Леонардо ди Каприо - Маниак за млада мръвка
Секция: Шоубизнес
12 Септември 2022 09:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Леонардо ди Каприо - Маниак за млада мръвка

/КРОСС/ На 47 години Леонардо ди Каприо продължава твърдо да държи гаджетата му да са топ модели и винаги под 25 години. Като наближат тази възраст, той просто ги зарязва. От десетилетия не е имал публично известна връзка с жена над 25 години. Наскоро се раздели с приятелката си Камила Мороне, вероятно точно по тази причина, което вбеси феминистките. А междувременно се разбра, че тайно е финансирал фриволни съдебни дела в името на крайния климатичен активизъм, съобщи "Труд бг".

От години Леонардо ди Каприо е екологичен екстремист на думи, но на дела редовно обикаля с частни самолети и огромни яхти, някои от тях притежание на арабски петролни магнати. За месец суперзвездата сигурно изразходва повече енергия и ресурси от цели селища. Въглеродният отпечатък на актьора е меко казано мащабен, но това не му пречи лицемерно и отблъскващо да поучава обикновените хора да променят живота си и да се лишават в името на климатичната утопия, докато се снима с Грета Тунберг. Той направи и документалката "13-ят час", в която подобно на Ал Гор с "Неудобната истина", пръсна в пространството купища несбъднали се апокалиптични прогнози и стряскащи заплахи. Лео е един от водещите холивудски пропагандисти по темата с "глобалното затопляне", преименувано на "климатични промени", преименувани на "климатична катастрофа" в корпоративните медии.

Разкритието, че тайно е финансирал съдебни дела, чиято цел е тормоз над хора и организации с критично отношение към апокалиптичните послания, демонстрира демагогията, но и фанатизма на холивудските активисти. Това е истинският скандал около Леонардо ди Каприо, а не навикът му да зарязва гаджетата си като наближат 25-годишна възраст.

Но извън личния живот и политическият активизъм, Лео е един от най-добрите американски актьори на нашето време. Продукт на артистично семейство с италиански и немски корени от Ел Ей, той започва да се снима в реклами и второкласни филми от дете. Като тийнейджър пробива в елитни филми като "Защо тъгува Гилбърт Грейп", а в средата на 90-те покорява милиони женски сърца с "Ромео и Жулиета" и "Титаник". Ди Каприо иска да избяга от образа на романтичен любовник и започва да се снима в по-мрачни психологически филми като "Плажът" на Дани Бойл. През новия век стартира плодотворно партньорство с Мартин Скорсезе и заедно правят "Бандите на Ню Йорк", "Злокобен остров", "Авиаторът", "От другата страна" и "Вълкът от Уолстрийт".

Днес Скорсезе и Ди Каприо са две от наистина последните световни имена в индустрията, които правят скъпи филми за голям екран и пораснала аудитория, извън корпоративната машина за бързо развлечение и системно съдържание, символизирана от компании като "Марвел".

Догодина ще излезе шестият им общ игрален филм - "Killers of the Flower Moon" по сценарий на Ерик Рот, който адаптира true-crime бестселъра на Дейвид Гран "Убийците от Оклахома и раждането на ФБР" ("Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI"). Междувременно това лято Скорсезе и Ди Каприо купиха правата за най-новата книга на Гран "The Wager: a Tale of Shipwreck, Mutiny, & Murder" и тази предстояща екранизация вероятно ще бъде тяхната седма среща за създаването на голям, пълнометражен филм.

Леонардо ди Каприо работи и с други големи режисьори. Със Стивън Спилбърг в "Хвани ме ако можеш", с Куентин Тарантино в "Джанго без окови" и "Имало едно време в Холивуд", с Кристофър Нолан в "Генезис", с Алехандро Гонзасел Иняриту в "Завръщането". За последния филм най-накрая взе и "Оскар" след години на роли, смятани за напълно заслужаващи статуетката на Академията.

Леонардо ди Каприо е описван като една от последните истински филмови звезди. Той не участва в сериали, не се занимава с комиксови поредици и супергерои, стреми се всеки негов филм да е едновременно събитие за критиката и публиката. И почти винаги успява.