Бойко Ноев: Замисленото превъоръжаване ще убие армията

/КРОСС/- Правителството обяви начало на превъоръжаване на армията - два патрулни кораба, нови изтребители, или поне по-нови, машини за пехотата. Идва ли златната епоха на армията, г-н Ноев?

- Опасението е, че идва точно обратното. Противно на здравия разум, т.нар. превъоръжаване е на път отново да се превърне в хаотично харчене на пари. Ако и тези големи средства бъдат пропилeни по замисления порочен начин, това трайно ще обезсмисли въоръжените сили като най-важния интегриран силов ресурс на държавата. Накратко - така замисленото превъоръжаване всъщност ще убие армията.

- Кое е порочното в плановете на правителството?

- Най-напред - обещаваните разходи са непосилни за бюджета. Има реален риск така лансираните проекти да бъдат компрометирани, преди да бъдат завършени. Това се потвърждава от бюджетната прогноза и от водещи икономисти. Рисковете пред бюджетните приходи в идните години са значителни. Вместо да разработи свой план за отбраната, Борисов сгреши, като възприе безкритично наследената от служебния кабинет Програма 2020, която бе обречена от самото начало поради нереалистично високите нива на амбиция.

За да се мисли за подобни разходи, трябва най-малкото да се промени данъчно-осигурителният модел на държавата. Това болезнено и тежко политическо решение обаче ще се случи в неизвестно бъдеще. Не трябва да има и никакви илюзии, че проблемът с бюджетните приходи ще се реши само с борба срещу престъпността. Успехите там са важни, но далеч не са достатъчни.

- Обикновено се фокусираме върху изтребителите, но армията ни основно е на земята. Не съм чул дори дискусия за нуждите на Сухопътните войски...

- Това е другият порок - дисбалансът на планираните инвестиции. На министъра му били „обещали" 2,5 милиарда, които да отидат само за изтребители и за два нови полубойни кораба. Това е най-впечатляващата несправедливост.

Пехотата, гръбнакът на въоръжените сили, на която се разчита за всички основни мисии в страната и в съюзен план, ще продължи да вегетира и изчезва. Но не е само проблемът с пехотата. Числеността на армията в момента е далеч под законния минимум, хиляди са незапълнените щатове, от които само 1200 са за офицери. Цели подразделения съществуват само на хартия. Нека се знае, че съюзниците с голямо притеснение наблюдават подготвяните харчове. Те нямат обяснение защо изведнъж се изхвърлят т.нар. белгийски фрегати, които имат поне още 15 години живот при нормална поддръжка и които с несравнимо по-малко средства за модернизация могат да изпълняват наистина бойни задачи. Защо вместо това се отива на някакви измислени, полубойни съдове, които щели да пазят сондажите в морето.

Борисов трябва да знае, че натовските ни съюзници са наясно с потенциалните корупционни мотиви зад проекта за т.нар. модулен патрулен кораб, че едно са красивите макетчета, с които го впечатляват, а съвсем друго са реалностите. Съюзниците питат също така защо парите за новия тип самолет от 700 милиона лева скочиха на 1,5 милиарда. Питат кога най-после ще дадем поне малък принос за НАТО...

- Има едно усещане, че пари се харчат, а ефективността на армията пада. Първо се купиха едни транспортни самолети „Спартан", които не знаем за какво се използват. Превъоръжихме се с хеликоптерите „Кугър", мерцедеси за войската. Това е второ правителство на г-н Борисов, нима няма горчив опит с този тип поръчки?

- Точна така стана. Когато Борисов пое пасивите в първия кабинет, когато разбра, че всички пари са похарчени за години напред и той плаща дълговете, че от това армията не е станала по-боеспособна, той направи доста релефни изявления и клетви. Те се помнят. Нека не повтаря грешките на предшествениците си. Нека насърчи депутатите да поискат отговори на всички въпроси, преди Народното събрание да даде по-нататъшен ход на тези проекти.

- Според министър Ненчев ведомството му ще получи още 1 милиард за пехотата.

- Ненчев е член на кабинета и би трябвало да знае, че ги няма и обещаните 2,5 милиарда, камо ли още 1 милиард за нови машини за пехотата. А ако не знае - още по-лошо. И нека не заблуждава войската и обществото. Но Ненчев трябва да бъде попитан също така откъде ще вземе нови 120 милиона годишно за попълване на свободните длъжности в армията; откъде ще вземе пари за резерва; колко десетки и стотици милиона са необходими за боеприпаси, защото, добър ден - оказва се, че армията нямала вече годни муниции; откъде ще вземе нови стотици милиони за системите за управление на войските и за средства за ПВО, включително радари и ракети, които са безнадеждно остарели и почти негодни; как ще финансира силите за специални операции, които стават все по-актуални. С една дума, Ненчев трябва да отговори как ще осигури една армия с балансирани способности, а не да говори празни думи и лозунги.

- От поне 20 години следя реформите в армията - планове, планове, планове и накрая масово бягат от „работа, която е пълна с привилегии", както се твърди? Защо се случва това?

- Много са причините. У нас битува незаинтересованост, неразбиране за съвременните потребности на армията. За няколко мандата управляващи армията продължават да са „едни там военни", които да се оправят, само им дай едни пари. За тях нуждите на войската се измерват само в абстрактни проценти от БВП вместо в реални способности. За тях решаването на проблемите на отбраната се изчерпва с „даването" на няколко самолета и някакви там кораби. По въпросите на сигурността и особено на отбраната днешните управляващи не водят задълбочена дискусия.

Решенията ги взима премиерът Борисов, на ръчно управление, както впрочем и по всички въпроси в държавата. Той е господар и на парите - на един за стадион, на друг за магистрален лот, на трети - кораби, а може и мотор за МИГ да даде... Не поставям под съмнение неговата добронамереност, но той явно се е натоварил с непосилни отговорности, което увеличава риска от подвеждане и волунтаризъм. И ако по някои въпроси е възможно грешката да се поправи, тежките колела на армията трудно се спират.

- Поправете ме, ако греша, но с изключение на една заплаха за оставка на генерал Радев като началник на ВВС не съм чул мнението на генералитета. Къде са генералите в дискусията за превъоръжаването?

- Това е другата причина за проблемите. Никога в историята на България авторитетът на висшите военни командири не е бил толкова принизен. Царят безразличие и страх. Нека днешните военачалници не се сърдят, но от тях самите зависи да възвърнат честта на пагона. Освен това през последните десетина години бе разрушено колективното начало в професионалното управление на отбраната. Сега трите вида войски - авиацията, флотът и пехотата, са заживели в собствени, изолирани светове. Всеки се бори да „отцепи" своя пай от бюджета, което вреди на интересите на отбраната като цяло. Разбрали са, че ще спечели онзи, който успее да нахлупи на премиера екзотична военна шапка или да го впечатли със самолетен грохот.

- Имаме нов началник на отбраната. Ще има ли рестарт на честта на пагона?

- Да, отскоро има нов началник, генерал Попов. Негова би трябвало да бъде най-тежката дума, той носи висшата отговорност. Надеждите са той да промени нещата. Върху плещите му са натежали големи очаквания, дано ги оправдае.

- Военните ли носят главната отговорност за състоянието на армията?

- Разбира се, че не. В дъното е системното пренебрегване на нуждите на войската, което я доведе до просяшка тояга. Вина носим всички ние, българското общество и политици, които приехме, че реформите се изчерпват с що-годе оразмеряване на войската към съвременните потребности и възможности на България. Ние, които се примирявахме със заблудата, че с прехода към демокрацията и особено след влизането ни в НАТО и ЕС сигурността идва даром. Ние, които не даваме на хората в униформа съответно заплащане и социални компенсации, но с надежда ги търсим, когато стане напечено.

Светът обаче ни поднася изненади. И какво се оказва - МВР не можело да опази цялата граница, а военните не могат да пратят там повече от 1000 души. Да стигнем до унижението военният министър да проси от австрийския си колега, представете си - автобуси, за да закарал войниците до браздата... И дойдоха „доброволните отряди", предвестник на разпада на държавността и на други опасни социално-политически явления. Ето това също е контекст, в който трябва да се дискутират днешните милиарди, които Борисов щедро обещава.

- Значи все пак машини трябват, дори и автобуси?

- В армията тече борба за оцеляване. Затова командирите се блъскат с лакти чий проект да мине. Не може да има военен командир, който да не желае по-модерни оръжия. Генералите и адмиралите обаче не са просто граждани в униформа, а са част от държавното управление. Те трябва да са реалисти в сметките за приоритетите в отбранителното строителство. Отговорност е на началника на отбраната, на командирите на авиацията, на флота и на пехотата, заедно формулират решенията. Има едно желязно правило - не може политикът да купи на генерала пушка, която той не иска.

- А ако въпреки това политикът го направи?

- Тогава е за затвора. Разходи, които не създават актуални способности, а се движат от политически и други мотиви, са гробокопачи на армията.

- Как вие виждате възможните решения?

- Първо, обстановката се мени пред очите ни и налага да се погледне по нов начин на отбраната и на вътрешния ред и сигурност като едно цяло. На България спешно й е необходим един наистина нов, единен стратегически преглед на сигурността и отбраната. Решението на парламента за армията на границата е само първа стъпка. Има още много неизползвани възможности. Истинските резерви са в дълбокото преосмисляне на ролята и задачите на силовите структури и в мирно време, включително по-пълното взаимно интегриране на силите на МВР и на армията. Трябва да забравим за широкомащабни войни с използване на целия спектър военни способности. България все повече заема ключово място на едни нови разделителни линии и като външна граница на ЕС, и в задълбочаващата се конфронтация между политизирани религии и култури, между благоденствието и нищетата. Трябва да се отнесем много отговорно, като добри стопани към ресурсите за сигурност, които народът отделя с толкова други лишения.

- Коя е първата стъпка по този път?

- Първата задължителна стъпка е началникът на отбраната генерал Попов да покани в кабинета си командирите на авиацията, на флота, на пехотата и да се погледнат в очите. Заедно да очертаят реалистичните приоритети на войската и заедно с министъра на финансите Горанов да отидат при премиера Борисов.

Източник: в.Труд