Какво става с "Аполония"?

/КРОСС/ Внимателно се запознах с информацията, публикувана в средствата за масова (дез)информация, за предстоящото 32-ро издание на Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол (1-10.09.2016 г.). Уведомяват ни, че празниците "по традиция ще съберат най-големите български и чужди творци, с техните най-актуални творби, постановки, спектакли, пърформанси и изпълнения". Но отговаря ли това на истината?
Още при основаването й инициаторите на "Аполония" декларираха, че "Аполония" ще дава възможност за мултиплициране на най-значимите творчески събития, регистрирани през активния културен сезон в страната с цел превръщането на Созопол в "лятна културна столица" на България.
Ако приемем, че предвидените в програмата на "Аполония" за 2016 г. театрални спектакли, литературни представяния и експозиции на изобразителните изкуства продължават в значителна степен тази концепция, спазвана години наред, музикалната част на тазгодишните празници дава сериозни основания за нейното нарушаване. Не само за мен е необяснимо защо в програмата няма обявен нито един симфоничен или камерен концерт, които досега бяха нейната сърцевина?! Не е ли грехота, традиционното участие на Бургаската филхармония в "Аполония" тази година да не бъде със симфоничен - макар и популярен - репертоар, а с поп музика, макар и от бургаски автори и изпълнители?!
Ако има промяна в репертоарната концепция на "Аполония", правилно беше тя да се обсъди предварително в музикантската общност, както това бе направено преди 32 години! Явно търсената жанрова "едностранчивост" не е случайност, а неудачен опит за "реформиране" на досегашната репертоарна концепция.
Не бих възразил програмата на "Аполония 2016" да дава възможност за изява на артистични продукти с различна художествено-естетическа стойност, но при спазването на разумна пропорция между тях, с приоритет на слуховите възприятия пред зрителните. Културата и субкултурата са два неделими и взаимнодопълващи се компонента на едно явление и - както е световната практика - всеки от тях трябва да има "свое" място за изява. Както един симфоничен концерт, включен примерно в програмата на рокфестивала в Каварна, би бил анахронизъм, същото би било, ако програмата на фестивала "Софийски музикални седмици" предложи чалга концерт! Неслучайно популярна българска поговорка утвърждава "всяка жаба да си знае гьола"! Във всички случаи обаче "реформирането" трябва да се осъществява само във възходяща, а не в низходяща посока.
Като разумни (по презумпция) хора трябва да осъзнаем, че резултатите от техническия прогрес все повече ще навлизат в музикалната практика, което не е лошо. Но не бива да се забравя, че те са призвани да изпълняват помощни, а не креативни функции! В този контекст, след като в Нов български университет вече има разкрита специалността компютърна композиция и в нея се обучават (срещу заплащане) студенти без необходимата им задължителна нотна и музикална грамотност, навярно това ще доведе - както в медицината - до появяването на новата квалификационна степен "парамузикант"!
Сериозно ме безпокои също фактът, че и в "Аполония" постепенно започват да господстват количествените показатели (над 70 културни прояви), като се забравя, че в изкуството - особено в музикалното - значение има само висококачественият художествен продукт! Това зависи не само от подбора на репертоара, а преди всичко от професионалната квалификация (плюс притежаваното дарование) на реализаторите му.
Написах тези думи с добронамереност - въпреки някои критични нотки, защото запазването на високия статус на "Аполония" не е грижа само на хората в ръководството му, а и на цялата музикална гилдия! Авторитетът на всяка културна инициатива се определя от запазването и доразвиването на постигнатите върхови постижения, създаващи традицията, която сме длъжни да опазваме в интерес на обществото!

Проф. Емил Янев, в- "Дума"