The New York Times: Кримската криза удари европейските банки, основният удар се стовари върху Австрия

/КРОСС/ След края на Студената война в началото на 1990-те виенските банки започнаха агресивна експанзия на отворилите се за чужди капитали източноевропейски пазари, пише The New York Times.
Разбира се, те не бяха единствените западноевропейски кредитни институции, които се стремяха да извлекат ползи от бившия съветски блок. Но австрийците, по географски и исторически причини, заложиха най-много от всички на Източна Европа и Русия. Сега, с покачването на напрежението в отношенията с Русия, австрийските банки се оказаха под кръстосания огън на финансите и геополитиката, се казва в статията.
Според най-неблагоприятния сценарий, европейските банки ще загубят своите офиси в Русия на фона на ескалирането на взаимни ответни мерки или бизнесът в Русия за тях ще стане невъзможен. Във всеки случай, анализаторите очакват, че всички западни банки, намиращи се в Русия, ще се сблъскат с намаляване на печалбите на един пазар, който досега бе много изгоден за тях.
По данни на Deutsche Bank, общото присъствие на европейските банки в Русия се оценява на около 194 милиарда долара, докато за американските банки цифрата е около 37 милиарда долара. Финансовите връзки с Русия обясняват защо европейците с такова нежелание налагат санкции, отбелязва авторът Джак Юинг.
„Ние внимателно следим потенциалните косвени последици, тъй като те могат да имат по-съществено влияние, отколкото прякото въздействие върху тези страни", заявява членът на управителния съвет на германския Bundesbank Андреас Домбре.
За Австрия въздействието може да се окаже по-директно, и то вече се чувства. Двете големи банки - Raiffeisen Bank International и Bank Austria, имат значителен обем операции и в Украйна, и в Русия. Въпреки че в Русия има и други чуждестранни банки, присъствието на Австрия, което се оценява на близо 17 млрд. долара, е най-мащабно спрямо цялата банкова система на страната, се посочва в публикацията.
inopressa.ru