Ретро фотоси и една вечна история с Алла Пугачова

/КРОСС/Ретро фотоси и една вечна история с невероятната Алла Пугачова ви представяме в третата част от рубриката ни "От старите ленти" на Недялко Костов. Известният пловдивски фотограф изкарва пред нас и вас за първи път цветни и черно-бели изображения на лицето на руската прима, тогава 26-годишна изгряваща звезда. Тя е снимана в Пловдив преди 39 години, в ресторантчето на Партийния дом с цигара в ръка, докато пее в тесен кръг. А преди 38 години е разказала на един от най-близките си български приятели Недялко отново след музикален купон за дълбините на човешките си Пугачова в Партийния дом.

Историята, която ви представям започна в един мързелив съботен следобед на месец май 1975 година, когато човек единствено мисли как да доживее и да прекара вечерта. Изведнъж като в лош криминален филм, телефонът ми започна да звучи неистово. По онова време нямаше на тези апарати, джаджите с които разбираш кой те търси. Тогава щеш-не щеш трябваше да вдигнеш слушалката за връзка с неизвестното. Имах някакво лошо предчувствие, но събрах сили и чух гласа на Тома Спространов.

Обясних му, че е поел от мое име ангажимента, вечерта да фотографирам концерта на някаква си "велика" съветска естрадна група със "страхотна" певица, която след дни щяла да пее на Златния Орфей. Това добре, но защо, бе Господи, аз трябваше да си прецакам съботната вечер за това, че някой е обещал някому, нещо от мое име. Все така се насаждам на пачи яйца заради мили приятели, но какво да се прави. Все пак Томо е кумец и не можеш да му откажеш току тъй - то не че на другите отказвам, де... Мека Мария съм си аз. Трябва да кажа, че открай време не си падах много, много по съветската естрада, даже хич, ако разбирате какво имам предвид. Така че името на състава Веселите момчета с ръководител Павел Слоботкин беше абсолютно непознато за мен както и певицата с името на бунтаря Погачов. Но изненадващо концертът беше добър, като имах предвид бозата, която наричаха съветска естрада. А Алла беше една малка хубавелка със зелени очи и прекрасен глас.

Втората част на концерта мина типично по руски. В барчето на Партийния дом с много водка, хайвер и шампанско. Акомпанирани от Алла с арии от рок операта Орфей и Евредика, и то на английски език. Не знам как стана тъй, но този път с желание обещах на новите ми приятели и посестрима на другия ден да правим снимки за реклама в очарователния, по техни думи, Пловдив. Така и стана, а вечерта бяхме в една кръчма в Стария град пак на водка и кахърни руски романси. На другия ден всеки пое по своя път. Руснаците към морето и Слънчев бряг, а аз по собствените си дела. Алла стана лауреат на Златния Орфей с песента на Емо Димитров "Арлекино", а негативите, които изпратих в Русия, заснети в Пловдив, бяха приети с възторг... Мислих си, че тази история приключи, но се лъжех- съдбата бе решила друго.

Една година по-късно - юни 1976 година, пак е летен съботен следобед и телефонът ми пак звъни като на пожар. Но този път не е Томо, а самата Алла Борисовна. Обаждаше се от Слънчев бряг и най-учтиво ме канеше на авторския си концерт като почетен гост на тазгодишния Златен Орфей. И някак си така между другото много, ама много ме помоли, тъй като нямала снимки за автографи на феновете си да копирам няколко стотин портрета от нейна снимка, която сигурно ми е останала от ланшната й сесия в Пловдив. Попитах: За кога? И резкият глас съвсем невинно каза: Ами за утре- вечерта е концертът. Бая си мислих да кажа, че съм заразно болен от шарка и съм в карантина, но както споменах по-горе , никога не съм отказвал на другарчетата си в нужда, Алла беше едно добро другарче. На всеки запознат с технологията на копиране на аналогови апарати на ръка, ще прозвучи невероятно, но факт е, че на следващата сутрин в 6:00 часа бях на уречената среща в Слънчев бряг със 100 броя още парещи фотокартички с образа на госпожица Погачова. Хубаво е да ти се зарадват, и то искрено - Алла ме посрещна като свой брат. Концертът мина успешно, а разпивката след това на ниво. На следващия ден потеглих по пътя си с подарък бял Левищраус за съпругата ми от Алла. Както си му е редът, си обещахме да си пишем и виждаме и за в бъдеще и пак, както си му е редът, не спазихме обещанието си. До сега. Впрочем не е късно - така че очаквайте продължение, пише "Под Тепето".