Трудни местни избори са ново изпитание за Макрон
Секция: Анализи
28 Юни 2020 09:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Трудни местни избори са ново изпитание за Макрон

/КРОСС/ След социалните вълнения и критиките към управлението на кризата с коронавируса партията на Еманюел Макрон се готви за поражение на местните избори днес - поредния трън в петата на френския президент две години преди края на неговия мандат.

Ще гласуват ли французите? В средата на март, след няколко дни под карантина, в обстановка, изострена от страха от новия коронавирус, само 45 процента от тях го направиха. Франция бе засегната тежко от Ковид-19 и регистрира 29 731 смъртни случая от началото на епидемията, според последните данни на министерството на здравеопазването.

Това масово въздържане от гласуване в средата на март наистина не беше от полза за партията на президента "Република, напред!" (РН), изпреварена в Париж, Марсилия и Лил и принудена към съюз с десницата в Лион и Бордо, като в момента няма изгледи тя да победи на втория тур в нито един голям град. "Проблемът е, че РН е нова партия, която няма корени по места и има проблеми с налагането си като значима сила. Освен това тя развали имиджа си чрез съюзи с левицата, но най-вече с десницата, след първия тур", посочва за АФП Жан Гариг, историк и преподавател в Университета на Орлеан.

"Може би неодобрението отново ще се изрази с въздържане от гласуване, а не с вот срещу Макрон", допълва той.
Целта на партията на изборите - 10 хил. места на общински съветници от общо 535 000 в цяла Франция - е показателна за малките ѝ амбиции. Дори в Хавър, пристанищен град в Западна Франция, не е сигурна победата на премиера Едуар Филип, който при това официално не е издигнат от РН.

Евентуално му поражение вероятно ще подтикне Еманюел Макрон към големи промени в правителството. Това е парадоксална ситуация в момент, когато президентът успя да парира критиките за управлението на кризата с коронавируса и премиерът го задминава с голяма разлика в социологическите проучвания.

С поглед към 2022 г.

Остава да видим доколко цялата тази суматоха около изборите, с три месеца интервал между първия и втория тур, може да окаже влияние върху останалата част от петгодишния президентски мандат на Макрон. През последните седмици няколко отцепили се депутати костваха на РН загуба на абсолютното ѝ мнозинство в Националното събрание. Един разгром в неделя може да отслаби още повече това отслабено мнозинство и дори да събуди амбициите на някои хора с поглед към президентските избори през 2022 г.

"Доколкото съществува концепция, че властта е твърде вертикална и в крайна сметка прекалено персонализирана, може да предположим, че президентът не иска да има партия, която да му е като воденичен камък на шията", обяснява Клое Морен - политоложка, свързана с Фондация "Жан Жорес". На фона на социалното движение на "жълтите жилетки" през 2018-2019 г. или протестите срещу пенсионната реформа миналата зима обаче тази концепция за вертикална власт бе остро критикувана.

"Тази визия, според която партиите не служат за нищо и синдикатите може да бъдат заобиколени, е една опасна позиция, която е възможно да предизвика гняв, съизмерим с този на "жълтите жилетки", коментира Морен.

Вероятно загрижен да излезе колкото се може по-бързо от тези нежелани избори, Еманюел Макрон вече е планирал да направи обръщение на 29 юни - в деня след изборите. Той ще даде първия си отговор на предложенията, формулирани от Гражданския конвент за климата - събрание на 150 граждани, избрани с жребий, за да придадат отново тежест на пряката демокрация в страната.

Еманюел Макрон от своя страна би могъл да си присвои някои мерки, в момент когато се опитва да си представи как ще изглежда Франция след коронавируса и да преодолее дълбоката икономическа криза, причинена от пандемията. "През тази нова фаза

има много надежди, за социалната държава,

за придаването отново на стойност на медицинския персонал, за рестартиране на икономиката и за индустриалния суверенитет на Франция, очакванията са много и следователно има риск и разочарованията да бъдат такива", предупреждава Жан Гариг.

Френският президент освен това поде заедно с германския канцлер Ангела Меркел инициативата за безпрецедентен механизъм за споделяне на европейския дълг, който в момента се предвижда да възлиза на 750 млрд. евро, с цел да бъде помогнато на Европейския съюз да преодолее историческата криза, предизвикана от пандемията от коронавируса.

Европейските лидери планират да се срещнат лично в средата на юли в Брюксел, за да постигнат бързо споразумение за този план за възстановяване от голям мащаб. Въпросът бе обсъден за първи път миналата седмица, когато излязоха наяве разногласия помежду им.