Посолството на Република Азербайджан: Кървавите събития от 20 януари 1990г. в Баку
Секция: СВЯТ
20 Януари 2022 11:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Посолството на Република Азербайджан: Кървавите събития от 20 януари 1990г. в Баку

/КРОСС/ На 20 януари 2022 г. се отбелязват 32 години от военното нахлуване и жестоките убийства на цивилни граждани в град Баку, Азербайджан, извършени от силите на Съветската армия на 20 януари 1990 г. В отговор на надигащото се движение за национална независимост, съветското ръководство изпраща близо 26 000 войници с тежка военна техника да щурмуват град Баку в операция, наречена „Удар“.

В резултат на тази масирана репресия загиват 147 цивилни граждани и биват ранени около 800 човека. Настъплението започва в полунощ, като бива приложено извънредно насилие над деца, жени и възрастни хора. Независимо от това, събитието отваря героична страница в историята на борбата на азербайджанския народ за свобода и независимост. Насилственото потушаване поставя край на 70-годишната съветска власт в Азербайджан и довежда до възстановяването на националната му независимост.

Събитията от 20 януари биват провокирани най-вече поради териториалните претенции на съседна Армения, която иска анексирането на Нагорно-Карабахската автономна област (НКАО) на Азербайджан. На 1 декември 1989 г. Върховният съвет на Арменската ССР взема безпрецедентното решение за „обединение“ на Арменската ССР и НКАО, като по този начин грубо нарушава Конституцията на СССР и Азербайджанската ССР. Това решение оказва много сериозно въздействие върху по-нататъшните отношения между двете републики, като разпалва масова омраза между тях. Също така поставя основата за кърваво етническо прочистване на местното азербайджанско население в Армения.

До януари 1990 г. цялото азербайджанско население, което живее в Армения, бива насилствено прогонено от местата си на постоянно пребиваване. В опит да бъдат изселени от Армения, около 300 000 азербайджанци биват подложени на убийства, изтезания и преследвания и са принудени да търсят убежище в Азербайджан. Тези разселени азербайджанци - лишени от дом и подслон - се заселват главно в Баку и предградията му.

Незаконната и враждебна политика на арменските власти разпалва гняв сред азербайджанците, което довежда до масовия им протест срещу двойствената и безхаберна позиция на ръководството на СССР по този въпрос. През 1989-1990 г. стотици хиляди хора излизат на централния площад (сега площад на Свободата) и по улиците на Баку, за да  протестират срещу претенциите на арменските сепаратисти целящи да откъснат района на Нагорни Карабах от Азербайджан и да го присъединят към Армения.

За да потуши тези мирни демонстрации в Баку, генералният секретар на Комунистическата партия на СССР, Михаил Горбачов, изпраща в Баку военния контингент на съветската армия, а също и специалните части. Както по-късно бива заявено от Д.Язов, министър на отбраната на СССР, използването на сила в Баку има за цел да предотврати превземането на властта в Азербайджан от некомунистическата опозиция, както и да гарантира оставането на власт на комунистическото правителство.

В навечерието на нападението спецчастите на Съветската армия атакуват сградата на държавната телевизия в Баку и прекъсват националното телевизионно и радио излъчване, като по този начин преустановяват разпространението на новини сред местната и международната общност. Така хората биват лишени от достъп до информация за навлизането на съветските войски в града. Ако са били предварително предупредени, мирните цивилни граждани са могли да напуснат улиците и така да спасят живота си. Така или иначе, заповедта армията да използва сила срещу цивилни граждани не може да бъде оправдана при никакви обстоятелства.

Надъхани с омраза към местното население и под въздействието на алкохол и наркотици, съветските войници стрелят безразборно по жени, възрастни хора и бебета; на жестоки убийства биват подложени дори шофьорите на линейките и лекарите. Танкове и бронирани транспортьори прегазват цивилни автомобили и линейки с хора вътре. Електричеството на болниците бива прекъснато, за да не бъде оказана медицинска помощ на ранените.

В доклада на Human Rights Watch за „Черния януари в Азербайджан“ се посочва: „В действителност насилието, използвано от Съветската армия в нощта на 19 срещу 20 януари, е толкова несъразмерно със съпротивата, оказана от азербайджанците, че би могло да се определи като упражняване на колективно наказание“. Всъщност трагедията от 20 януари е политически мотивирана и е най-бруталната сред военните нашествия на съветските войски в Алмати (1986), Тбилиси (1989) и Вилнюс (1991).

Въпреки че азербайджанският народ претърпява големи загуби в трагедията на 20 януари 1990 г., гордостта и достойнството му остават незасегнати. “Черният януари” е повратна точка в историята на Азербайджан и се превръща в ярък израз на храбростта и решителността на азербайджанците да възстановят своята национална независимост.