Специалистите съветват: Не лекувайте грипа с антибиотици

София /КРОСС/ Няма антибиотик, който да може да убие грипните вируси, а лечение с антибиотик повече от два пъти годишно се счита за често. Това съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести в Европейския ден за правилна употреба на антибиотиците. Оказва се, че българите не приемат повече антибиотици от германците. Проблемът обаче е в това дали ги пием правилно, тъй като резистентността към антибиотици у нас е два пъти по-голяма, отколкото в Германия.
Антибиотиците може да помогнат за лечението на евентуални усложнения от грип, но не и за излекуването на самия грип, посочва проф. Мира Кожухарова, заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Прекалената им ненужна употреба води до резистентност към тях и те спират да действат. Заради това специалистите препоръчват преди прием на антибиотик, да се направи микробиологично изследване на пациента.
„Майките трябва да могат да издържат детето им да кашля пет-шест дни, а не на третия ден да кажат „Не мога, това дете сигурно е много тежко болно" и педиатърът, за да се отърве, казва „Ето, госпожа, заповядайте, един антибиотик, ще му мине". Детето е болно от грип или от някаква друга вирусна инфекция. На него така или иначе няма да му мине преди петия-шестия ден. Задръжте малко и ако се подобрява, ако температурата му не е по-висока, просто се иска време", каза проф. Кожухарова.
Същите съвети се отнасят и за възрастните, които прибягват до самолечение с антибиотици, подчертава Цветан Велинов, ръководител на Лабораторията за контрол на микробна резистентност в центъра.
„Това, че е помогнал на съседа или на съседката, не означава, че при него ще помогне. Това, че му е помогнал преди половин година или една година за подобна симптоматика, не означава, че и сега ще му помогне, защото многото бактерии дават сходна симптоматика - висока температура, кашлица, болки в гърлото, но бактериите може да са различни. Именно затова микробиологичният анализ дава правилната насока за лечение, а консултацията с лекар дава възможно най-правилната терапия," казва специалистът.
Пример за усложнения, в следствие на неправилна употреба на антибиотик посочва директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев.
„Когато пациенти имат инфекция на пикочните пътища и ходят по доктори, докторите не правят микробиологични изследвания, дават антибиотици, особено на пациенти, които са излезли от болницата и са с уроинфекция. И тези пациенти ако за две години не им мине уроинфекцията, трябва да ги сложат на хемодиализа. Може да е изгодно за някой да има много хемодиализирани, но това е системата у нас," добавя проф. Кантарджиев.
За съжаление обаче едва 20% от лекарите назначават подобно микробиологично изследване. Ако не се направи подобно, има риск от ненужно лечение с даден антибиотик. Когато то е продължително, създава резистентност и препаратът спира да действа. Резистентни или нечувствителни към антибиотиците стават не хората, а самите бактерии. Тоест, ако един антибиотик спре да действа при дадена инфекция, той спира за много хора, което се превръща в основен проблем за медицината, информират от центъра.
Статистиката показва, че не пием повече антибиотици от германците. Факт е обаче, че в България се наблюдава два пъти по-голяма резистентност към антибиотиците отколкото във Федералната република, съобщава още Цветан Велинов.
Затова носим отговорност всички лекари, не само общопрактикуващите, каза Цветан Велинов. „Всеки, който изписва антибиотик, не трябва да го изписва, за да си върже гащите. Антибиотиците не са болкоуспокояващи, не са средства за смъкване на температурата, не са лекарства на страха. Те имат строги показания. Ако има инфекция и тя е бактериална, трябва да се лекува с антибиотици", посочва той.
Резултатите от микробиологичния анализ стават ясни до 48 часа от извършването му. Проблемът е, че у нас подобно изследване струва между 10 и 30 лева, предаде Дарик.