Икономиката има мускули за по-висок растеж

Иван Искров, втори мандат управител на БНБ

Г-н Искров, мислите ли, че икономиката трупа негативи заради политическата нестабилност?
- Винаги има връзка между политическите процеси и икономическото състояние по простата причина, че когато има политическа нестабилност, и гражданите, и фирмите отлагат потреблението и инвестициите си. Това пряко влияе върху растежа и заетостта в негативен план. От друга страна, ако говорим конкретно за нашата ситуация, не бива да се слага знак на равенство между политическа нестабилност и наличието на протести. Според мен стабилност има и институциите работят, включително нашата, а този факт се оценява и от инвеститорите, най-вече във финансовия сектор.

- Как реагират те?
- Виждате, че един много чувствителен сегмент като пазара на държавен дълг не показва повишено усещане за риск. Последният аукцион, който проведохме в понеделник, е поредният, отчел исторически ниска доходност. Изглежда, банките, застрахователите и останалите инвеститори, които купуват държавни ценни книжа, не оценяват толкова негативно политическата ситуация у нас.

- Вие по-добре ли работите с това правителство в сравнение с кабинета „Борисов"?
- Работим с това правителство както с всяко друго преди него. БНБ има ясен мандат и гарантирана независимост както по законите в страната, така и от европейското законодателство, тъй като сме интегрална част от европейската система на централните банки. 

- Как стоим в Европа - като равноправни, като малкия брат или като лошо дете?
- Не бих правил генерални заключения, но мога да споделя моите лични впечатления. Ние като централна банка стоим много добре и това става ясно от оценките, които получаваме. Години наред вече не се говори критично за българския финансов сектор. БНБ, въпреки че това не е широко известно, е много активен участник в дискусиите на ниво ЕС. Малко известно е, че БНБ е високо оценена от ЕК и ЕЦБ като партньор в предоставянето на техническа помощ за централните банки от Западните балкани. Наши представители участват в 114 комитета и работни групи на ЕС. Това е ежедневен труд, през нас минават десетки хиляди страници документи, които пряко засягат живота на всички български граждани. 

- Дайте пример - как върху мен оказва влияние вашата работа в европейските институции.
- Мога да ви посоча много случаи - вземете например новата рамка за преструктурирането на банки в ЕС. През юни на съвета ЕКОФИН България заедно с други страни извън еврозоната успя да блокира някои много опасни предложения, засягащи големите депозанти в търговските банки. Преборихме се отделните държави да имат право на гъвкавост и да не използват депозитите на гражданите за покриване на загуби в банки тогава, когато достатъчно средства са натрупани в съответни национални фондове (какъвто е случаят в България). Казано с други думи - онова, което пролетта се случи с депозитите в Кипър, няма да може да бъде наложено в България и след влизането на директивата в сила от 2018 г.
Друг пример е идеята за данък върху финансовите трансакции - БНБ беше една от най-аргументираните централни банки с категорична позиция „против" въвеждането Ӝ в целия ЕС. И че ако все пак се въведе, да си го правят само там, където им харесва. Защото подобен данък пряко би повишил цената на кредита, а това би затруднило икономическия ни растеж.
Категорично сме подкрепяли и захранвали с анализи Министерството на финансите на различни нива в ЕС „против" т.нар. данъчна хармонизация. Тя е вредна за българската икономика. Да се съгласим, означава да си вдигнем налозите. И още един пример ще ви дам - надзорът върху банките. Съгласна ли сте да имаме такъв надзор върху кредитните институции, какъвто имат някои южноевропейски страни, поставени на командно дишане, където с парите на данъкоплатците се налага да бъдат спасявани банки?

- Не, не съм.
- Всекидневно обсъждаме подобни теми. Затова българският държавен представител категорично трябва да се държи със самочувствието, че България е пълноправен член на ЕС. Да, не трябва да сме арогантни, но е важно да сме достатъчно добре подготвени и настъпателни, когато е необходимо и имаме ясни мотиви в защита на българския интерес в рамките на общоевропейския процес.

- Притесняват ли ви идеите на депутати за повече регулации на банковия пазар? Защо старата песен пак се повтаря? Всяко правителство се захваща да слага таван на лихвите или да мисли формули, по които да се изчисляват процентите.
- Досега сме се въздържали да коментираме публично каквито и да било идеи, защото не сме видели нищо написано. Така ще направя и сега - не искам да коментирам хипотези. Но не съдете само нашите парламентаристи, голяма част от тези идеи за допълнителна регулация на „лошите банки" и дори демонизиране на банките не са български патент. Първо се появиха „загрижени" конгресмени в САЩ, после тези настроения се прехвърлиха в Европа и в крайна сметка стигнаха и до нас. Интернет е доста заразителен, особено когато става дума за популистки ефект.

Като говорим обаче за регулации на банките у нас, не бива да забравяме, че става въпрос за функционирането на единен пазар от банковите системи на 28 страни членки. Знаете ли, че около 230 банки от ЕС са нотифицирали БНБ за пряко предоставяне на услуги, без да присъстват в България. Да сложим у нас едни „екзотични" изисквания за местните банки, а в същото време да може техните конкуренти от други страни членки свободно по силата на европейските правила да предоставят у нас кредитни услуги директно от чужбина - това е най-малкото неразумно.

- Тоест и това не е оригинална българска мисъл.
- Не е, но пък кой ли не се надпреварва да предлага всевъзможни идеи. Друг въпрос е, че разумните политици трябва да се вслушват в гласа на компетентните институции. 

- Самото говорене за нови регулации не може ли да внесе стрес в банковата система?
- Разбира се, че внася - по две линии. От една страна, вместо да се занимават с изключително важните си задачи, банковите мениджъри участват в нескончаеми дискусии. От друга страна, говоренето за по-ниски цени на тока, на лихвите, за някакви магически пазарни индекси и т.н. води до въздържане от теглене на кредит и от потребление като цяло. Това пряко влияе върху икономическата активност. Така че говоренето срещу банките не е никак безобидно, напротив - то е контрапродуктивно. То е все едно да тормозиш жена си и да очакваш тя да те посреща вечер с усмивка и с вкусно приготвено ястие. Пример за негативните последици от популизма и говоренето срещу банките ни дава еврозоната. И там, колкото и да наливат пари, кредитният ръст е отрицателен, а икономиките гравитират около нулев растеж. Затова и призивът ми е - нека бъдем внимателни при публичното говорене. Да, свободата на словото е демократична ценност, но тя включва и отговорност.

- БНБ обаче се оказа по-голям оптимист от правителството за икономическия растеж през 2014 г., което рядко се случва. Прогнозирате 1,9%, а в бюджета е записан ръст 1,8 на сто. Какво ще движи икономиката догодина?
- Това са последните ни прогнози от тази есен, които може да бъдат и коригирани след анализиране на новите отчетни данни за икономическия растеж. Иначе за растежа догодина принос, макар и малък, биха имали потреблението, разходите на правителството и частните инвестиции. Единствено с негативен знак на този етап очакваме да бъде приносът на външнотърговския баланс. Растежът обаче няма да е висок. Още няколко години според нашите прогнози брутният ни вътрешен продукт няма да достигне своя потенциален обем.

- Тоест икономиката има мускули за повече?
- Точно така. За щастие икономиката ни се оказа достатъчно конкурентна. Дори и през тази година, която е много тежка за еврозоната като наш основен партньор, имаме 8% по-голям ръст на износа през първите девет месеца. Освен това нашите фирми като че ли са доста гъвкави и успяват да намират нови пазари. Примерно Турция досега през тази година е нашият втори по важност експортен партньор. Същото е и с Румъния - тя вече е номер 4, значително над някогашните нива. При това и при двете имаме положителен търговски баланс.

- Казвате, че икономиката има здрава основа. Тогава въпросът е кога ще станем богати?
- И сега има богати, както и бедни. Винаги ще е така. Индивидуалната отговорност не може да бъде заменена с нещо друго. Впрочем, кризата избистри приоритетите и на фирмите, и на гражданите - кои са важните неща за тях и без кои може да минат. А където има най-тежко засегнати от кризата, там трябва да се намеси държавата. И няма защо да дава еднакво на мен - добре платения банков мениджър, и на социално слабия гражданин, както е чрез субсидирането на тока например. Социалната функция на държавата е да помага целево на най-засегнатите.

- У нас тя спазва ли ограниченията на своите функции?
- Да, с малки отклонения. Например залитането „Дайте да дадем!" е мото, което не принадлежи само на леви или само на десни. То е типично за Европейския съюз напоследък.

- Вече има съвместно дружество между печатницата на БНБ и френската фирма „Франсоа Шарл Обертюр Груп". Кога ще печатаме евро?
- Това не мога да кажа, тъй като не се месим в оперативната работа на дружествата, в които участваме. Обсъждаме и приемаме стратегията и финансовите им резултати. Но самият факт, че доведохме един от трите световни лидера в печатането на банкноти, говори за репутацията на нашата централна банка и прави възможен положителния отговор на вашия въпрос.

- Защо ви критикуваха за тази сделка?
- Въпросът не трябва да е към мен. Политически партизанлък е имало и винаги ще има. По-важно е какво казват сериозните лидери и партии, отговорните институции. Впрочем Европейската централна банка много отблизо следеше опита за натиск върху БНБ. Интересуваше ги дали този опит ще прерасне в институционален натиск, или ще си остане само комичен напън на отделни лица.

Интервю на в. "Преса"