Ив. Костов: Турция се надява на Местан и Мустафа Хаджи

/КРОСС/ Hа 24 февруари бившият премиер доц. Иван Костов изнесе лекция пред Българската академия на науките и изкуствата. Той уточни, че докладът му се основава на изследвания, зяпочнати от неговата Лаборатория за управление на риска преди повече от година

Започвам с рисковите фактори направо.

След 2002 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и нейният лидер Реджеп Тайп Ердоган постепенно замениха конституционно закрепената доктрина на републикански национализъм на Мустафа Кемал Ататюрк. Установен беше политически ислямизъм и неоосманизъм.

Замяната бе силно ускорена през 2010 г. като опит едновременно за компромис и противодействие на т.нар. Арабска пролет на настъпление на радикалните ислямисти. Опитът целеше запазване на турския държавен модел като алтернатива не само на монархическите и авторитарни режими, но и на джихадистите и халифата. Основни предпоставки за новите амбиции на Анкара бяха демографският подем - Годишен прираст около 1 милион души, и мощният икономически растеж, превърнал турската икономика в 17-а световна сила. Важно условие за успешно налагане на стратегията бе започването на преговори за членство с ЕС през 2005 година. Те трябваше да доведат до премахването на масовата корупция и намесата на армията в политиката и до преодоляване на задълбочаващата се конфронтация с кюрдите, до компромис с Кипър и преодоляване на латентното напрежение с Атина. Новата стратегия бе представена на европейските партньори като решение на всички турски проблеми и едновременно като "умерен" политически ислям, способен да се противопостави на ислямския тероризъм, и беше подкрепена от европейските политици до техните повсеместни провали.

Вместо европеизация и модернизация на страната, управляващите налагат все по-масово своя политически ислям в армията, на която отнеха влиянието, в сектора за сигурност, в администрацията, образованието и дори в бита.

Втори провал - борбата с корупцията приключи със скандал в края на 2013 г., когато ПСР спря разследването срещу свои министри и срещу сина на Ердоган, който се оказа свързан със спонсор на „Ал Кайда".

Трети провал - конфликтът с кюрдите се изостри.

Четвърти провал - след потушените с полицейска сила протести в парка "Гизи", масовите безредици и загиналите по улиците ПСР загуби мнозинството си след погромите, устроени от нейни активисти и платени екстремисти. И вместо да създаде президентска република, изпадна в политическа изолация и не успя да състави правителство.

Пети провал - партията се върна на власт, но на каква цена? На гребена на вълна от терористични актове, за чиято организация мнозина политически анализатори подозират турските специални служби.

Шести провал - преговорите за членство с ЕС са блокирани, след като Анкара наруши кипърския суверенитет с извършването на сеизмични проучвания в кипърските териториални води за търсене на газ, както и със задълбочаването на конфликта с Гърция.

Седми провал - вместо конкретни преговори сега Анкара изнудва Брюксел и София със заплахата от вълни нелегални имигранти и искане на финанси за тяхната издръжка.

Осми провал - ЕП осъди геноцида на Османската империя над арменския народ и поиска Анкара да се разграничи от имперското си наследство, т.е. от неоосманизма. Това беше знакът на ЕП - ако някой не го е разбрал, да го кажем директно.

Девети провал - през 2010 г., по време на Арабската пролет Анкара се конфронтира с Израел и ислямски терористични организации, които произтичат от "Мюсюлманските братя". Това повиши силно подозренията на Запада. Критично ниска точка достигнаха отношенията със САЩ, които сега са дори под тази точка.

Десети провал - вместо да участва в решението на конфликта и да стане ако не велика, то поне ислямска суперсила, Анкара се забърка непряко във военни действия с Иран и с подкрепящата сирийския президент Русия. Турция влезе в остър конфликт с Русия.

11-и провал - с военните си действия срещу кюрдите направи съществен принос за разгаряне на гражданските войни в съседните си страни.

12-и провал - противно на Запада и арабските страни Анкара вижда като свой основен противник в Близкия Изток режима на Башар Асад и ПКК, а не джихадистите от Ислямска държава.

13-и провал - вместо нулеви проблеми със съседите, цитирам Давутоглу, Анкара предизвика подозрения за своите османски амбиции да третира Балканите като свой хинтерланд.

Точно провалите му разкриха в дълбочина целите на Ердоган и партията му - разпространение на политическия ислям в Европа; политическо представителство на всички турскоезични и мюсюлмански общности в ЕС, което е смисълът на турското желание за членство в ЕС; лидерство в Югоизточната европейска периферия. Колко голяма е опасността от турския политически ислям, се вижда от това къде се разполага той в скалата между умерените мюсюлмани и джихадистите. На 27 ноември 2014 г. и Истанбул Ердоган прави следното изявление: „Те (западните християнски нации) изглеждат като приятели, но ни искат мъртви. Искат да виждат нашите деца да умират. Докога ще търпим това?" Това са думи на Мюсюлмански брат - това е техният речник.

Османските претенции на турските ислямисти се превърнаха в нови рискове за националната сигурност на България, която те третират като предмостие за своите цели.

Ние сме идентифицирали следните рискове:

Задълбочава се разделението на българската нация.

Турският Дианет участва в управлението на българското мюфтийство, подменил е неговия характер на българска институция. Издържа сериите духовни училища и Висшия ислямски институт. Внедрява сред българските мюсюлмани турски политически ислям.

Втори риск - вмешателството в българското мюсюлманско вероизповедание ескалира в ислямизирането и турцизирането на ромски общности и създаването на етнорелигиозно напрежение, включително с опити да се турцизират българите мохамедани.

Трети риск - интервенцията в религиозните дела на българските мюсюлмани провокира възникването на ислямски фундаментализъм. Радикални имами вече проповядват джихад и в България.

Според социологическо изследване, което претендира да се отнася за всички, 4,4% от българските мюсюлмани отговарят, че биха дали живота си за религията си. Някои ми казаха, че това не било радикализъм. Аз не знам какво означава така да са разместени ценностите, че да си готов да умреш за религията си, а не за децата си и семейството си. Защото, като умираш за религията, оставяш децата и семейството си, оставяш всички други ценности на заден план. Още по-лошо - 1,5% в това изследване отговарят, че при определени условия подкрепят тероризма. Това са около 8000 души.

Четвърти риск - България се превръща в едно от предмостията за разпространение и изостряне на посочените рискове за европейските страни с мюсюлмански и турски малцинства и заплашва отвътре сигурността на ЕС, като изпраща имами да разпространяват политическия турски ислям в гетата в западноевропейските страни.

Пети риск - трафикът на нелегални имигранти постоянно нарушава суверенитета на България. Съпътстван е от навлизане, пребиваване и транзитно преминаване на поддръжници на "Ислямска държава", които получават в някои случаи статут на постоянно пребиваващи и създават спящи клетки на джихадистите. Към страната ни се отправят отвън преки терористични заплахи. Макар спирането на този трафик да е напълно във възможностите на турските власти, Анкара не желае да изпълнява ефективно своите ангажименти по охраната на границата с България и споразумението за реадмисия.

Шести риск, Анкара се противопоставя на европейската политика за енергийна сигурност. В ущърб в частност на българските интереси първоначално подкрепи газопровода "Турски поток".

Седми риск, ислямизацията на турската армия, подкрепата на закона на "Ал Кайда", военните действия срещу противници на джихадистите и изострящите се отново конфликти с Гърция и Кипър отслабват южния фланг на НАТО и с това намаляват гаранциите за колективната отбрана за България.

Осми риск, с помощта на депутати от ДПС бе извършена промяна на законодателството стотици хиляди турски граждани да се впишат като нови български граждани и избиратели по административен ред.

Посочените рискове наближават критичните си стойности и могат да доведат до етнорелигиозни сблъсъци, локални граждански конфликти, до дълбоко и непоправимо разделение на българската и други европейски нации включително чрез промяна на демографските реалности.

Противодействието на рисковете е затруднено от две специфични за България обстоятелства. Първото е общата граница с Турция. Ислямистката и неоосманистката политика, която е обща спрямо Балканите, но особено активна и с многобройни средства за реализация в България, е проникнала, без да срещне противодействие.

Втората спънка е, че за разлика от останалите страни от ЕС, с мюсюлманско и турско малцинство, в България има политическо представителство на тези малцинства в лицето на ДПС. В последните години движението, а сега част от него се обвърза тясно с турските власти и се превърна в проводник за политизиране на мюсюлманската религия. И е с претенцията да представлява политически групови права на мюсюлманите.

В заключение двустранните отношения на България и Турция са доминирани от нежеланието на Анкара да решава съществуващите проблеми. Българските власти не са последователни в опитите си да спечелят подкрепа от ЕС, за да решават откритите си въпроси с водещата преговори за членство Турция.

След разцеплението на ДПС Анкара се надява на мюсюлманското вероизповедание на Мустафа Хаджи и на проекта ДОСТ на Лютви Местан.