.

През 1946 г., по времето, когато страната е под съветска окупация, Симеон II е изпратен в изгнание.

След завръщането му в България печели изборите през 2001 г. и е избран за министър-председател, оставайки на поста четири години. Това е един от най-редките случаи в света монарх да бъде избиран за министър-председател.

Що се отнася до личния му живот, през 1962 г. той се жени за испанската благородничка доня Маргарита Гомес Асебо и Сехуела, с която имат 5 деца. Тя също така го придружаваше на неотдавнашното му пътуване до Атина.

Обичате ли Гърция? Идвате ли често тук?

Да, много често. В Гърция имаме много добри приятели и това често ни дава повод да посещаваме Вашата страна. В крайна сметка София е толкова близо, особено от Солун - на три часа път с кола.

Много обичам Атина и Солун, посетил съм много места в континенталната част с красивите й манастири, както разбира се и островите. Мислех, че съм видял всичко в Гърция, но бях удивен, когато открих уникалния остров Аморгос тази година.

Коя е истинската причина да решите да напишете своя собствена автобиография?

Искахте хората да научат Вашата истина от Вас, така ли?

Не, направих го по - скоро заради децата ми. Исках те да знаят как баща им се е опитвал да направи нещо в живота си. Така че, те бяха причината, за да имат по-пълна картина за мен.


Като министър-председател на България, коя беше най-трудната ситуация, пред която бяхте изправен?

Бих искал да Ви кажа, че беше много труден период. Всяка страна има своите политически предразсъдъци и аз не бях съден само за грешките си, но получавах и лични нападки.

Иновациите не се приемат лесно в живота и вземането на решения понякога е трудно. Хората обикновено имат високи очаквания, но нещата не винаги се случват толкова безболезнено и лесно.

Въпреки трудностите, държа на положителната страна и предпочитам да виждам чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Ето, например по въпроса за Европейския съюз и колко важно беше да станем член. Имаше хора, които вярваха в това и ни помогнаха много.

Имахте ли страхове?

В политиката всичко може да се случи, но особени страхове не съм имал. За живота си никога не съм се страхувал. По-скоро от някое яйце или някой домат, това се случва на политиците. Но за щастие никога не ми се е налагало да се сблъсквам с такова неодобрение.

Когато решихте да се кандидатирате за министър-председател, срещнахте ли съпротива от страна на Вашето семейство или от хората, които Ви обичат?

Разбира се, много хора ми казваха да помисля отново, тъй като това беше извън кралския протокол. Ако бях цар на власт, нещата щяха да бъдат различни. Но като цар в изгнание, ако можех да помогна по някакъв начин, ставайки премиер в страната ми, ми се стори много логично и нормално.

Въпреки това имах подкрепата на кралските семейства, които разбира се смятаха, че това, което правя, е необичайно. Подобен на моя случай, досега има само два такива, е случаят с Нородом Сианук, крал и премиер на Камбоджа.

Успяхте ли да се отърсите от преживяното по време на изгнаничеството?

Завърнах се в България окончателно през 2000 г. и оттогава живея там. Колкото повече минават годините, толкова повече чувствам, че съм си у дома. Чувствам, че се завърнах към корените си. Това, че бях в изгнание не ми оставя горчилка, все пак научих толкова много. Ако бях останал в София като цар, нямаше да науча и половината от това, което научих като изгнаник. Нямаше да имам такъв отворен хоризонт, за да възприемам много повече проблемите.

Каква роля изигра Вашата съпруга през всичките тези години в живота Ви?

Тя е до мен цели 57 години и се е справяла с всички обстоятелства. Знаете ли, беше много трудно за семейството ми, тъй като медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и уредя децата ми на ключови позиции, разбира се всичко това беше несправедливо. Затова, вместо да оставя семейството ми, да бъде до мен и да ме подкрепя, аз ги призовах да стоят далеч от България, за да не се създават проблеми. Единственият, когото не критикуваха, беше единият от синовете ми, лекар.

Това беше едно от най-тежките преживявания в живота ми. Трябваше да бъда сам в тези толкова трудни години.

Колко внуци имате?

Единадесет! Бихме могли да бъдем и футболен отбор. Някои от внуците ми живеят в Испания, други във Великобритания и един в Мароко. Повечето учат и аз съм много горд с тях. Рядко ги виждам, тъй като са много заети, много сериозни и надеждни деца.

Има ли вероятност някое от децата Ви да дойде и да живее в България?

Невъзможно! Всички те имат кариери, както и моите снахи. Всички работят, имат си техния живот, никога не биха го изоставили. Идват в България от време на време, или през лятото, или през зимата за ски, тъй като в страната ни има отлични писти.

Ако имахте възможност да се върнете във времето назад, има ли нещо, което бихте променили в живота си?

Може би щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин, ако бях учил теология и бях по-близо да църквата, нещо което много исках, но не осъществих.