Ирена Цакова: Горда съм да бъда от екипа на „Дънди Прешъс Металс“
Секция: Интервюта
19 Май 2022 09:23
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ирена Цакова: Горда съм да бъда от екипа на „Дънди Прешъс Металс“

/КРОСС/ Ирена Цакова има магистърска степен по инженерна химия и „Екологичен мониторинг, контрол и здраве“. Девет години работи в отдел „Опазване на околната среда“ в завода в Кремиковци, преди да започне работа в Челопеч. Кариерното ѝ израстване в българското дружество на канадската „Дънди Прешъс Металс“ започва с работа по мониторинга и управлението на околната среда, а след това се издига до ръководител на местния екип по околна среда, здраве, безопасност и сигурност в Челопеч. Като оперативен директор в Крумовград тя ръководи трудния процес по осигуряване на всички необходими разрешителни за проекта за добив на злато, в това число за осигуряване на съответствие с високите и всеобхватни изисквания при изготвяне на оценката на въздействие върху социалната и околната среда. Отговаря и за сложните взаимоотношения със заинтересованите страни на местно ниво. Тя е избирана за една от стоте вдъхновяващи жени в минната индустрия в международен мащаб.

-Госпожо Цакова, в добивната индустрия не се срещат често жени на ръководни позиции. Кога разбрахте, че това е Вашето призвание?

Не е точно така – в българската добивна индустрия има доста жени на ръководни позиции, а що се отнася до екипа на “Дънди Прешъс Металс“, половината от ръководните позиции се заемат от жени. Това е едно от постиженията ни за равни възможности, за които се борим. Аз съм горда да бъда част от този екип и за нас това е нещо естествено. В личен план – една голяма част от кариерата ми премина в тежката индустрия, първоначално в Кремиковци и след това в рудниците в Челопеч и Крумовград. Усещането за призвание дойде, когато осъзнах, че работата ми доставя удоволствие. Продължавам да го приемам така, което ми дава увереността да предавам това, което съм научила.

-В един етап от кариерата си отговаряхте за екологичните дейности и комуникацията със заинтересованите страни, което е доста тежка задача във вашия сектор. Какви качества са нужни за това и този опит помага ли Ви сега, когато устойчивото развитие става все по-модерно?

Действително започнах като еколог и от дистанцията на времето мога да кажа, че това е най-романтичният период от моята кариера. Защото един еколог трябва да е ентусиаст и да приема предизвикателствата, а за индустрия като нашата това е още по-важно. Тъй като всички ние, човечеството, консумираме и някой трябва да се погрижи да оставим след себе си максимално опазена природата. Другото важно качество е последователността, да не се отказваш след първия неуспех. Трябва да мислиш позитивно и да не спираш да се бориш за това, в което вярваш. По отношение на устойчивото развитие – при еколозите е много видимо, защото трябва да комуникираш със заинтересованите страни. За всяко малко проектче трябва да убедиш хората, че то води до нещо добро и е направено с максимална грижа за околната среда. В нашата минна дейност първостепенна важност има безопасността. Но когато говорим за работата с външни групи, е нормално хората най-напред да изискват средата, в която те живеят, да е благоприятна. Аз имам честта и късмета да работя за фирма като „Дънди Прешъс Металс“, която, имайки канадски корени, ни научи на много добри практики. Контактуваме с международни експерти по околна среда и устойчиво развитие, които консултират огромни международни предприятия. В момента като публична компания имаме задължение да докладваме нашите достижения по околна среда, социална среда и управление на фирмата. Ежегодно публикуваме доклад.

Но и без да сме го наричали така, ние винаги сме работили устойчиво. Защото не можеш да пазиш околната среда, без да се замислиш какви са потребностите на населението, на останалия бизнес в района, на определени неправителствени организации. Ако това равновесие не е спазено, всяко начинание е обречено на неуспех. 

-Бяхте сред основните двигатели на пускането на първия нов рудник в България от над 40 години, този в Крумовград, което е доста отговорно и стресиращо. Как се справихте и какво Ви помогна?

Реализираният проект в Крумовград и работещият вече рудник „Ада тепе“ е нашата гордост. Трябваха 17 години, докато достигнем до производството, което означава, че минахме един нелек път. В процеса се учехме и ние, и хората в Крумовград, така че взаимно извървяхме този път, който не беше праволинеен, но така или иначе успяхме. Изисква се много, много търпение, защото работата в частта устойчиво развитие е като приятелството. Не може да станеш за една минута приятел с някого, изисква се време да разбереш дали можеш да се довериш, дали поетите ангажименти се спазват, дали сте достатъчно верни един на друг.

В началото, когато започнахме комуникацията с хората в Крумовград, още не бяха реализирани най-големите проекти в Челопеч, свързани с рекултивация, пречистване на води, модернизация на технологията в рудника. Когато това се случи, ние вече имахме реален пример, който можехме да покажем на обществеността в Крумовград и да кажем: „Хора, ние го правим, това са нашите правила, това са нашите ценности. Не само ги декларираме, но и ги спазваме в работата си“. Над 90% от работните места да са за хора от общината, да работим с местния бизнес, да мислим за бъдещето на един рудник, който има 10 години живот, какво ще дойде след това, така че бизнесът да продължи да работи. Всичко това е изпълнено. В тази връзка искам да изтъкна една от иновативните ни инициативи –  фонда за микро-, малък и среден бизнес, който подпомага предприемачи в сфери, които не са свързани с добива. Вече сме финансирали 33 проекта, създадени са 95 работни места. От миналата година прилагаме същия подход в Челопеч, Чавдар и Златица, където бяха субсидирани първите 8 пилотни проектa.

-Колко е важно доверието в работата Ви?

Аз съм от хората, които се доверяват. Хората по същество са позитивни и добри, въпросът е да разбереш каква е тяхната потребност и грижа. Ако не го разбереш, а твърдо отстояваш своите убеждения, не можеш да изградиш доверие. Давам пример с Крумовград, където в началото започнахме с много добри намерения, но малко по-агресивно, отколкото е необходимо, и преди да сме разбрали тревогите на хората и как да ги адресираме. Заедно с общината, със сдруженията видяхме притесненията за качеството на питейната вода, за застрашените сухоземни костенурки. Вместо традиционното хвостохранилище намерихме иновативно интегрирано решение за съхранение на минните отпадъци, което е най-модерното на Балканите, вероятно и в Европа. Този тип диалог, освен че отговаря на притесненията, те кара да се замисляш и да правиш подобрения в технологиите. Доверието започва у дома, после в екипа, с който работиш. Никой не може да бъде добър лидер, ако няма добър екип.

-Пандемията промени ли по някакъв начин възгледите Ви за света и Вашата работа? 

Накара ме да заобичам ИT специалистите. Преди пандемията постоянно ни караха да правим някакви ъпдейти, обучаваха ни на различни софтуери и други неща, които не са свързани с нашата пряка работа и които тогава не смятахме за особено важни. Но когато останахме вкъщи, бяхме една от най-подготвените фирми за дистанционна работа, а екипът, с който аз работя, беше на 100% онлайн. Приех, че съществува реалност и възможност да правим виртуални срещи – които не са ми любими, защото обичам хората да са един до друг, както казват моите приятели в Крумовград: „Едно кафе, 40 години уважение“. Това определено ми липсва, но когато трябва да сме много дисциплинирани, а ние като добивно предприятие по принцип сме, не е трудно да добавим още няколко правила за дезинфекция, дистанция, носене на маски и т.н. Да, не го приехме с удоволствие, но го приехме лесно, защото знаехме, че е с грижа за здравето.

Но не всичко е разговори в минната индустрия. Бъдещето е на дигитализацията и ние в рудник „Челопеч“ на практика работим отдавна в тази посока. Имаме 100% надежден Wi-Fi и първия дрон в подземния рудник. Под земята имаме машини с дистанционно управление, а вече и автономни, с телеуправление за местата, където е трудно и опасно да влезе човек. Дигитализацията ще освободи повече време на човека, за да може той да мисли и оптимизира, и това ще бъде начинът да постигнем Зелената сделка и да превземем Космоса.

-Възприятието за минната индустрия е като за един мъжки свят. Трудно ли е за жените да се реализират в бизнеса у нас и равни ли са възможностите наистина?

При нас в „Дънди Прешъс Металс“ равноправието на жените не е нещо абстрактно. Имаме комисия, която следи как се прави подборът и дали мъжете и жените са с равни условия и заплащане за една и съща позиция. Липсата на дискриминация от всякакъв вид е постигната. Ако ме питате за желанието на жените да работят такъв тип професии, това желание не е толкова голямо. В Крумовград имаме една дама механошлосер, но няма наплив. Това обаче може да се преодолее с напредването на дигиталната трансформация. Колкото повече вървим към нея, толкова повече тази професия ще става привлекателна и за жените.

- Натрупали сте доста опит, а преди време бяхте избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия. Можете ли да се сравнявате със световния елит в бизнеса и какво е мястото на Дънди в добивната вселена?

Трябва да гледате на мен като на събирателен образ на всички вдъхновяващи жени, които работят в „Дънди“ и заради които имаме успех, това е оценка за всички нас. В международен план, ако гледаме мащабите, „Дънди“ е бутикова фирма, но е уникална, защото е оценявана много високо. Например в класацията на „Стандарт енд Пуърс“ за устойчиво развитие за 2021 г. нашата фирма е класирана в топ 15 от над 700 компании. Фактът, че сме оценени толкова високо сред толкова много световноизвестни компании в индустрията, означава, че работата на всички членове на екипа е високо оценена. За уникалното място на „Дънди“ ще добавя и факта, че преди пандемията стотици чуждестранни представители идваха в Челопеч, за да видят иновативните решения, които прилагаме, и да ги внедрят после и при тях. Дори и сега, дистанционно, продължаваме да споделяме нашия опит с колеги. Това е важно, защото минната индустрия е в процес на фундаментална промяна, тя става загрижена индустрия, която прави много за общностите, в които работи, и не подценява ничий интерес.

-Обичайно, колкото по-отговорна работа има човек, толкова по-малко време му остава за личен живот. Очевидно сте успешен мениджър, но това има ли „семейна цена“, или успявате да лавирате в забързаното ежедневие?

Когато децата ми бяха по-малки, беше по-трудно. Същевременно фактът, че мястото, където работя, е отдалечено от там, където живеем, доведе до по-добра дисциплина и изключителен ред, който сме имали у дома. Благодарна съм на съпруга си Венцислав Цаков. Синовете ми са вече големи и се реализираха успешно, така че съм доволна. Пътуването между различните локации изисква време и често не съм вкъщи, но винаги има възможност в почивните дни да отделя време на семейството. Напоследък на внуците, които изключително много обичам. В крайна сметка е въпрос на организация и дисциплина да направиш така, че за всичко да има време и възможности. Може би това, че работя в тежката индустрия, където се изисква много дисциплина, ни помогна. 

 

Източник: БГлобал