ВВВУ „Георги Бенковски“ отбеляза патронния си празник

Славчо Терзиев

КОШМАРИТЕ НА ПРЕМИЕРА Премиерът сънува кошмари. Тревожи се, че столът му се клати, а той не владее обкръжението си. Не може просто да отстрани членове на олигархичното политбюро и да разчита, че те ще си мълчат. Страхът на Борисов е от осветяване. Когато дори главният прокурор признава, че 30-годишният преход е криминален, това означава, че е криминален и неговият висш продукт в лицето на управленската мутрокрация. Тук не може да има голяма тайна, защото процесите протекоха пред очите на цялото общество и всеки можеше да усети последиците им. Но изваждането на показ на информация от най-вътрешния кръг на олигархичната мрежа е сравнително ново явление. След Цветан Василев (банкер на годината, мистър икономика) вече имаме за свидетел и Васил Божков (най-богатия българин). Без да събират обществена симпатия, те служат за източници на информация от първа ръка, която поставя властта в отбранителна позиция. Опровергаването й е неубедително и затова първата й реакция е омаловажаването и пренебрегването. През 90-те години и първото десетилетие на ХХІ в., когато мутрокрацията още не бе направила под външен натиск своя европейски цивилизационен избор, проблемът се решаваше по класическата формула: Няма човек - няма информация. До този момент България бе регистрирала над 150 поръчкови убийства и прокуратурата с много старание успяваше да не разкрие нито едно. Борисов като шеф на полицията също даде принос. Нещата се промениха след влизането на страната в ЕС, когато стана неудобно прилагането на класическите мутрометоди. Върхушката обеща повече да не прави така и замени бухалките с държавните репресивни инструменти, както обясни от Дубай Васил Божков. Но липсата на подборен санитарен отстрел пренасели терена на клепотокрацията и старите кадри започнаха да пречат на възхода на новите. Това създаде вътрешното напрежение, което подлага Борисов на огромен натиск да прави разместване и прочистване, но без сътресения във властта. С помощта на държавните органи той може да отнема бизнеси, т.е. да сваля милионери от висшите им постове на държавните хранилки, но няма пълна власт над информацията. Всяко непредпазливо движение може да го дискредитира, че е точно онова, което си мислят хората за него. Затова е толкова нервен и търси опора в собствените си илюзии за величие, които компенсират недоверието му в цялото компрометирано обкръжение. Борисов отива неуверен на матура, защото продължава да се бори за политическото си оцеляване. Нищо чудно да бъде скъсан, защото още е незрял за влизане в историята.

25.05.2020 18:25:49