България отбелязва 24 май в условията на пандемия и без масови мероприятия

Eлена Гунчева

Днес, в най-светлия празник на България, Денят на българската азбука и просвета, Онуй отново опорочи празника. Съдейки по неграмотността му, всеки нормален човек би си помислил, че днес няма да посмее и да се обади. Но прост човек срам няма! Онуй се появи в едно село и би тъпана, че им строи училище. Той много се интересувал от образованието. Ей, на, училище им пОстрОил. Да са благодарни и ръка да Му целуват.А всъщност истината е, че през последните 17 години в България са закрити 1084 училища. Смятайте колко ученици са това – неродени, избягали от България….1084 закрити центрове на просветата и образованието. 1084 гроба на българската грамотност. Върху които гробове Онуй си прави пир и пиар за личната си слава. Все едно да запалиш къщата на хората, да им подариш палатка и да свикаш медиите да се похвалиш с благотворителността си! То, не че училището го строи със свои пари, с наши, но като го слушаме, оставаме с впечатлението, че лично ги е изкарал тези пари, като е копал картофи с пот на чело! И е много грозно илитерат да говори за образованието. Цапа го с думите си. Гнуси със споменаването на българските духодни светини, които омърсява с думите си. Той е пълната противоположност и отричане на науката, образованието и грамотността. Той е триумфът на илитератите. 1084 закрити училища…..и едно започнато да се строи! Равносметката не излиза!

25.05.2020 02:26:26

Анонимен

Нямаме право да забравим, че Борис I постига нещо абсолютно невероятно и недостигнато и до днес. А това е признаването на българския език и писменост от Папата в Рим и Патриархът в Константинопол като четвърти език на християнството заедно с иврит, латински и старогръцки. Тази чест не получват нито немски, нито френски, нито испански, португалски и английски. Те я получават няколко века по-късно.

24.05.2020 17:13:25

Анонимен

Скъпи български народе, уважаеми учени, политици, писатели, журналисти, как никой до ден днешен не се осмели да каже свещената истина, че 24 май, този наш уникален празник го дължим не на Кирил и Методий, не на Климент, Ангеларий, Сава и Горазд. Нашата писменост е създадена по заповед на княз Борис I и утвърдена през 913 година от сина му Симеон Велики. Наложена с царски декрет в Преслав става задължителна за езика на българската империя, трета по територия в Европа, като замяна на гръцкия език. В тази империя живеят десетки различни племена, но официалният език на българското царство и неговия цар може да бъде единствено БЪЛГАРСКИ ! 645 години по-късно френският крал Франсоа I с декрет постановява френския език да стане официален език на кралството, църквата и администрацията като замяна на латинския. Кога най-после ще отдадем заслужената почит и признание на великите български царе – Борис I и Симеон Велики ?! Всъщност, на тях дължим създаването на българската нация, защото без тяхното дело сътвореното от Кирил и Методий, Климент, Наум и останалите щеше да потъне в тъмнината на времето и днес ние щяхме да говорим и пишем на гръцки и да се наричаме румелийци!

24.05.2020 17:12:09

Велислава Дърева

Днешните управници искат душата българска да е празна, а разумът, знанието, интелектът, паметта, достойнството, достолепието да спят под камък като най-страшното зло. Те знаят, че „народността не пада там, дето знаньето живей” и затова знанието трябва да бъде умъртвено. Те няма да празнуват днес. Защото нарекоха Вазов „скучен, досаден и неразбираем”, стихотворението „Аз съм българче” – „националистически идиом”, и най-цинично настояваха “Под игото” да не се изучава, защото „предизвиква антагонистични националистически настроения”. И ни поучаваха, че турското робство е мило „османско присъствие”, а поробената ни държава – „контактна зона между две цивилизации”. И назидаваха българските учители „да не наблягат на Левски, Ботев и Раковски, защото се ползвали с лошо име в тогавашното общество”, понеже „Левски е конекрадец”, „Ботев е терорист”, а двамата заедно – „момчета с девиантно поведение, които при други условия щяха да станат престъпници”. И внушаваха, че публицистиката на Ботев „предизвиква ужас и отвращение” защото „няма ангажимент към красивото и към доброто като универсална категория”. И упорстваха да вдигнем паметник на Сюлейман паша току на Шипка с лицемерния повик “да преосмислим историята”. И ни съветваха да тачим и славим хаджи Иванчо Пенчович ефенди, щото Митхад паша го въздигнал до най-високи постове в Османската империя, и да забравим, че същият хаджи Иванчо качи Васил Левски на бесилото. И ръкоплещеха възторгнато на Брунбауер и Балева, дето нарекоха Априлското въстание „селска свада”, апостолите – „мними”, погиналите – „мними жертви” на „мними злодеи”, а Баташкото клане – „дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит”, който трябва да бъде „ревизиран и деконструиран”. И рекоха, че и Възраждането подлежи на деконструкция, понеже ние сме си го изобретили, нафантазирали сме си го като „учредителен мит”. А Светата Българска Православна и Мъченическа Църква обявиха за „последната крепост на комунизма”… И за да е картината пълна, нарекоха българските учени „тълпа” и „блато”, „феодални старци” и „бюджетни вампири от сталинско-брежневски тип”, „престъпници”, що „пият нашата бюджетна кръв”, поради което трябва „да се хванат за гушите”, а Българската академия на науките обявиха за „съветска измишльотина” и я осъдиха на бавна смърт и разпродажба, на разпарчетосване и разграбване. Цялата тази „елитна” орда самовлюбени деканонизатори, демитологизатори, дегероизатори и деконструктори, тези мними експерти, мними реформатори и още по-мними политици, 20 години насърчават незнанието, толерират невежеството, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, нашите апостоли и революционери, грабят душата народна, мишкуват в олтара на народната памет, хвърлят на поругание и присмех всеки, който знае и може, и го наричат „профан и варварин, тъмен балкански субект, низше създание, брутален и примитивен тип”. Цялата тази глутница слуги, самопровъзгасили се за пророци, в продължение на 20 години, съзнателно, умишлено и целенасочено превърна просвещението и духовността в просяк, а обществото – в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо същество, което се лесно води и кара като добитък някакъв, понеже „безкнижната душа в человеците е мъртво нещо”, казва Константин Преславски. Тази глутница няма да празнува днес. Защото 24 май е нейното отрицание. Не само като дата. Като същност.

24.05.2020 16:06:33