ФГВБ е пред вземане на заем за 300 млн. евро от ЕБВР

/КРОСС/ Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще вземе не 250 млн., а 300 млн. евро заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Това става ясно от решение на правителството за отпускане на държавна гаранции за по-голяма от предварително обявената по размер сума. Фондът се нуждае от общо 500 млн. евро, за да подсигури базата си за финансиране в дългосрочен план, а също и да се подготви да окаже подкрепа в случай на необходимост след оценката на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете на банките. Според плана, оповестен през есента на 2015 г., половината трябваше да дойдат от ЕБВР, а другата - от втора международна банка, но в хода на преговорите явно се е стигнало до промяна в параметрите на заемите. По информация на "Капитал" вторият донор на фонда ще е Световната банка, с която преговорите също са в напреднала фаза.

Попълване на арсенала

След като кризата с КТБ изяде трупания в продължение на 15 години резерв, който освен това се оказа и недостатъчен, ФГВБ трябваше да намери начин бързо да възстанови ресурсите си. Основният му източник на финансиране са вноски на банките, които средно през 2015 г. бяха около 258 млн. лв., а тази размерът им още не е ясен, като тепърва фондът трябва да обяви рисковопретеглени вноски по нова наредба на БНБ. Досега те бяха пропорционални само на депозитната база на институциите, но вече тези, при които е по-вероятно да се наложи ФГВБ да плаща на клиентите им, ще трябва да внасят повече. Към края на 2015 г. ФГВБ разполага с 486 млн. лв., които държи почти изцяло в държавни ценни книжа (ДЦК). В същото време фондът дължи 1.7 млрд. лв. на бюджета, които трябва да върне до 2020 г. с лихва от 2.95% годишно. Има и задължение по репо сделки към местни банки за 124.6 млн. лв.

Фондът е създаден с цел да изплаща депозити до гарантирания размер от 196 хил. лв. при несъстоятелност на банка в България, а отскоро е натоварен и с допълнителна функция - да участва при възстановяването и преструктурирането на банки, ако ресурсът на специално създадения за това фонд не стигне. В качеството си на орган, който може да стабилизира банки, Българската народна банка (БНБ) има законово право при необходимост да черпи от ресурсите на Фонда за гарантиране на влоговете. Затова и държавата прави необходимото да му помогне да се финансира при възможно най-изгодните условия, запазвайки му вратички за реакция при екстремни ситуации.

При това положение и с оглед на необходимостта да балансира базата си за финансиране в дългосрочен план през миналата година ръководството на фонда изработи проект за набиране на 500 млн. евро. Половината от тях бе предвидено да дойдат от ЕБВР със заем, чийто срок за връщане по непотвърдена информация ще е минимум седемгодишен. Другата част от средствата трябва да дойде от втора банка донор, която по непотвърдена информация на "Капитал" е Световната банка. Като обезпечение по кредитите държавата издаде гаранции за общо 900 млн. лв., които обаче изтекоха с прехвърлянето на календарната година.

Гарантирано от държавата

Така сега правителството ще трябва да отпусне гаранциите наново. Миналата сряда Министерският съвет гласува да даде обезпечение по заема от 300 млн. евро от ЕБВР. От уеб страницата на ЕБВР се вижда, че кредитът от международната институция е пред финално одобрение от борда на директорите, като прогнозната дата за отпускането му е 10 февруари. Когато преговорите с втория донор са пред финал, ще се отпуснат гаранции и за кредита от него. Когато набере необходимия ресурс от 500 млн. евро, което се очаква да стане в близките месеци, ФГВБ ще разполага със значителен ресурс да помага в случай на проблем с банка, неиздържала стрес теста. Резултатите от него и от проверката на качеството на активите ще са ясни в края на август. След това фондът би могъл да върне предсрочно заема на държавата, тъй като той му носи значителни лихвени разходи.

От изказване на финансовия министър Владислав Горанов след заседанието на правителството миналата сряда става ясно, че няма да се бърза с предсрочното връщане на държавния заем. От една страна, бюджетът няма спешна ликвидна нужда, а от друга, на заема може да се гледа като на ликвиден буфер за фонда. През 2014 г. този заем се оказа най-бързият възможен начин за подкрепа на фонда. Вторият - емитирането на облигации, се запазва също като възможност, но в по-дългосрочен план.