Мистериозен невидим щит „пази“ Земята

/КРОСС/ Група изследователи водени от учени от университета в Колорадо са открили щит подобен на този от сериала „Стар Трек" на височина 11 500 км. над Земята. Според тяхното изследване щитът блокира „електрони убийци".

Професор Даниел Бейкър, директор на лабораторията по атмосферна и космическа физика в университета посочва, че щитът бил открит в радиационния пояс Ван Алън. Щитът бива поддържан точно на това място от магнитното поле на планетата, а радиационните пояси представляват два пръстена с форма на поничка, които са изпълнени с високо-енергийни електрони и протони. Радиационния пояс периодично се свива и разширява в зависимост от енергийните влияния идващи от Слънцето.

В публично изявление Бейкър прави следната аналогия:

„Изглежда тези електрони се блъскат в стъклена стена, която се намира в космоса. Все едно този щит е създаден от силови полета (подобни на тези от „Стар Трек"),които се използват да отблъскват извънземни оръжия. Дефакто там има невидим щит който блокира тези електрони. Това е изключително загадъчен феномен."

Това не е първият път когато изследователи дискутират поясът на Ван Алън. През 2012 г. изследване на НАСА установява, че поясът, който всъщност е съставен от две части се променя много по-бързо от считаното до момента, а частиците в него променят светкавично своята енергия, времево и пространствено разпределение. Като едно от първите значими открития на космическата ера поясът на Ван Алън е засечен през 1958 г. от професор Ван Алън и неговият екип от университета в Айова. Той се състои от външен и вътрешен пояс простиращ се до 40 000 км. над Земята. Сега обаче е открит трети пръстен, който е описан като „складиращ".

Последната мистерия около пояса е свързана с „екстремно рязка граница", която е разположена на вътрешния край на външния пояс - на приблизително 11 500 км. Тя блокира свръх-бързите електрони, които могат да пробият щита и да навлязат по-дълбоко в земната атмосфера.

Екипът разгледал няколко различни сценария, които биха обяснили какво би могло да създаде и да поддържа една такава бариера. Нито едно от предположенията обаче не било „научно издържано". Един от обсъжданите сценарии бил свързан с това, че гигантски облак от студен газ, който започва от 960 км. над Земята и се простира на хиляди километри в пояса на Ван Алън, разпръсква електроните на точката на граничната бариера чрез електромагнитни вълни с много ниска честота, които създават „съскане". Този съскащ звук е подобен на бял шум, когато бива възпроизведен чрез тонколона.

Източник: parallelreality-bg.com / spiralata.net