Ако наистина дупката в КТБ е под 2 млрд. лв., тя трябва да бъде оздравена

/КРОСС/Ако дупката в Корпоративна търговска банка действително е под 2 млрд. лева, тя трябва да бъде оздравена и причината е видима - при фалит само за изплащането на обезпечените депозити ще се платят 3.684 млрд. лв., което е чист разход. И при обичайното плячкосване на КТБ, което у нас е нормално при една процедура на несъстоятелност, тези пари няма как да се върнат. Акулите вече кръжат около плячката - даже и синдикът е ясен, пише "Правен свят". 

Срещу това могат да се направят стъпки, които ще са инвестиции за Фонда за гарантиране на влоговете и за държавата:

Фондът за гарантиране на влоговете и други финансови институции да увеличат капитала с липсващия 1 млрд. или дори 2 млрд.;
Държавата да вкара депозит от 1 млрд. лв., за да осигури ликвидност;
Да се увеличи лихвата по депозитите с 1% над този, който се дава в другите банки, за да се стимулират хората да не теглят парите си;
Правителството и БНБ да декларират, че гарантират всеки лев в КТБ. Само тази мярка беше достатъчна, за да се спре тегленето на пари в другата заплашена банка. Тя вече успешно проработи при атака срещу друга банка.
Парите на Фонда за гарантиране на влоговете, вложени в акции по увеличаване на капитала на банката, няма да са разход, а ще носят дивидент. Освен това след укрепване на банката тези акции биха могли да бъдат продадени, дори на печалба. Още повече, ако е вярна изтеклата информация, че реалната дупка в КТБ е под 2 млрд. лв.

Депозитът на държавата също не е разход, той ще й носи лихви. След набирането на достатъчно вложители, държавата може постепенно да започне да намалява депозита си. И в момента държавата поддържа подобен депозит.

Всеки недостиг до 3 млрд. лв. прави оздравяването на банката по-ефективно от обявяването й в несъстоятелност.

Според доклада на квесторите до БНБ кредитополучателите са разделени на 4 групи.

В първата са всички кредити на действащи компании, които се обслужват редовно.

Във втората са кредитополучатели с просрочие от над 30 дни - нещо, което при добре обезпечени кредити, явно е резултат от затварянето на банката и надеждата на кредитополучателите чрез прихващания и други операции да не плащат съществена част от задълженията си.

В третата група са събрани кредити, получателите на които са офшорни компании и лица без реален бизнес.

В четвъртата група са кредитополучателите, които на практика са във фалит и без реални обезпечения.

Според изтекла информация в първите две групи размерът на кредитите е около 1.8 млрд. лв., а размерът на кредитите в последните две групи заедно е около 3.5 млрд. лв. От една страна тези данни показват, че прокуратурата логично се е насочила към разследване на КТБ и на банковия надзор в БНБ. Не бива например подставени лица да получават кредити, които да раздават на фирми, свързани с акционерите на банката. Недопустимо е да се отпускат и кредити без реални обезпечения. От друга страна, от гледна точка на позицията на държавата и на БНБ да не се насочат веднага към отваряне на банката е важно, колко кредитополучатели към датата на поставяне на специалния надзор са били спрели да обслужват кредитите си. А информацията е, че повечето офшорни фирми и подставени лица без реален бизнес са обслужвали кредитите си. Освен това към момента на даването на кредити не е било забранено офшорна фирма да получи кредит срещу реално обезпечение. В този смисъл поставянето на офшорните фирми в третата група, само заради това им качество, не е коректно. Голяма дупка от лоши кредити би се отворила във всяка една банка с подобни размери, която би била затворена за 4 месеца.

Чрез масовите цесии от вложители в банката към длъжници на банката, длъжниците вече реализираха с нищо незаслужени стотици милиони. А инвеститорите вече претърпяха огромни загуби и бяха разколебани във вярата си в българската финансова система.

При евентуална несъстоятелност негарантираните вложители ще съдят БНБ за претърпените от тях огромни вреди. Причината ще е калпав банков надзор, допуснал години наред раздаването на необезпечени кредити. Държавата ще бъде успешно съдена за лихвите за забава върху обезпечените влогове за разликата между 20 дни и някъде към 5 месеца след поставянето под особен надзор. Това ще е забавата за плащане на депозитите, съгласно действащата европейска директива. Дела ще има и към одиторите на банката.

Една несъстоятелност ще удари не само гражданите, но ще наруши дейността и на редица фирми. Това ще доведе и до нова вълна от забавени плащания между фирмите. Което няма как да не се отрази върху икономиката на държавата.

При фалит на банката кредитите стават изискуеми, което ще доведе до ликвидно затруднение на редица редовни кредитополучатели и ще наруши бизнеса им.

Ще се срине и доверието към целия банков сектор. Защото ако управление "Банков надзор" към БНБ е допуснало такива големи нередности в една банка, каква е гаранцията, че не ги е допуснало и в друга банка?

От днес вложителите в Корпоративна търговска банка да имат достъп до гарантираните си влогове. За това настоява Европейският банков орган, който е изпратил писмо до БНБ. С него БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете са информирани, че са нарушили член 1(3)(i) и член 10 на директивата 94/19/EC (директивата за схемите за гарантиране на депозитите). Европейският банков орган е поискал БНБ да гарантира на вложителите в КТБ и ТБ "Виктория" достъп до влоговете им, защитени по силата на Директивата за гаранции на депозитите (DGS Directive) от 21 октомври 2014 година. БНБ трябва напълно до премахне ограниченията пред достъпа до депозитите, произлезли от надзорните ѝ действия в КТБ и ТБ "Виктория", или веднага да задейства механизма за изплащане на дължимите и проверени искания от фонда за гарантиране на влоговете.

Източник: "Правен свят"