Музата на паважните сласти

/КРОСС/ - Бате, аре да ти правим малко любов, за пет лева бе, бате, че немам никакви пари?

- Не, благодаря, нямам нужда, пък и аз нямам никакви пари, та даже и да исках, не става - пърпоря заучения рефрен, който и друг път ме е отървавал от среднощните прилепови гостенки, пърхащи по тротоарните площи в очакване на самотен наследник на рода Адамов. От горчив опит при разходките си из нощния град знам, че са напористи до безумие, че посягат навсякъде по свенливата ти анатомия, без да зачитат неприкосновеността на тялото, но като разберат, че нямаш пари, бягат да дирят друга жертва.

- Бате, пет лева бе, бате! Пет лева! Не знайш какво изпускаш! Ша та правим да бъдеш емира на Кувейт на евин плаж, ша пририташ с двесте конски сили и ша си видиш некролога мултиколърс на 3D! Ша чуваш Моцарт на уше да ти свири и сабале ша са оригваш на теменужки...

- Я па ти! Как ги навърза тия работи, бе?!

- И сичко това сам' за пет лева! Шо са циганиш ся, улав ли си? Ша те правим на аутодафе с шоколад, ша ти сменим зодията на гиздаво яренце, ша са усетиш като фугиран с амврозий, се едно ангели са ти правили педикюр и реглаж; ша заиграйш на логаритъм от Панчатантра, ша изглеждаш на автопортрет на Ришельо, целия ша та шпиковам на кръстат оверлог, ша та избродирам като Мюлеров гоблен, ша ми станеш до дупка на лазерна акопинктура...

- Ама ти си плътска форма на вдъхновена поетическа еманация бе, моме!

- Е, бате, нема сега да се обиждаме! Шо да съм „политическа емайнация", аз съм просто момиче за секс, не съм партийна курва. Мога да ти врътна идин джийесем за нула време и за пет лева, проста аритметика?

- К'во да ми врътнеш?

- Ми джийесем!

- А, не, да ги немаме тия!

- Защо бе, коте?

- Не казах, телефона не си давам!

- Не бе, бате, не ме разбираш. Като почнаха да му викат на джийесема „тутурутка", аз па на инат викам на тутурутката „джийесем". Нема само те да ни краднат думите от занаята! Искаш ли един джийесем, бате? Ша те правим само на моторола с кабел от ериксон, ша ми станеш на алкател дуплекс, за нула време ша ти врътнем шайбата...

- Е, не умори ме, уби ме, ти си нек'ва неподражаема, ти си талант, ти си бисер, хвърлен на свинете. Ти постигна реципрочния ефект на метафората, ти оголи похвата по-изкусно от руските формалисти! Ти не си за тротоара бе, момиче!

- Е па не, бате! К'ъв джийесем на тротоара да ти правим, ша ни види некой ватман за депо, ша лангърне трамвая у шубраките. Те тука у един вход ша те водим, само трай и ме слушай. Ша ставаш на арматурен шмиргел, ша режеш бижутерски джам кат' цилофан; ша те водим по лунната пътека у сладкарницата на биологията, у мръсния канал на алтавите ти фантастики...

- Лелеее! Ти требе да пишеш стихове, сестро! За народа загуба велика, ако си неграмотна!

- Аааа, срамотна съм, бате, не мо'ем така на тротоара, ела там у тъмното да ти мана гравитацията!

- Аман от тея метафори ма, девойко, ще се напикая да се хиля!

- А, бате, метамфемирините не са при мене, за тях оди у маалата и питай по гиздавите къщи, аз съм просто момиче за секс. Айде ела да ти изпарим хормоните, стига инатлъци!

- Спри се, бе, какво си ме задърпала! Казах ти: не ща, па и пари нямам! Зяпам витрината, щото видях бюро за компютър, не чакам да ме накаца някоя твоя колежка, грешно си си въобразила.

- Е па, бате, у дванайсе през нощта за конпютър ли се размечта баш на моя терен бе, бате?

- Ми пътя ми към метрото минава покрай мебелния магазин, не виждаш ли - ей я на метростанцията. След десет минути е последният влак.

- За метрото си значи, бате.

- Да за метрото и после направо у нас.

- За коя метростанция си?

- За „Стадиона".

- А не искаш ли първо да видиш моята „Сливница"?

- Хич не ща и да чуя, мацко, ама вече съм ти фен да те слушам!

- Бе от слушане файда нема! Не щеш ли малко „Жулийо Кури"?

- Не, не ща! Давай нататък! Кажи некоя друга простотия! Хахахахааааааа...

- Много съм нежна, да знайш. Първо ша ти правя „Обеля", после една „Мушагеница", сетне почваме яко „Люлин" напред-назад и накрая - „Бели Дунав".

- Муааааахахахаааааа...

- Ма ти верно си побелял малко, ма да знайш, ша та върнем от „Младост - 3" у „Младост - 1" по най-благото „Цариградско шосе". Само нема да ти давам „Западен парк", щото после нема да има при мене въобще „Сердика".

- Ох, пуста проклетийо, музо на паважните сласти!? Отде се пръкна!?

- Айде не се дърпай повече, стига ми прави „Опълченска", аз съм чисто момиче, зела съм си мерки и ша имаш пълно „Вардар". Ай не се сецай като госпожица, не ми се прави на „Мария Луиза", за пет лева не си знайш интереса.

- Моме, на ти десет, душа, на ти десет, щото ти си неповторима работа, ама май не го съзнаваш.

- Бе, бате, как така ми даваш десет лева, ти не си сериозен!?

- Много съм сериозен, дръж, да си жива и здрава и запомни от мен - отиди да учиш нещо, нема да сбъркаш. Пускай ме сега, че верно изтървах метрото, а пари за такси вече наистина нямам.

- Видиш ли, а преди малко ме лъжеше, че не щеш любов за пет лева, щото немаш пари. Ако знаех, че имаше десет, щех да ти изплакна джигера като с пароструйка на самодивско изворче, ти мене хич ме не познаваш даже. И ме е ‘ногу яд даже, че ми даде тия пари без нищо, са си мисля, че ми не верваш каква съм фъртуна?...

- Ама вервам ти бе, сестро, вервам ти, ама аз за приказките ти дадох тия пари, не за любов!

- За приказките ли бе, бате?

- Ми за приказките, чедо, любов не ща, женен съм, вярвам в бога и се пазя от грях, ама ти такива ми ги накъдри!...

- Ма, бате, аз само глупости приказвам бе!

- Бе мани ти тая - „само глупости", и Хлебников е почнал с „глупости"...

- Е да, де, аз за един хлебников обикалям тука нощем, тънко искам, ама за глупости още никой не ми е плащал. Това го нема никъде, бате!

- А, нема го, знаеш ли на колко хора им плащат да говорят глупости?

- Къде това, бате?

- Е па тука примерно, те на - у БАН.

- Ей, бате, аз съм баш за у тоя уебан, бе, ми аз там звачи двойна заплата ша изкарвам - втората, викаш, за глупостите ша ми я дават, така ли?

- Не, сестро, не е баш така, ама ти запомни ли какво ти рекох: върви да учиш нещо, кое те тегли, кое ти е по мерак, па после ще видиш, че тука не ти е било хубаво.

- А, много си ми е убаво, бате, само дето редко минават такива капии като тебе. Ха да си ми жив и здрав. Благодаря! Па ако некога се скараш с бога или с твоята, или па и с двамата, моята моторола винаги е заредена за тебе!

- Сполай ти, моме, и се прибирай, че застудява, стига ти за днеска.

- Бате, как ти казват, да те знам?

- Викай ми „Лъвов мост", сестро, белким излъжеме това пусто „ДеЕнКа".

- А? Лъвов мост ли? Цар на животните демек? Голема терца си, бате, чуеш ли, терцаааа. Аз па съм Седефка. Се-деф-кааааа. Ако минеш пак от тука, ша ти запалим гривата като жар-птица, ша ми рипаш през огнения обръч като пърлено маче, ша та изцедим като „Мулинекс", дорде не паднеш под моста като дафинов лист; ша те правим целия на джунгла с кисело зеле, разбираш ли ме ти? Бюро ша ми купува той! Ма направо ша те венчая за блаженството, бе, ша те отвея като спарен талашит, ша ти лъсна фурнира като витрините на Пако Рабан, бе, ти не ма знайш мене, бе! Ша те...

Авторска публикация в Бати Боги в Диче Клюки.