Толкова мразим днешна Русия, че сме готови да си го върнем чак на СССР
Секция: Анализи
16 Март 2023 16:02
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Толкова мразим днешна Русия, че сме готови да си го върнем чак на СССР

Нека да дадем покой на паметниците

/КРОСС/ Страшна работа са бесовете. Страшна работа е желанието да ритнеш нещо, да го счупиш, да го разбиеш на парчета, да го махнеш от погледа си и уж да го махнеш от живота и времето. Каква е тая наша природа - в едната ръка да държим мистрия за строене, а в другата - топуз за разрушаване?

Като погледна назад, човечеството все нещо издига и все нещо разрушава. Езичеството кой знае какво е разрушило. После християнството чупи и троши езичеството. После полумесецът троши кръста. После кръстоносци трошат всичко каквото видят. После цъфва с кървав цвят Инквизицията, после има вещици, после едни генерали и едни народи тъпчат други народи и други генерали. После комунизмът бута църкви. Преди това Френската революция също бута църкви и манастири. Та до ден днешен, до вече трагичния паметник на Съветската армия.

Всичко, каквото можахме да свършим за тия трийсет и три години от 1989 - свършихме. Потънахме в благополучие и разкош, престъпност нямаме никаква, правосъдието ни грее, здравеопазването едва смогва да ни спаси да не умрем до един. Селското ни стопанство ни зарина с плодове и зеленчуци, образовахме се от първия до последния човек и се уголемихме като хора толкова много, че се побрахме в три града.

За вас - не знам. Но на мен ми настръхва косата от това. Има и други обаче, на които не само че не им настръхва косата, ами и ръката им не трепва да крадат - с милиони - със стотици милиони и милиарди, да ни гледат с невинните си очички, да мигат и да ни поучават.

Но защото мравунякът е опасен, ако мравките не се разпилеят, някой все има интерес да ръчка с пръчка и да разпилява мравките. Истината, ако изобщо съществува някъде, се обърна на каскет, който всеки подмята и гледа да сложи на главата си.

Близо петдесет години си мислех, че дядо ми - Никола Соколов. Убит като доброволец във втората световна война при Страцин и сражавал се на страната на Червената армия, е герой, а то се оказа, че е загинал, биейки се рамо до рамо с окупатори и терористи. Щом ще махат паметника на Червената армия, значи е така. И си мисля дали пък, ако дядо ми се беше бил на страната на хитлеристка Германия, нямаше сега да му издигнат паметник за геройство в Княжеската градина.

Гръмнахме Мавзолея от глупост и от престараване. Бутнахме паметника пред НДК от слаба култура и комплекси. Сега дойде ред на паметника на Съветската армия. Да се готви паметникът на Альоша в Пловдив - още повече, че има такива призиви от видни християнски писатели пловдивчани, които сочат София за пример.

След година-две ще погнем руските паметници. Отсега се сещам за Панорамата в Плевен, за паметника на Цар Освободител, за Докторския паметник. Ще въртим, ще сучем, ще стигнем до Шипка - там пък ни вади очите Столетов. И най-циничното е. че паметниците не се бутали, а се премествали в Музея на социалистическото изкуство - разбирайте - на тоталитарното, непоносимо, некачествено, ниско и пропагандно изкуство. Нещо като резерват за паметници.

И нека бъда ясен - историята винаги се е четяла от различни, удобни за четящия страни. И винаги, ама винаги е обслужвала временните победители. Така да бъде - няма да го променим. Но поне да се сдържаме и да не бутаме и трошим паметници, че е срамота. Който бута паметници, каквито и да са те, трябва да е наясно, че ще го сполети същото (ако изобщо се сдобие с паметник). Това е неизбежно.

Слънцето, уважаеми рушители на паметници, свети ту в гърба на човека и го топли, ту му заслепява очите. Внимавайте със заслепяването на очите. А иначе е ясно, че актът с бутането на паметника на Съветската армия има конюнктурен, пропаганден и предизборен характер. И гледа да ни настрои един срещу друг.

Нека да дадем покой на паметници, на памет, на имена, на кръв и на история.

RS. Искам да изчистя въпроса докрай - бутането на паметника на Съветската армия трябва да послужи като спойка и като легитимация на бъдещ съюз: ПП, ДБ и ГЕРБ. И второ - да покаже пред брюкселските и натовските ни шефове, че толкова мразим днешна Русия, че сме готови да си го върнем чак на СССР

 

Автор: Николай МИЛЧЕВ, поет/Златна възраст