Пластмасата в храните: отрова за целия организъм
Секция: Здраве
20 Февруари 2022 15:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Пластмасата в храните: отрова за целия организъм

/КРОСС/ В световен мащаб през 2016 г. са произведени 322 милиона метрични тона пластмаса, от които 60% са предназначени за хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки. Става въпрос за опаковки. Тези пластмаси съдържат редица химикали, включително стабилизатори, лубриканти, пълнители и пластификатори.

Излагането на някои условия на околната среда, като топлина, например, кара пластмасата да се разпада на много по-малки фрагменти, наречени микропластмаси, които могат да мигрират в храната.

Бутилки с вода за еднократна употреба, пластмасови кутии за храна, и опаковки за съхранение на препарати, храни, и др. са сред най-честите примери за това как микропластмасата може да мигрира в храната. Затоплянето на храна в пластмасови опаковки, дългото време за съхранение и вида на пластмасовата опаковка, която човек използва, влияят върху количеството микропластмаса и техните вредни химикали, които мигрират в храната.

Някои често срещани микропластмаси, вече присъстващи в храната ни, включват:

Бисфенол А (BPA): Производителите използват този пластификатор, за да направят поливинилхлорид, „родителската" пластмаса на много продукти.
Диоксин: Това е страничен продукт - хербицид за и избелване на хартия, който замърсява околната среда.
Фталати: Те правят пластмасите по-гъвкави, прозрачни и издръжливи и присъстват в много видове опаковки за храни.
Полиетилен и полипропилен: Те правят опаковките леки и издръжливи и са най-често срещаните пластмаси, присъстващи в храните и околната среда.
Микрочастиците, открити в по-малки количества в храната, включват BPA и BPF, моно-(3-карбоксипропил), моно-(карбоксиизононил) и моно-(карбоксиизоктил).

Микропластмасите са фрагменти от стабилизатори, смазки, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите използват, за да придадат на пластмасите желаните им свойства, като прозрачност, гъвкавост и издръжливост.

Експертите обаче класифицират много от тези химикали като токсични и вредни за човешкото здраве:

микропластмасата влияе на хормоните в човешкото тяло:
Учените смятат, че най-малко 15 от химикалите, използвани от производителите на пластмасови опаковки, вредят на ендокринната система. Тези химикали са структурно подобни на някои хормони в тялото - като естроген, тестостерон и инсулин, и имитират и нарушават естествените им функции, което води до неблагоприятни последици за здравето и увеличава риска от хронични заболявания.


Излагането на BPA играе роля в безплодието както при мъжете, така и при жените, както и в развитието на синдрома на поликистозните яйчници.

микропластмасата повишава риска от хронично заболяване:
Изследванията продължават да показват, че дългосрочното излагане на микропластмаси, нарушаващи ендокринната система, увеличава риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечни заболявания. Експертите свързват по-високите кръвни нива на диоксини, фталати и др. със състояния на възпаление преди заболяването, нарушена глюкоза на гладно, инсулинова резистентност и затлъстяване, което значително повишава вероятността от диабет тип 2.

микропластмасата нарушава работата на имунната система:
Изследване от 2020 г. сочи, че микропластмасата влияе на червата, а оттам допълнително отслабва имунитета. 70-80% от имунните клетки се намират в червата, а продължителното излагане на микропластмаси в червата е токсично за имунните клетки, причинявайки дисбиоза - нарушаване на чревната микробиота - и води до свръхрастеж на „лоши" бактерии. Дисбиозата пък се свързва с развитието на състояния като болестта на Паркинсон. /БГНЕС