Видяла жабата, че подковават вола и вдигнала крак...

При Кърт Вонегът съм чел следната молитва: "Господи, помогни ми да променя нещата, които мога да променя, да се примиря с нещата, които не мога да променя и умело да правя разлика между двете." Думите на Абаджиев по-долу показват неразбиране за нещата, които той - като представител на България в проекта Набуко - никога не е можел да промени и неглижиране на тези неща, които и той като българин, и всички ние можем да променим, но не успяваме.

Това пише в социалната мрежа Фейсбук политологът Огнян Минчев в коментар на казаното пред Нова телевизия вчера от Димитър Абаджиев, който д о доскоро беше член на Изпълнителния борд на международната компания "Набуко Газ Пайплайн интернешънъл", отговаряща за проекта „Набуко".

Проектът „Набуко" щеше да има по-голямо значение от влизането ни в ЕС и НАТО, защото щеше да се прекрати енергийният монопол от страна на Русия, който винаги е давал възможност за различен политически и икономически натиск. Проектът предлагаше една алтернатива и диверсификация и щеше да даде възможност на България и на другите страни от Европа да имат достъп до едно от най-големите находища в Каспийския регион, казва пред телевизията Абаджиев и излага три причини, поради което проектът за газопровод на този етап е пропаднал. На първо място Абаджиев отбеляза абсолютното безсилие на Европейския съюз да формира единна позиция по енергийните приоритети.

Ако ЕС разбираше ефекта и важността на проекта, още преди няколко години щеше да финансира проекта без да се търси задължително финансиране от държавите, през които щеше да мине тръбата за газопровода.

На второ място Димитър Абаджиев отбеляза агресивната политика от страна на Русия, която, както знаем, залага изключително много за приходите си на износа на енергия и естествено вложи множество усилия проектът „Набуко" да не се случи, за сметка например на руския проект „Южен поток". Но за това не е виновен Путин или Русия, а сме си виновни ние и ЕС, които очевидно не оценихме важността на проекта, смята Абаджиев. България бе продадена от ЕС и САЩ. Гърция отново им е по-важна с проливите и стратегичекото си положение. Нас ни изтъргуваха акто навремето Чърчил и Рузвелт ни дадоха на Сталин, допълни Абаджиев.

На трето място той постави оттеглянето на подкрепата относно изграждането на „Набуко" от страна на САЩ.

Това даде повод на Огнян Минчев да заяви: „Вместо да тълкуваме интересите на големите играчи на сцената като "предателство" към България - сякаш някой ни се е обяснявал в любов, пък после ни "изневерил" и ни "предал" - можем най-малко да оценим реалистично разликата между нещата, върху които имаме контрол и влияние, и тези, които се случват над нас и въпреки нас. Ние, българите, можем да контролираме собствените си политици и чиновници тогава, когато вземат тлъсти рушвети, за да обслужват руския енергиен монопол в България. Можем да ги принудим да вземат национално отговорни решения и да ги изпълняват. Можем да ги изметем от позициите им в държавата ако не го правят."

„Всеки народ има легитимното право да се защити по всякакъв начин от предателите в своите редици. Ние за съжаление това не правим", пише още Минчев. „ Вместо това сме изпратили такива като Абаджиев да ни представляват - в случая в Набуко - без очевидно да имат коректна представа за механизмите, по които работят икономическите и политическите отношения в съвременния свят", допълва той.

По думите на Огнян Минчев „Набуко бе осуетен от успеха на Москва да блокира западния път за износ на природния газ на Туркменистан и - до голяма степан - на Азербайджан. Докато Ирак и Иран (по различни причини) не могат да запълнят тръбите на проект с мащабите на Набуко, той просто няма как да се случи, категоричен е Минчев и добавя: „Отговорността на Запада за това е в две посоки. Първо, изоставяне на проекта за разширено евроатлантическо влияние върху Каспийско - Централноазиатското направление за сметка на Ирак и Близкия изток след 2001 г., което разшири контрола на Русия и - в перспектива - на Китай върху тези региони. Второ, неуспехът да се постигне степен на регионална сигурност, която да извади ресурсите на Ирак на газовия пазар на Европа. НО - кои сме ние, за да претендираме да се съизмерваме с тези равнища на стратегически взаимоотношения между Изтока и Запада? Кои сме ние, че да претендираме да не ни "предават"? Ние сме малка страна в един голям пъзел. Страна, която не е решила собствените си проблеми за защита на националния си интерес. Страна, която непрекъснато изпраща противоречиви послания на съюзници, партньори, съперници... Страна, чиито позиции са непредвидими след всяка правителствена промяна в София. Хайде, г-н Абаджиев, хайде дами и господа, да си подредим собствения двор, да пласираме собствения си интерес максимално разумно в заобикалящия ни свят, и чак тогава да съдим другите - големите, че са ни "предали"... Видяла жабата, че подковават вола и вдигнала крак..."