Казусът КТБ – „черната кутия” на българския преход

/КРОСС/ Толкова много се изписа и каза по темата, но не за да се хвърли светлина, а за да се защитят информационно тезите на противоборещите страни, че се чуствам почти неловко с моите анализи.

Нямам никакъв интерес, освен общата тревога, че от толкова много групови и користни интереси няма кой да защити обществения. Затова пиша.

Въпреки, че казаното от Цветан Василев не трябва да се приема за чиста монета, тъй като е казано от заинтересована, при това потенциално натоварена с подлежаща на съдебна санкция отговорност, съм склонен да повярвам на част от казаното от него и да видя в случващото се уникален шанс.

Първо, звучи логично и достоверно, че Пеевски е поискал безвъзмездно да му прехвърли купените с кредити от КТБ активи на Кой? Защото именно Кой? бе политическият гарант, който направи от една средно малка системна банка - четвъртата или петата банка по активи. Без включването на този политически ускорител Цветан Василев не можеше по никакъв начин да остане начело като шеф и собственик на безпрецедента по размерите си банка. Просто Кой? си поиска своето при развода, т.е. всичко.

В същност тук Василев направи голямата си грешка - показа суетност и започна да кокетничи с твърдението си, че контролира България чрез собственост върху активи, които произвеждат 10% от БВП. Добрият банкер няма нужда от самохвалство или излишна суетност, защото първото и основното му задължение е да пази банката си от рискове, свързани с непремено собствено поведение, т.е. да я опази от себе си. Цветан Василев хвърли предизвикателството към политическата класа, че ще направи свой политически проект, при това с абсурдната претенция да „постави политиците на място". Лоша преценка - и като замисъл, и като изпълнение , чрез Бареков.

Второ, признанието, че банката е използвана чрез SPV за придобиване на активи действително се намира в противоречие с ограниченията за 25% от капитала (под 100 млн. евро), като таван за подобни сделки. Това, че Цветан Василев следва да отговаря по тази линия за заобикаляне на закона, не отменя основната му теза, а именно - че зад тези кредити стоят реални активи, които държавата и другите кредитори могат да получат (хипотеза, която подлежи на доказване) - или пряко, или като пазарна равностойност при продажба. Моето предположение, че тези активи са реални изхожда от съждението, че ако не бяха реални, сега нямаше да се води тотална война и да се правят дълго сдържани признания. Потвърждава се оценката, че приказката за източването на банката (в наратива изчезнали 4,2 млрд. лв.) си е чисто и просто пропаганден балон, целящ да обслужи основната цел на атакуващите банката - чрез внушения и действия срещу нея да доведат до срив в оценката на активите и последващото им придобиване от Кой? и гравитиращи олигарси.

Тук въпросът е доколко синдиците чрез КТБ ще поискат и ще успеят да възстановят контрола върху финансираните чрез КТБ активи. Тук Цветан Василев си противоречи - не може едновременно да твърди, че кредитите са обезпечени, т.е без риск и банката има контрол, а от друга страна да ни сервират „новия собственик" Луврие и сие като свършен факт. Тук банкерът е преднамерено двусмислен - от една страна твърди, че не той стои зад Луврие, но в същото време е в състояние да спре сделката. От друга -че според него истинската заплаха идва от ВТБ по 150-милионно плащане, което може да предизвика според него тектоничен ефект, т.е нещата по „Виваком" могат да излезнат извънконтрол.

Особено важно е читателите да правят разлика между законност и допустимост на сделките. Ако групата около Луврие погаси кредитите към КТБ, формално сделките по прехвърляне на активи трудно ще се спрат по сегашното законодателство. Но във всяка страна стратегическите активи, като медии, военни заводи, телекоми, ключова инфруструктура се считат за чувствителни за националната сигурност и подлежат на одобрение от ДАНС, КЗК и нерядко и от ГД „Конкуренция" на ЕК по особено големи сделки. Тоест дори да бъде изчистена финансовата страна на придобиванията - върнати кредитите, пак сделка няма да има, докато не се получи разрешение.

От гледна точка на нашия с вас интерес, т.е, на държавата, няма причина да не се влезе в директен контакт с Цветан Василев, защото той няма друга опция, за да предпази активите от неговите конкуренти или трети лица освен да сътрудничи с държавата, т.е. с онези нейните представители, които не са взели участие в атаката срещу банката. Комисията е добра възможност като начало, без да е единствената. Много полезна в тази връзка може да бъде и обществена комисия с много авторитетни лица - ключовата дума е експертиза и авторитет. Тук няма място за скромност или за суета - важното е се стигне до дъното и държавата да излезне с чест, защото е напълно възможно парламентарната комисия да бъде блокирана.

Ако синдиците, Комисията и новият състав на БНБ, могат да възстановят максимална част от „черната кутия" на КТБ и ако масата на състоятелност се окаже достатъчно висока, за да опровергае изходящата предпоставка за вкарването на банката в процедура за несъстоятелност, то тогава Цветан Василев доказва основната си теза - банката не е трябвало да се фалира. Това няма да го освободи от отговорност по другите направления - включително за лишените от всякаква банкова логика еднолично решени политически „инвестиции", но ще ни върне парите.

Тъй като няма никакъв изглед ВАС в петчленния си състав да реши друго освен да потвърди несъстоятелността на банката, битката за КТБ ще се пренесе в международните съдилища - там където Пеевски и група не могат да въздействат. И тук отново държавата има пряк интерес от търсенето на пътища за минимизиране на потенциалните загуби, включително чрез извънсъдебни договорки, защото потенциалните загуби се измерват с милиарди евро. Не искам да спекулирам с тази тема, но освен преките щети, в такива случаи исковете включват и пропуснати ползи и нанесени репутационни щети за акционери и вложители. Има и достатъчно силни контраргументи, но откровено непрофесионалните и непремерени действия на прокуратура и БНБ в самото начало ненужно предоставиха шансовете в съда на акционерите и вложителите. При това нито Цацаров, нито Искров, нито Орешарски ще плащат от собствения си джоб.

Решението на ВАС за отказ за конституиране на акционерите и вложителите като заинтересована страна само дава перспектива за едно дело срещу държавата.

Важното е сега държавата чрез фонда, ДАНС, НАП, КЗК и другите институции да установи контрол върху движението на паричните потоци, управлението и собствеността в хода на доказване, защита и осребряване на масата на несъстоятелността.

Трето, наблюдавам с огромно тревога усилващите се внушения покрай КТБ, че българските банки били рискови, а чуждестранните били „пристан на спокойствие". Като оставим настрана, че за всеки запознат с авгиевите обори на европейската банкова система това е най-малкото спорно - остава единствено валидната в подобен случай теза - има добре и лошо управлявани банки.

Твърде опасна е делигитимацията на българския капитал в банковия ни сектор. На фона на сътресенията в банките в Еврозоната всяка екслузивна претенция за непогрешимост е не само преднамерена, но и невярна. Не искам да влизам в подробности - но българските банки имат редица предимства именно в условията на въшна нестабилност, защото работят по опростена схема с видим и разбираем риск в уравнението депозити - кредити, пасиви - активи, който могат да затворят в рамките на вътрешния ни пазар. Те нямат сложни за осчетоводяване кредитни портфейли, нито деривативи или ценни книжа с динамична виртуална стойност. Те нямат и в балансите си държавни облигации на проблемни страни от Еврозоната.

Претенциите към българските банки произтичат до голяма степен от генетичните дефекти на прехода и най-вече, че мажоритарните акционери често пряко влияят върху управленските решения и са страна чрез свързани лица по кредити, чрез които изграждат собствени империи. Там, където връзката е с държавата, се раждат олигарсите. Този порочен кръг трябва да се разкъса. Който иска да бъда мажоритарен акционер в българска банка, трябва да разчита само на дивидентите от нея, а не на възможността да конвертира доверието и парите на вложителите в лично богатство и влияние върху политиците. Тук е огромното предимство на западните банки - акционерите са надалеч и се интересуват само от оперативната печалба и дивидентите от акции, което дава сигурност на вложителите, че парите им няма да отидат за финансиране на „политически" и други прищевки. Управителите са изолирани от възможността да превръщат депозити в собствени активи благодарение на ефективни вътрешни и външни системи за контрол, отчетност и надзор.

Има начини, при които човек може да бъде и акционер в банка, и да притежава активи - т.е. да гради финансови и корпоративни империи, но е задължително тези процеси да не свързани или банката да обяви за този потенциален конфликт. Такива са много фамилни банки на Запад, които привличат депозити и инвеститори - но хората знаят за това и десетилетията успешна практика печели чрез прозрачност доверието на вложителите. Да не говорим за успешни модели на бизнес управление и бизнес етика.

У нас всичко е офшорно, без грам идея къде се влагат пари, каква доходност носят и кой е собственика?

Именно защото е абсурдно покрай кризата в КТБ да се прави обобщение, че българските банки са по-рискови от западните, е нужно самите български банки да се реформират, консолидират и най-вече въведат съвременните стандарти за отчетност и контрол, като въведат бариери срещу алчността на акционерите си.

Както се видя от злополучния пример на КТБ - бързият и неконтролиран растеж не е устойчив и особено когато зависи от рискови бизнес модели, зависещи от капризите на политическата класа и „връзката с държавата", която може да е противопоказна.

Кризата около КТБ освен беда е и един огромен шанс, който сме длъжни да използваме за да си подредим „къщата". Ако свидетелствата на Цветан Василев от „черната кутия" на българския преход могат да ни помогнат да запазим активите и масата на несъстоятелността в КТБ, да разберем механизмите на задкулисието, което ни помогне да го разградим, не трябва да има никакво колебания да се търси контакт и взаимодействие с него, дори ако в процеса се наложи да се правят компромиси или дават гаранции срещу свидетелски показания.

Залогът е много по-голям.

Илиян Василев

Илиян Василев - посланик на България в Русия (2000-2006 г.). Основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската асоциация за външна политика. От 2007 до 2011 г. е председател на Делойт България. Заместник-председател на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище. Управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегически рискове Innovative Energy Solutions.