Румяна Ченалова: За да се промени Съдебната система са нужни дела, а не само думи!

/КРОСС/ Екип от юристи на Възраждане, ръководен от Румяна Ченалова, разработи предложението за законопроект за изменение на Закона за съдебната власт.

На 12 -ти август 2021 г законопроектът беше внесен в Министерски съвет и в Народното събрание.

Деветнадесет дни по-късно нито една от политическите партии, които са парламентарно представени и са заявили желание за промяна в Съдебната система (БСП, ИТН, ДБ, ИБГНИ) не са изразили своето становище.

При това законопроектът, разработен от Възраждане, предлага решения на обществено значими въпроси. Основни акценти в него са:

1. Детайлизира процедурата по освобождаване от длъжност на Главния прокурор;

2. Предлага се промяна на структурния състав на ВСС;

3. Предлага се извеждане на Националната следствена служба от системата на прокуратурата.

Народните представители от 45-то и 46-то Народно събрание бяха изправени пред невъзможността да намерят законова процедура за отстраняването на Главния прокурор, като особено активно темата беше разисквана от 46-то Народно събрание. В голяма част от комуникационните стратегии на парламентарно представените партии, реформата в Съдебната система е заложена като основна тема.

Цяла България наблюдава 46-то Народно събрание. Докато Народните представители в него спорят в пленарната зала и опитват да изгладят различията си, да синхронизират стремежа си за достъп до министерски постове, за да излъчат правителство, юристите на Възраждане разработиха законопроект, в който се съдържат решения на проблемите, посочвани и от така наречените „партии на протеста".

Този законопроект остава без коментар в рамките на 19 дни от същите тези партии и вместо да бъде разгледан и внесен в Народното събрание, се появява втори законопроект, който е внесен от парламентарно представената „Демократична България".

Част от предложенията на „Демократична България", в предложение от тях законопроект, са юридически невъзможни.

Една от разпоредбите - прекратяване мандата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Мандатът на ВСС изтича след година. Нито закона, нито Конституцията предвиждат възможност за предсрочното му прекратяване като орган на съдебната власт. Такава възможност има само за всеки от членовете му и то при определени основания.

Веднъж (през 1991 г.) мандатът на ВСС е прекратен предсрочно, защото:

Разпуснатият ВСС е бил избран без квота на адвокати;
Това се е случило, защото в закона за съдебната власт е имало забрана във ВСС да участват адвокати;
Тази норма е отменена през 1991 г. като е разпуснат ВСС;
Конституционният съд се е произнесъл с решение по к.д. 30/ 91 г., като е приел, че отмяната на забраната за адвокати съответства на изискванията на Конституцията;
Забраната е противоконституционна, съответно изборът на членове на Висшия съдебен съвет, избран чрез дискриминация на определени юристи (адвокати), противоречи на Конституцията и това изисква предсрочното му разпускане.

„Демократична България" предлага да се промени начина на работа на ВСС - пак да е постоянно действащ орган, но членовете му да работят на сесии, а през останалото време да продължат да работят като магистрати. Една такава промяна обаче не налага предсрочно прекратяване мандата на ВСС.

Досегашното положение не е противоконституционно, както в случая от 1991 г.

„Демократична България" твърди в своето предложение за законопроект, че с промяната щяло да се изпълни изискване на Конституцията - ВСС да се състои от съдии, прокурори и следователи, за да обоснове тезата си, че изменението всъщност запълва някаква непълнота в Закона за съдебната власт .

Конституцията, обаче, казва нещо друго - ВСС се състои от юристи и дали те работят на сесии и запазват качеството си на съдии, прокурори и следователи или не, е въпрос на организация и статут, които се уреждат със закон.

Между другото, подобен опит е правен през 1994 г. Тогава са променени в ЗСВ изискванията за стаж на членовете на ВСС и е прекратен предсрочно на това основание мандата на ВСС. Тогава обаче, Конституционният съд е обявил това прекратяване за противоконституционно, защото то не може да се извършва просто така при всяка промяна на закона, а само на предвидените в Конституцията основания.

В законопроекта на „Демократична България" тримата големи (Главният прокурор, Председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд) остават недосегаеми. В законопроекта на Възраждане е разписана ясна процедура, по която могат да бъдат отстранени.

„Крайно време е народните представители да разберат, че представляват Суверена и не са в Народното събрание, което и да е то, за да се съревновават предизборно, а за да решават важни обществени проблеми. Процедурата за отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор е вписана в предложения законопроект на Възраждане за промяна в Съдебната система. Повече от месец по всякакъв начин българските граждани са заблуждавани, че Гешев е недосегаем. В момента така наречените „партии на протеста" имат инструмент, чрез който той може да бъде отстранен. Необходимо е единствено някоя от тях да внесе законопроекта, за да премине през законовата процедура и да влезе за разглеждане в Пленарна зала. За пореден път народните представители показват, че думите и делата им се разминават. " - коментира Румяна Ченалова.