Майката на загиналия в Кербала Антон Петров: Държавата се сеща за него само на 27 декември

София /КРОСС/ Аз бях първата от семейството, която разбра за смъртта на Антон. Не исках да повярвам, спомни си пред bTV майката на загиналия преди 10 години в Кербала сержант Антон Петров Иванка Петрова.
Ние бяхме против неговото заминаване, но той бе твърде убеден, че ще замине. Каза, че мястото му е с неговите момчета. Не сме го молили да не заминава. Винаги е бил много самостоятелен във взимането на решения, каза почернената майка.
Тя разказа още, че Антон е искал да учи психология, защото армията имала нужда от военни психолози. Мечтата му бе да създаде семейство като се върне. Мислеше да запише във Великотърновския университет.
Държавата се сеща за него само на 27 декември. Пращат по един венец. Това е. Няма войнишка пенсия заради парадокс в закона. Писах няколко писма - имаме право да избираме между неговата и нашите пенсии, каза още майката.
Спестяваше ни много неща. Разпитваше как сме. Не казваше какво прави там.
На бъдни вечер ни се обади и каза, че всичко е наред. Това бе и последния път, в който го чух, каза още майка му.
От своя страна леля му Нели Станчева каза, че Антон не си е правил илюзии за нищо.
Винаги бе свободен да избира. Така направи избора си да замине за Ирак. Това бе неговата кауза. Той търсеше предизвикателствата. Животът му в поделението в Свищов течеше бавно и лениво. „За мен е важно да изживея живота си пълноценно. Финалът винаги е тъжен", прочете Станчева от дневника на загиналия.
„Изживях един пълен живот. Ако утре умра, не давам и пукната пара", прочете още лелята.