Свети пророк Агей

/КРОСС/ Свети пророк Агей произхождал от Левиевото коляно и бил роден по време на вавилонския плен. Още като юноша той се завърнал в Иерусалим и пророкувал тук със свети пророк Захарий тридесет и шест години. И двамата живели 500 години преди въплъщението на Христа.

Свети Агей бил съвременник на построяването на втория Иерусалимски храм, издигнат на мястото на Соломоновия храм. След завръщането от вавилонски плен Зоровавел, водачът на иудеите, назначен за техен владетел от персийския цар Кир, започнал строежа му. Изграждането на храма било съпроводено с много трудности, създавани от самаряните, чието участие в това дело иудеите отклонили, защото искали да запазят чистотата и неприкосновеността на богослужението от всичко нечисто и езическо. Самаряните подкупили началниците на някои персийски области и те наклеветили иудеите пред персийския двор. Но главното препятствие било това, че предишното горещо усърдие на иудеите охладняло. Те насочили дейността си към други неща, започнали да строят и украсяват своите собствени домове, като смятали, че още не е дошло време да се строи Божият дом и посочвали много други оправдания за нерадението си.

И в това време Господ им пратил пророк Агей с изобличения и заплахи, а също и с обещание за помощ свише и славно пророчество за превъзходството и величието на втория храм в сравнение с първия.

С Божията помощ и при съдействието на пророците Агей и Захария Зоровавел преодолял козните на враговете и бездействието на иудеите и храмът, започнат през 520 г. пр. Р. Хр., бил завършен през 516 г., на шестата година от владичеството на персийския цар Дарий.

"Ръцете на Зоровавеля ­ казал Господ чрез пророка ­ туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат" (Зах. 4:9).

Речите, с които пророк Агей призовавал към изграждането на храма, са четири. В тях той подбужда иудеите и изобличава безгрижието и нерадението им за Божия дом, посочва, че поради това са неуспешни делата им, земята им е безплодна и ги застигат Божии наказания. Той ги увещава, че строежът е безопасен и своевременен, уверява ги в присъствието и покровителството на Бог, величието и превъзходството на новия храм, нуждата от него и обещанието за Божието благословение заради изпълнението на Господнята воля. Пророкът изобразява величествено бъдещата слава на храма и утвърждаването на непоклатимото царство на земята, царството на Христа:

"Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, ­ и ето, скоро ще бъде, ­ ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, ­ и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот. Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот. Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот" (Агей 2:6-10).

И още имало слово Господне към пророка:

"Кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя; ще срутя престоли на царство и ще изтребя силата на царствата езически... В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот" (Агей 2:21-24).

След кончината си свети Агей бил погребан с почести близо до свещеническите гробове, защото произхождал от свещенически род. Той бил мъж съвършен в добродетелите и като славен и велик пророк бил обичан и почитан от всички. Името му означава празник или празнуващ.

Свети Агей се изобразява като старец с благообразно лице и кръгла брада, главата му била почти без коса.

Според 1Ездр 5:1; 6:14 прор. Агей проповядва по едно и също време с пророк Захария в Ерусалим в края на VІ в. пр. н.е. Според по-късно предание пророк Агей е роден по време на вавилонския плен и идва в Юдея заедно с кн. Зоровавел. Върналите се започват да възстановяват Храма, разрушен от Навуходоносор, но различни пречки спират работата.

Когато Дарий І Хистасп (522-486 г. пр. н.е.) завзема престола на Иран, чието владение е Палестина, надеждите за възраждане на Божия дом оживяват. Призивът да се започне работа прозвучава от устата на Агей, който сам датира четирите си речи, от които се състои книгата му (520 г. пр. н.е.):

1) август-септември: пророкът упреква народа и неговите вождове за немарливостта им към святото дело (1:1-15);

2) септември-октомври: пророк Агей предсказва месианско Царство, което ще изпревари възстановяването на Храма (2:1-9);

3) ноември-декември: тежкото положение на народа е знак за Божи гняв - жертвите, принасяни без разкаяние, са "нечисти" (2:10-19);

4) в същото време Месията в образа на кн. Зоровавел се нарича "служител" (роб) на Повелителя. При възцаряването на Месията земната сила ще бъде развенчана (2:20-23).

Православната църква чества паметта на пророк Агей на 16 декември.

Ако пророците от преди пленничеството говорят най-често за нравствено служене на Бога, Агей ги допълва, като показва, че обредите са също ценни, тъй като са външен израз на благочестието. Равнодушието на разочарования и уморен от несгодите народ пророкът оценява като признак на маловерие. Жалките камъни, останали на мястото на светинята, не трябва да отчайват тези, които са виждали по-добри времена. Изпитателният срок не е вечен. Възстановяването на Храма ще означава доверие в Божия обет. С други думи, Агей призовава старозаветната църква да вярва в неотменимостта на Завета, което не е лесно в условията на разруха и упадък на малката област Ехуд, останала от юдейското царство. Това засяга и новозаветната църква, преминаваща през времена на изкушения.

Но Храмът и обредите не са ценни сами по себе си. В пълно съгласие с предшестващите го пророци Агей учи, че култът е угоден на Бог само тогава, когато се извършва с чисти ръце.

Месианското Царство Агей свързва с политически очаквания. "Но на пророчествата - за Храма и месианското Царство - е съдено да се сбъднат различно от очакванията на съвременниците на Агей и Захария. Славата не изпълва новия храм по времето на Зерубабел и не от този последен "филиз", княз от дома на Давид, израства "клонката" - жадувания Месия" (Трубецкой).

Въпреки това самото пророчество за вечното Царство, което "ще разтърси небето и земята", се сбъдва. Сбъдва се в лицето на Исус Христос.