Хаджи Пируши: Утре за нас ще бъде исторически ден и истински празник

/КРОСС/ Срещаме се с председателя на сдружение "Просперитет Голо Бърдо"* Хаджи Пируши в навечерието на един от най-важните дни за българската диаспора в Албания. Утре, на 13 октомври, парламентът на страната ще гласува признаването на малцинствата в нея, сред които след дългогодишна битка ще се нареди и българското. Това е втори опит за българите в Албания да получат признание като такива.

Българското малцинство ще бъде деветото, което Албания ще признае. В последните седмици се разрази истински скандал покрай проектозакон за малцинствата, внесен за гласуване в парламента, в който по-рано българите изобщо не съществуваха. Само преди няколко часа в правната комисия в Тирана официално бе приета поправката, с която ще бъде признато и българското малцинство, въпреки протеста на Македония.

- Разкажете къде стои основата на този проблем, защо до сега, дори в първия вариант на документа, Албания мълчи по въпроса за българското малцинство?
- За България късно започна да се говори в Албания. А за българщина - никога. 20-30 години след демокрацията започна малко по малко да се говори. Но от другата страна излязоха тези, които вече са си направили малцинство - македонско малцинство. Нашият район Голо не се казва македонски. Ние говорим на български. И децата, които сега се раждат и нашите дядовци, и прадядовци. Заради ние, една малка група, започнахме да говорим против македонците, против македонизма. Нашите дядовци говорят български.
И когато сме идвали в България, най-голямо впечатление ни правеха песните. По всичките заведения, по всичките сватби - тези песни са същите като при нас. И от този момент започнахме да работим.
Основахме дружеството - „Просперитет Голо бърдо", чиито членове са и от Голо бърдо, и от Преспа. Ние категорично не говорим - в нашия устав, на нашите заседания, не се говори да сме македонски. Това е съседна държава. А в същото време съдът там ни изкарва всичките славяни. Аз обаче не съм славянин, аз съм българин. Говоря български език и съм българин - това е.
И така след 20 години сме на тая точка, след много работа и от двете страни - и в България, и в Албания.

- В моментна виждаме подкрепа за вашето начинание. През тези години срещахте ли разбиране от българската страна, помагаше ли ви тя?
- Срещали сме се с много хора тук, в България. Това е Божидар Димитров, с него почнахме в началото, не знаехме дали ще се разберем какво говорим, но ето, че езикът ни е един. С него започнахме малко по малко, ако не влезеш вътре в проблема няма как да стане. В изходната точка имахме малко срещи, най-напред с Министерството на образованието, започнахме разговори за изпращане на студенти тук в България. Така започнахме да комуникираме на ниво държава. Тези разговори прераснаха на ниво договор между държавите за изпращането на 18 души в български университети. Студентите са най-важното нещо, което трябваше да свършим. Днес те са над 500 от цяла Албания. Благодарности от страна на нашия народ - българите в Албания. Така започнахме да работим.
В нашето дружество се говори само за България, имаме културни центрове само с България, с други нямаме.

- Разбираме какво е значението за вас и хората във вашето положение, какво е да можете да кажете, че сте българи. Какво ще се промени административно с този проектозакон, с признаването на българското малцинство в Албания?
- В момента ни наричат албанци. Но сме общо 21 села в района на Голо бърдо, в които се говори на български език. В 17 от тези села населението 100% говори на български, а в останалите има смесено население. Всичките тези хора не могат да говорят на български свободно, може да си говорят вкъщи, но не може да имаме училища, на работа не може да говорим на езика ни. Нали разбирате, че ако беше обратното и никой не говореше албански също щеше да бъде забранено да го говорим.

Що се отнася до властите, ние винаги сме били на второ място, второ качество хора.
Дружеството за сметка на това работеше много силно. Въпреки пречките не спряхме. Говорихме с много хора и в Албания, искахме да говорим и с депутати, само един от демократичната партия се съгласи. Но срещнахме подкрепа от двама български евродепутати - Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.
Ясно ни е, че не може да се работи, ако нямаш подкрепа. 20 години работим за изграждането на български колеж в Тирана. Имаме проект, имаме всичко, но не ни отпуснаха средства. Сега това трябва да се случи по-лесно.
През 2015 година по проект на министерство на образованието ни бяха отпуснати пари за създаването на неделно училище „Христо Ботев" в Тирана.
Отпуснаха ни пари от дирекцията по вероизповеданията и заедно с наши дарения успяхме да възстановим църквата „Св. Никола" в с. Стеблево. Църквата е на 350 години, ние я възстановихме. Тя обаче сега трябва да се оборудва, имаме нужда от още средства, за да довършим църквата отвътре и тя да функционира. Поискахме от Българската патриаршия да бъде причислена към нея.

- Кажете, как успяхте да извоювате тази победа, чакана 20 години? Повече помощ ли намерихте, или повече ви пречеха?
- Преди няколко месеца успяхме да координираме действията си с Петър Харалампиев, председател на ДАБЧ, с външния министър Екатерина Захариева и с премиер Бойко Борисов. Започнахме съвместни действия за признаването на българското малцинство в Албания. Успяхме само за седмица да съберем подписка от близо 3 хиляди души. Тя, заедно с всички документи беше внесена в албанския парламент, пратихме я на вътрешния, на външния министър и в Европейския парламент.

Преди около седмица беше организирана среща в албанския парламент в присъствието на дружествата на всички малцинства, за изслушване. Трябваше да се аргументираме защо сме българи или от друго малцинство. И тук започнаха проблемите. Въпреки усилията, положени от българска страна, посолството в Тирана не само, че не помогна, но дори се опита и да ни попречи. На срещата говори младо момче от дружеството в Корча, което е на година-две.
Становището не беше прието на сериозно и усилията ни бяха пред провал. Свързахме се с г-н Харалампиев, г-жа Захариева и г-н Борисов и така започнахме съвместни действия, благодарение на които, и въпреки посолството, успяхме да пробием в комисията по външна политика.
Сега за нас е исторически момент! Дано утре бъдем признати, за да имат смисъл всички тези усилия.

- Какви са прогнозите ви, ще чуете ли „да", да не стана така в последния момента да получите отказ?
- Ще спечелим, имаме противници, но ще ни признаят. Истината е, че ако нямахме подкрепа от България и от Европа, нищо нямаше да стане. В Албания никой не ни признава, не ни нарича българи. Премиерът Борисов говори с Еди Рама, г-жа Захариева разговаря с г-н Бушати, външния министър, дори лично с президента на Албания. Но явно посолството не е на това мнение.

- И сега какво, ако парламентът утре гласува и ви обяви, какво ще се случи?
- Ще празнуваме! За нас това ще бъде празник! После ще работим за откриването на училището до Нова година, ще задействаме нещата и ще направим огромен празник! Ще можем да работим и за откриването на колежа в Тирана и за всичко. Сега вече ще може да действаме, дори и в политиката да има наши хора. За нас ще бъде празник този ден!

* Сдружение "Просперитет Голо Бърдо" е създадено през 2000 г. като неправителствена организация. Целите, които си поставя са да опазва, развива и изучава българските обичаи и традиции в района на Голо Бърдо, да работи за съхраняване на идентичността на тези българи, разпръснати из цяла Албания и чужбина. Друга цел на дружеството е да развива връзките с България и да съдейства на младежите да учат у нас, също и на кандидатите за получаване на българско гражданство. Председател на сдружение "Просперитет Голо Бърдо" от 2001 г. е г-н Хаджи Пируши.

Радина Христова