Актуализация на бюджет 2014

/КРОСС/Разговор със съкращения за актуализацията на бюджета за тази година с икономистите Ваня Григорова - „Солидарна България", Явор Алексиев - Институт за пазарна икономика и доц. Григор Сарийски - Институт по икономика на БАН, в предаването на БНР, програма „Христо Ботев" - „Нашият ден", на 18 ноември 2014г.,  с водещ Мария Костова

Водеща: Знаем какво ни предлагат от Министерство на финансите - актуализацията сега по-добра ли е от тази, която ни подготви служебният финансов министър?

Доц. Сарийски: Не се различават съществено. Предлага ни се дефицит, който звучи доста промоционално - 2,99 млрд. лв. Огромната част е недостиг от постъпленията по бюджета - 1,063 млрд. Около 300 млн. са допълнителните разходи. Големият проблем е, че не се знае какъв ще бъде реално ефектът от приемането на този дефицит. Повечето становища са, че просто ще бъдат узаконени едни разходи, които вече са били актувани от служебния, както и от кабинета преди него.В момента се повтарят първите дни на предишния кабинет на ГЕРБ - говори се за бездействие, безхаберие, което били заварили в кабинетите си. За разходи, които просто трябва да бъдат узаконени по някакъв начин. Защото наистина направените разходи, могат само да бъдат приети. Следва фазата на еуфория - магистрали, чешмички и пр. Но няма никакъв конкретен ангажимент срещу този дефицит.

Когато министърът на регионалното развитие онзи ден беше запитана дали можем да разчитаме да се движим по чисти пътища през зимата, отговорът беше в стил „За бога, братя, не пътувайте!"

Водеща: Проф. Кръстьо Петков твърди, че може да минем без актуализация. Г-н Алексиев, какво мислите?

Явор Алексиев: Може и без актуализация, но със значително орязване на разходите. Едва ли някой в началото на своето управление обаче би постъпил така. Не можем да разглеждаме тази актуализация като политически акт. Наистина ГЕРБ го прави за втори път, но и за втори път управлява след БСП. Актуализацията е признаване на реалността. Да, щеше да е по-добре, ако има разписани някакви реформи, обещания, ангажименти. Но предвид това, че остава месец и половина от тази година и че кабинетът е нов, е по-лесно да припишеш всички проблеми на предишната власт. При бюджета за 2015г. ще е по-ясно какви са намеренията на новото правителство.

Водеща: Г-жо Григорова, две определения ми направиха впечатление по отношение на актуализацията. Едното беше следното: това е изключително беззъба актуализация, която не показва някакво мислене в перспектива. Второ е, че тя беше неизбежна. С кое от тях бихте се съгласили?

Ваня Григорова: По-скоро с второто. Намираме се в края на годината. Ако нещо може да се направи, то е да се закърпи бюджета. Прави впечатление, както спомена и доц. Сарийски, че всъщност не се изпълнява приходната част на бюджета - основно от ДДС и акцизи. Непреките приходи, на които основно разчита бюджета.

Неизпълнението там е около 1 млрд. Това отново показва, че бюджет, който разчита основно на непреки източници на приходи е по-скоро нестабилен. Той не разчита на данъци върху печалби и доходи на физически лица.
Една част от неизпълнението е в резултат на /цитат от мотивите към закона/ намаленото количество внос на суров нефт, както и на спадналата цена на нефта. Последното е фактор, върху който българското правителство не може да влияе. Т.е. тази структура на бюджета, начинът, по който се набират средствата в него, го прави изключително зависим и от глобални фактори.

По този начин не се опитвам да оневиня предишното правителство, защото те са имали данни, те са поели задължението да управляват. Трябвало е да предвидят до голяма степен процесите, които ще се развият през тази година.

Има обаче още един момент: актуализацията на бюджета се прави въз основа на данните до септември. През октомври и ноември се очакват по-високи приходи. За октомври вече са отчетени по-високи приходи в размер на 1,1% спрямо миналата година. По публикувани оперативни данни на Министерство на финансите. Т.е. това правителство да се презастрахова с по-страшни прогнози, и след това ще се окаже, че ситуацията всъщност е по-поносима.

Водеща: Т.е. да има буферни зони, които да бъдат използвани според огнищата, които ситуационно назряват.

Ваня Григорова: Да не забравяме, че когато избухна проблемът КТБ, Бойко Борисов се върна от посещение в щатите и заяви, че ни е нужен заем в размер на 4-5 млрд. /В момент, в който не управлява и няма поглед върху данните./ Сега се случва точно това.

Водеща: Какво мислите вие за тегленето на този заем? Доц. Сарийски, имаме ли нужда от този заем и това ли е размерът на парите, които са ни нужни към момента?

Доц. Сарийски: 4,5 млрд. дълг е предвиден да бъде емитиран. 2 млрд. са предвидени за Фонда за гарантиране на влогове. Тук трябва да се запитаме до каква степен е необходимо наистина този фонд да бъде финансиран допълнително. Защото гарантираните влогове в КТБ са от порядъка на 3,7 млрд. Във фонда има малко над 2 млрд. Ако всички депозанти тръгнат да си теглят депозитите, наистина допълнително 1,6-1,7 млрд.

Но изплащането няма да е на гише. Те ще бъдат прехвърлени в банки, които следва да са максимално стабилни. Едва ли ще има повече от 20-25% от депозантите, които ще изтеглят депозитите си. 3,7 млрд няма да бъдат преместени под дюшека. Да ги изтеглят и да отидат в друга банка, също е малко вероятно. Тъй като подбраните банки най-вероятно ще са стабилни и с максимално доверие на депозантите към тях.

Най-вероятният изход е две трети от депозитите да бъдат оставени в банката-депозитар. Поради това не смятам, че ще се стигне дори до изчерпване на средствата във фонда, камо ли да се наложи да се ползва допълнително финансиране. Тези 2 млрд няма да бъдат ползвани по предназначението, за което се теглят. Останалата част е за попълване на дефицита и 900 млн. за ликвидна подкрепа на ПИБ. Тегли се заем, в който остава един доста сериозен резерв. Не знаем за какво точно ще се ползва този резерв.

Водеща: Но ние ще плащаме този заем.

Ваня Григорова: Преди около два месеца Владислав Горанов беше в едно студио с Румен Гечев. Гечев твърдеше, че няма нужда от заем, поне не толкова голям. Тъй като ГЕРБ предварително бяха казали в какъв размер ще бъде. Под натиска на въпросите и аргументите Горанов заяви, че дори да се окаже, че не е нужен, ще си го оставят за резерв. Но той трябва да се връща и да се плащат лихви.

Явор Алексиев: В подобна теза има логика. Но допускам, че натискът да се гарантира с някакъв буфер, идва от страна на банките, които ще поемат задължението да изплащат влоговете. Възможно е и да останат пари.

Водеща: Защо всъщност се оказа, че в този фонд няма пари, с които да се гарантират влоговете?

Явор Алексиев: Няма как да има. Идеята на фонда не е да гарантира всички влогове. Затова и има някакъв таван. Той не може да покрие и 5% от влоговете. Да има някакви пари там е хубаво и важно, за да са спокойни хората.

Доц. Сарийски: Една аналогия. Фондът е като застрахователно дружество. Няма застрахователно дружество, което да може да изплати застраховките на всичките си клиенти. Има прогнози какъв процент от застраховките ще се наложи да бъдат изплатени. Същото е с фонда. Неприятното в случая е, че атаката беше към една от най-големите банки. Ако банката беше по-малка, нямаше да има проблем фондът да покрие депозитите.

Явор Алексиев: Все пак загубите в КТБ бяха в ненормално големи размери. Оказа се, че нейният порфейл е просто несъществуващ. Имало е страшно много злоупотреби.

Доц. Сарийски: Тук ще си позволя да не се съглася. Пример само с една част от доклада. Обезценката на кредитния портфейл, според старата оценка, е около 150 млн. Другата методика, която одиторите въведоха и която никъде не е публикувана, не се знае как работи, показва обезценка в размер на 3,7 млрд. Тази огромна разлика не позволява категорични заключения. Първата стъпка на БНБ беше да изгони Бромак, да обезсили акциите й. Всички следващи действия се направиха в отсъствие на собственика. Ако той заведе дело, откъде ще се изплащат обезщетения? Няма да е от заплатата на гуверньора. Така че все още не знаем колко ще плати обществото за КТБ.

Ваня Григорова: Има още една линия, по която ще трябва да плащаме. Това са влоговете на бюджетните организации. В актуализацията е предвидено Министерство на финансите да поеме изплащането на средствата на общински и държавни институции. Но не е уточнено те в какъв размер са. Няма спор, че трябва да се изплатят, но кога ще ни кажат колко са?

Водеща: Каква цена ще трябва да платим? Ще разберем ли някога?

Явор Алексиев: За някои разходи ще разберем. Но индиректната цена на един такъв банков фалит няма да как да се оцени. Поне на този етап. Ако има затруднения на община или голямо предприятие, това означава неплащане на задължения към друго предприятие, съкращаване на работници. Индиректните последици ще се реализират в рамките на следващата половин до една година. Те по-трудно ще бъдат оценени.

Водеща: Нека кажем за няколко големи дупки, които периодично се пълнят. Днес ще се гласуват допълнителни 100 млн. за здравната каса. За МВР традиционно бюджетът се увеличава и пр. и пр. Смятате ли, че за последен път ще се дадат някакви пари, без насрещни реформи? Или за пореден път ще гледаме римейк на същия филм, който гледаме от години?

Ваня Григорова: Вероятно в МВР се налагат промени. Не познавам системата. Но може би е добре да не приемаме реформата по принцип като стъпка в правилната посока.

В допълнение към увеличения бюджет на МВР, има и други допълнителни средства, които не са обосновани. С 14 млн. лв. се увеличава бюджетът на министъра на социалната политика, за да извършва функциите си. Кои са тези функции, които изискват допълнителни 14 млн. в последните месеци на годината? Проглушихме медиите с дебати за бюджета на президента. ГЕРБ го намалиха, след това беше увеличен. А тогава ставаше въпрос за един милион. Увеличението на парите за охрана на магистратите. Защо? Увеличила се е цената на бензина, на пистолетите, на какво? Абсолютно безцелно и необосновано изтичане на средства.

Водеща: За какво са тези пари, г-н Алексиев?

Явор Алексиев: По-добре да не спекулирам с възможните обяснения. Увеличаването на дефицита се случва в една слабо, но съживяваща се икономика. Ние направихме 3% дефицит. За какво? В момента икономиката е в по-лоша форма, от колкото преди година-година и половина. Трябва да вдигаме цената на тока. Влошаването на фиска е основната тема.

Доц. Сарийски: Растежа на икономиката би могъл да обясни увеличаването на дълга. Но тук не е заложен никакъв растеж. Тук се узаконяват вече похарчени пари.България имаше две черти, с които можеше да се гордее: стабилна банкова система и фискална дисциплина. Тази година загубихме и двете. Отдалечаваме се от критериите за влизане в еврозоната.

Водеща: Очаквате ли да има наказателна процедура срещу България?

Доц. Сарийски: При положение, че Европа не може да се разбере за собствения си бюджет, не знам с какви очи би започнала наказателна процедура срещу България. Европа става все по-неработеща институция. В момента се водят преговори за влизане в тази трансатлантическа зона за търговия, след като никой няма достъп до информация какво означава тя. Знаем само, че ще бъде катаклизъм, в сравнение с който КТБ ще ни се стори детска песничка.

Водеща: Еврофондовете - един от основните източници на средства за нас. Премиерът, в типичния си стил, съобщи, че вече те са отпушени. Оптимисти ли сте по отношение на тези фондове, след като по различни оценки 2014г. е почти загубена?

Явор Алексиев: В много общини вече има добри практики, натрупан административен опит. Усвояемостта ще е по-висока от предходния период. Но общините са заложник на политическата нестабилност и на шуробаджанашките похвати в централната власт.

Водеща: Ефективността на средствата по европрограмите? В този програмен период дали ще има някаква методика за какво се отпускат пари, за да няма само обновяване на площадче или нова чешма? Контрол за какво се харчат пари?

Явор Алексиев: В момента Силистра се ремонтира основно, а тя най-малко се нуждае от това. Затова са отпуснати средства. Но пък има и проекти за подобряване на инфраструктурата.Това, което ние предлагаме е осигуряване на допълнителни средства за общините, чрез пренасочване на част от данък общ доход обратно към тях. Да се даде малко повече свобода на общините.

Водеща: Това не е нова идея. Сдружението на общините от години настояват за определен процент от данъците.

Явор Алексиев: Вече има чуваемост за тази идея. През 2016г. е съвсем възможно това да стане.

Водеща: Като заговорихме за данъци - знаем, че ГЕРБ и РБ са категорично „за" запазването на плоския данък. БСП вече в опозиция и предлагат прогресивно данъчно облагане.

Ваня Григорова: След което се отказаха, гласуваха „въздържал се" в комисия.

Водеща: Видяхме обаче, че съседите от Румъния решиха да се откажат от плоския данък през 2016г. Румъния тръгна да се откъсва от калъпа, в който беше заедно с България и в областта на съдебната система. Ще успее ли по-социалния социален министър да промени данъчното облагане?

Ваня Григорова: В интервю за „Стандарт" съвсем скоро г-н Калфин отговори точно на същия въпрос. АБВ много иска, но не е сигурно какво ще се случи с тези коалиционни въпроси... Този въпрос трябваше да е изяснен още преди да се присъединят към коалицията.

Не знам дали си спомняте, че реформаторите бяха за необлагаем минимум и той беше залегнал в програмата им. В момента, в който им замириса на власт, забравиха за него.
Между другото настоящия вариант на необлагаем минимум, наложен от правителството Орешарски, беше копиран от тяхната програма. Необлагаемият минимум понастоящем е една недомислица. За да могат да си върнат данъците, хората трябва да попълват данъчна декларация. Губят право на тези пари, ако са получили каквито и да е средства над заплатата - дори, ако това са социални помощи, тъкмо защото са социално слаби. Това е цинично.
А може и с умисъл да е въведена мярката точно така. В противен случай от бюджета ще излезнат средства, които няма с какво друго да се компенсират. Необлагаемият минимум трябва да бъде съчетан с прогресивно данъчно облагане. Невзетите средства от бедните работещи, да се компенсират със средства от по-високо платените.

Не вярвам, че ще има някаква промяна в рамките на това правителство. Калфин няма да успее, дори и да е искрен, в което се съмнявам, да промени данъчното облагане.

Явор Алексиев: Не, не иска. Г-н Калфин няма намерение да го прави. Както и предшественика му Хасан Адемов. Може да са социални министри, но те имат представа от бюджетиране. И наблюдават състоянието на пазара на труда. В момента пазарът на труда вдига глава - 60 000 работни места повече през третото тримесечие на 2014г. Оскъпяване на труда с вдигане на данъците, отново ще върне много регионални пазари надолу.

Водеща: Доколко можем да смятаме, че идеята на служебния социален министър Йордан Христосков МРЗ да се вдигне на 400 лв. е адекватна?

Явор Алексиев: Сега е 340лв. Дали ще я увеличим на 380 или на 400лв., разликата е 10-15%. Колко са фирмите във Видинско например, на които печалбата или оборотите са се вдигнали с 10 или 15% според вас? Ако няма такива фирми, те или ще отидат в сивия сектор или ще започнат да съкращават работници, или ще затворят.
Затова е проблем при такъв пазар на труда, толкова ниска производителност на труда и големите регионални дисбаланси, да се определя на национално ниво заплата от 380лв. или 400лв. В София може да се приеме и 500лв. минимална работна заплата. Но в Северозападна или Северна централна България в някои райони ти им вземаш правото на хляб, на социално осигуряване, на здравно осигуряване.

Ваня Григорова: Искам да изразя несъгласието си с това, което каза г-н Алексиев. Евентуална прогресивна данъчна скала не означава повече разходи за работодателите. Нека да е ясно. Данъците се плащат от заплатите. Вариантите за прогресивно данъчно облагане са различни. Но публикуваните и обсъждани не натоварваха минималната или дори средната работна заплата. Скалата се увеличава от 10 на 15% за хората, които получават над 2000 лв.

Явор Алексиев: Е, Волен Сидеров предлагаше 40%. Вариантите са различни.

Ваня Григорова: Нека не обсъждаме Сидеров. Но каквото и да е данъчното облагане не се поема от работодателите.

Явор Алексиев: Нали работникът ще поиска повече пари от работодателя, защото са му вдигнали данъка? Как да не се поема от работодателя? Аз говоря за минималната работна заплата.

Ваня Григорова: Да се върна на финансирането на общините. Те трябва да имат малко по-висока финансова независимост. Но, ако зависят от това каква част от данък общ доход ще получат, означава общините, които и в момента са в тежко финансово състояние да продължат да бъдат в такова, тъй като там икономика няма. Северозападният регион няма да се възстанови, ако им добавим пари, които не съществуват.

Явор Алексиев: Е, има все пак 40% заетост. Ще влязат някакви пари. Принципът е „парите следват личната карта".

Доц. Сарийски: Едно принципно допълнение за прогресивното данъчно облагане. Преди две седмици излезе изследването на Legatum Prosperity за най-проспериращите държави в света. Сред първите 30 няма нито една с плосък данък. На 31-во място е Полша, на 32-ро - Естония, България е 48-мо място.На първите места са страни със зверско данъчно облагане, зверски прогресивни скали. Като Швеция, Дания, Финландия. Няма просперираща нация, която да се придържа към плоския данък.
Големият проблем в България е, че има непрозрачност на разходване на средствата. Трябва да има справедливо облагане и неизбежност на облагането.

Явор Алексиев: Предполагам, че и тримата може да развием разгорещена дискусия по темата колко високо да е данъчното облагане, какво да е по характер, държавата добър собственик ли е. Но всичко това ще е изцяло теоретично, защото, предполагам, и тримата сме съгласни, че българската държава не е добър собственик. Липсват институции. Хората не вярват на държавата. Не искат да плащат данъци на държавата. И, ако ги вдигнеш, хората ще скрият доходите си.

Вдигането на данъците няма да доведе до повече постъпления. И затова в България се залага на непрякото облагане. От тях по-трудно можеш да избягаш. България трябва да я разглеждаме като специфичен случай, какъвто е. Ако и аз живеех в Швеция, вероятно нямаше да имам нищо против да плащам повече данъци. Но е мит, че данъчната тежест у нас е ниска. Да, тя е по-ниска от средната в Европа. Но като се включат непреките данъци - българите потребяват много акцизни стоки, всеки българин може да си сметне средната данъчна тежест. Даже имам идея, да направя такава кампания - да сметнем данъците на хората, за да знаят колко плащат.

Защото всички си мислят, че плащат 10%. А всъщност данъчната тежест е доста солидна. А срещу нея не получават нищо. Нереформирани системи, ниска ефективност на публичните харчове.

Ваня Григорова: Не е като да не получават нищо. Съгласна съм, че гражданите не получават достатъчно. Ако смятаме, че нашата държава е лош стопанин, то казваме, че сме кофти материал. И си цитираме Бойко Борисов до безкрай. В крайна сметка държавата това са хората, които обитават тази територия и взимат активно участие за живота на обществото.

Водеща: Ако имат възможност да вземат участие.

Ваня Григорова: Имат. Има някои ограничения, разбира се. Някой трябва да се интересува. Трябва да чете и да притиска депутатите. Естествено, че когато останат без контрол, те ще вземат решения в полза на тези, които вероятно ги... съблазняват.

Водеща: Няколко думи за пенсионерите. Разгорещени дебати за увеличение в рамките на 7 лева чухме. Всички имаме възрастни роднини. Всички знаем в как живеят. Можем ли да погледнем с известна доза оптимизъм към това управление, от гледна точка на прословутата пенсионна реформа? Бъдещите пенсионери могат ли да се надяват на достойни старини?

Доц. Сарийски: Реформата ще се изрази единствено в увеличаване на възрастта за пенсия. Активното население да работи повече, да внася повече. Но в никакъв случай парите няма да стигнат до тези, за които са предназначени. Заявката на финансовият министър беше, че златните години от 2004-2007г. били свършили. Единственото, което може да правим сега е да кърпим бюджета. Не съм оптимист.

Явор Алексиев: В момента дупката между приходи и разходи в осигурителната система е около 50%. Тъй че на повишаване на пенсиите скоро не може да се надяваме. Надяваме се, че пенсионната реформа ще започне възможно най-скоро. Вдигането на възрастта е само един от елементите. Но е важно хората да се чувстват ангажирани с тази пенсионна система.

Ваня Григорова: Не очаквам сериозно вдигане на пенсиите. Но не съм съгласна, че няма откъде да се вземат тези пари. Има много дупки, от които изтичат средства. Единият от начините е увеличаването на концесионната такса. Другият е - преразглеждане на неизгодните енергийни договори с частните ТЕЦ-ове. Преференциалните изкупни цени за ВЕИ-тата.

Важно е и държавата да се върне в икономиката. Когато казвам държавата, казвам „ние". В момента тя се е оттеглила. Държавата е само регулировчик, но не и активен участник. Отказали сме се от всякаква реална икономическа дейност и съответно печалби. И затова не можем, няма на база на какво да се увеличават публичните разходи, когато държавата не работи.

Източник: Солидарна България