Тънките номера на дебелокожия популизъм

Стрелбата във всички посоки на атакуващия статуквото пореден проект не е патент само на вечно атакуващата „Атака". Абсолютно нейно копие в това отношение е „проектът Бареков".

Точно както „Атака", корпоративният проект си е избрал да повтори не само тънкия номер с дебелокожието на русофилския националпопулизъм с телевизионното опаковане на своята партийност, повтаряйки заглавието на едно налагано пред аудиторията предаване, но и пое по стъпките на Сидеров с пръскане на обвинения в (почти) всички посоки.

Сидеров пък върви по стъпките на Бареков по отношение на пръскането на пари: вече не се крие и дори започна да се хвали досущ като него, как си имал пари и си ги бил заслужил.

Получава се чуден „симбиоз" в рамките на един колхоз, чиито вождове вече могат да бъдат различени само на сантиметри, но не и по сантиментите, които предизвикват.

В днешно интервю за агенция „Фокус" Бареков заклеймява „всички големи партии" като лъжливи „по своему" , от което разбираме, че неговата новоучредена „България без цензура" никак не е голяма (щом размерът има значение за партийната лъжливост), за каквато я представя нейният байрактар.

Трудно е да се следи обръщането на палачинката от страна на Бареков, защото по стандартите на политиката това се случва толкова бързо, че е като да броиш преминаващи влакове на оживена гара - нещо като „Trainspotting"( филмовия разказ за бруталния свят на наркотичните илюзии).

Модата „всички са маскари" никак не нова за преминаващия влак на българската демокрация. Тя беше плънката, наложена при омесването на всичко ново и омразно на червената върхушка в една баница с късмети, за да бъдат раздадени на „свои хора" с лакоми стомаси.

В началото на кампанията „всички са маскари" беше Блъсков с неговите „часови вестници". После всеоплюването, логично, беше възприето и от следващите продукти на този занаятчия (както той гордо се самоопределя), оказали се „перлата в короната" на медийната империя, владееща днес безпрецедентните за европейска държава близо 80 процента от пазара.

Заразата е плъзнала и в интернет не от вчера, но от вчера може да се види като илюстрация едно текстче, в което неизвестен ( (поне на широката публика) автор,претенциозно застава в позицията на готвач на поредния гювеч с присмех срещу всичко и всички, претендирайки да сортира кичозните събития на 2013 г. на принципа на анархистите от времето на болшевишкия терор: „ бий белите, докато почервенеят и червените, докато побелеят". Така в кюпа на подигравката попадат като равнопоставени субекти режисьорът Теди Москов и „ дудука Бареков"! Раздавачът на порциите, стъпил ( както при всяка лесна пропаганда) върху смесица от достоверност и „леко" изместване на истината, е раздал в този текст „правосъдие" от някакъв пиедестал на върховния изтънчен политически вкус, какъвто явно претендира да притежава.

От Бареков обаче трудно ще направят „жертва", когато го включват в подобни списъци ( в които перверзното е, че биват наругани също онези, които са си позволили през 2013-та да направят списък на своите антипатии- т.е. постъпили са досущ като автора на въпросното текстче). Иначе казано Бареков и барековщината само печелят от подобно (все)странно оплюване.

Интересното е, че моят приятел Иван Бакалов, който силно заклейми съставянето на списъци с врагове, е сметнал за необходимо този път да пусне в e-vestnik подобен по смисъл и съдържание списък, различаващ се единствено по това, че в него е спазен пагубният за давещата се българска демокрация принцип да не се пропускат маскари от всички цветове.

Основното оръжие на популистите ( или на съставителите на подобни списъци) , които обичат да крещят „дръж популиста", е залагането на късата памет на шараните, които искат да подмамят на кукичката си.

Обръщането на палачинката срещу Борисов е достатъчно известен казус- той просто не може да бъде нито скрит, нито изтрит, поради което самият Бареков си посипва главата с пепел, твърдейки, че така се пречиства. Макар и бегло, ф(р)азите , през които премина обаче междувременно, за да стигне до сегашната атака в стил „Атака", си струва да бъдат споменати за опресняване на паметта.

В момент на корпоративно преобръщане на масата върху главата на Борисов след февруарските протести Бареков беше застанал в партер пред същия Станишев, когото сега включва в менюто на своите храчки ( корпоративните му началници да се готвят за същото, ако някой плати повече от тях!). А как само го гледаше в очите на 11 април в студиото си в ТВ 7! Мъка...Ето как съм регистрирал тази сценка от интервюто му:

„Гукането в студиото на ТВ 7 беше толкова мило и пролетно, че чак Бареков се почувства длъжен накрая да се извини на аудиторията, че разговорът не бил „атрактивен". Излишно скромничи обаче- атрактивен беше и още как! Взаимно привлекателен за двамата си беше.( 11 април 2013 ivo.bg)

Станишев наскоро се опита да върне тази любезност, което пък съм отбелязал в статията „Станишев почеса домашния любимец Бареков" от 19 ноември 2013 г.

„Ако бях на мястото на Реформаторския блок, бих се хванал да работя на терен с хората в страната, а не да живея в собствен кръг на самонапомпване на жълтите павета. Това между другото прави г-н Бареков като лидер на партия - той постоянно работи на територията на страната с хората - добре ли, зле ли, с едно съм съгласен, с друго не съм съгласен, но, виждам, това дава ефект според мен.
Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на пресконференция днес след заседание на партийното ръководство".( Дневник)

В тази статия съм регистрирал и изблика на Бареков срещу Сидеров, наричайки го пудел:

„Днес новият политик Бареков постави ултиматум да бъде допуснат утре на Консултативен съвет при президента Плевнелиев.
„Ако това не се случи, ние ще окупираме президентската институция и ще допускаме само тези политици, които преценим", озъби се Бареков, който вчера декларира пред БНТ, че не бил пудел като Яне Янев и Волен Сидеров".

Само ден по-късно, когато уж щеше да ляга на паважа, за да спира Борисов и Цветанов по пътя им към Консултативния съвет при президента Плевнелиев, Бареков вече не само беше забравил обидните си думи към Сидеров ( който пък, крайно нетипично за него, се направи, че не е чул), но и полегна благодарно пред него. Обяви го за нещо като свой куриер - единственият, на когото можел да повери посланието си към събралите се при държавния глава политици, на които лидерът на „Атака" да го предаде.

С кич, с къч на всички страни и с калъчката на всеругателството, популизмът загрява по тъча с резервния си отбор без ни най-малко да се притеснява от пълния плагиат на тактиката на досегашния вариант на парламентарно представения фалшификат на патриотизма. Акцентът този път е не толкова върху „националното", колкото върху „социалното", поради което се налага по тактическите съображения треньорите на соцотборите да се договорят за известна взаимна търпимост в зарибяването на избиратели в бедната България с едни и същи лъжливи обещания.

Бедната България, наистина!

Коментар на Иво Инджев