212 години от рождението на Оноре дьо Балзак

След реставрацията на Бурбоните в 1814 година цялото семейство на Балзак се премества в Париж. През 1816 г. завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологическия факултет. По-късно започва да работи като помощник по различни правни кантори. През 1819, когато семейството му се премества в малкия град Вилпаризис поради финансови причини, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.
Първото му произведение, трагедията „Кромуел", отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му създават големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.
След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани", повлиян от стила на Сър Уолтър Скот. Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.
Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа" (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа" главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски" роман донася на Балзак 5000 франка.
През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия", като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия" на Данте.
През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио", Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действитлност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото", „Възход и падение на куртизантките", „Йожени Гранде", „Братовчедката Бет" и др.
За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.
Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си.
Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават с литературните му дейности. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случай успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.
През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.
Към 1844 г. постоянното напрежение и огромните количества кафе казват думата си и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си , на 18 август 1850 в Париж, Франция, той умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.
Балзак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.