Таско Ерменков: Няма правителство, безгрешно по проекта „Белене“

/КРОСС/ - Не трябва ли вече да оставите на по-младите колеги ролята на смутител на спокойствието, г-н Ерменков? Не за пръв път избухва буря след ваша публикация във фейсбук, но в събота след коментара ви за водата в София се разрази направо ураган. 

- Аз съм човек с позиции, защитавам ги. Това, което трябва да научат младите хора е следното - да се борят за позициите си, да отстояват убежденията си. Така се държи истинският гражданин. Не сме стадо, което тръгва накъдето го води овчарят. Вярно, че понякога прекалявам, забравям, че съм народен представител, а не онзи, който протестираше по улиците и, че на моето мнение се гледа по по-различен начин. Мисля да се поправя, ако не ми е късно. 

- Не трябваше ли първо да се обърнете към съответните институциите, които отговарят за качеството на водата в столицата, преди да пишете във фейсбук? 
- Беше девет и половина вечерта в събота, а и нямам телефоните на ръководителите на тези институции. Помислих си, че дори една милионна част да е вероятността водата в София да е замърсена, институциите трябва да вземат отношение. Това бе целта ми. Не съм целял нито да всявам страх, нито паника. По-късно разбрах, че това е слух, който се носи в столицата цяла седмица. 

- А вие откъде научихте? Къде работят тези, които ви изпратиха съобщението, че им повярвахте? 
- Обадиха ми се хора, на които вярвам. Те са обикновени служители - от общината, от РИОСВ. Те досега не са ме лъгали никога. Но акцентът не е това, което те са ми съобщили! Акцентът е друг - институциите да си свършат работата и да разсеят тази новина, ако е фалшива! Това написах и това целях, никого не съм искал да смутя или разтревожа. А и честно казано, не забелязах опашки за минерална вода нито в магазините, нито в центъра пред Минералната баня. Нямаше стълпотворение от хора, които съм стреснал с публикацията си във фейсбук. Но затова се извиних от парламентарната трибуна на тези, които съм засегнал. 

- Вчера видяхме Слатинска река да тече синя. От РИОСВ отговориха на разтревоженото гражданство, че състоянието на реката отговаряло на изискванията за характеризиране на повърхностните води. В тази връзка мислил ли сте да изпратите вода от чешмата в София за изследване в лаборатория зад граница? По примера на покойния Димчо Михалевски, който направи независимо изследване в сертифицирана лаборатория на това как се строи магистрала „Тракия". 
- Това е добра идея, мога да го направя. Но пак казвам - идеята ми бе институциите да си свършат работата. 

- Обнадежден ли сте от сигналите, че проектът АЕЦ „Белене" ще се случи? Вие винаги сте подкрепяли строителството на втора атомна централа. 
- Да. И съм се борил за това България да има втора атомна централа. Имам надежда, че АЕЦ „Белене" ще се случи особено след разговорите на президента Румен Радев в Русия с премиера Медведев и президента Путин. Защото в каквито и конфигурации да бъде строена АЕЦ „Белене" няма как да минем без руската страна. Реакторите са руски. Тази централа обаче е необходима за целия регион, не само за България. Има изследвания, според които след 10 - 15 години в региона ще има недостиг на електроенергия. Ако ние като държава не побързаме да се възползваме от предимството, което ни дава фактът, че имаме лицензирана площадка и почти готово оборудване и не запълним тази празнина, тя ще бъде запълнена от други. Те ще построят техните централи и ние вместо да изнасяме ток, ще внасяме от тях. 

- Но от друга страна ние, държава член на ЕС и НАТО, се поставяме в зависимост от Русия! Вие самият казвате - строителството няма как да стане без руската страна, но до Москва ще опираме и за всичко друго - продължаване на срок на експлоатация, режим на отработеното ядрено гориво и т.н. Това не е ли зависимост? 
- Не, не е, защото става дума за чисто икономически отношения. Ние от БСП предлагаме АЕЦ „Белене" да бъде в отделно дружество, държавно предприятие. И това държавно предприятие да започне да функционира на чисто търговски принцип с проектно кредитиране и финансиране на строителството, с участие на стратегически инвеститор. Моето лично мнение е, че държавата трябва да има водеща роля в този проект и реализацията му. Припомням, че енергията от атомна централа се води собствено производство, независимо от това откъде идва ядреното гориво. Защото неговата себестойност е много ниска в сравнение на останалите разходи и цената на електроенергията накрая. И освен всичко друго, срокът за презареждане е много голям. Образно казано, не съществува опасността, ако днес свърши горивото, утре да трябва да зареждаме. Освен това колкото и специфично да е едно ядрено гориво, то може в краен случай да бъде заменено от друг източник. Тук Русия не може „да ни врътне кранчето", каквито опасения изказват някои противници на проекта. Колкото до самото строителство - да, шеф монтажът навярно трябва да бъде излъчен от тези, които са произвели реактора, но това е световна практика и не води до зависимост, води до сигурност. Искам да подчертая, че по време на строителството ще дадем работа да десетки хиляди българи. Ако бъде осъществена и първоначалната идея за обучителен център за кадри за ядрени централи, това ще бъде допълнителен плюс към целия проект. 

- Според вас какво се случи, че кабинетът изведнъж се зае с проект, който самият премиер преди време наричаше гьол? Борисов неведнъж е изтъквал като бисери в короната си спирането на т.нар. руски проекти в България - АЕЦ „Белене", „Южен поток" и „Бургас - Александруполис". Цитирам Борисов пред представители на Американската търговска камара през октомври 2015 г.: „Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това, ако не е партньорство, какво е?" И Румяна Бъчварова, шефът на неговия кабинет, за спирането на същите проекти: „Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори." 
- Не бих искал да политизирам, защото това няма да допринесе за реализацията на проекта „Белене". Иначе да, премиерът ни бе последователен в непоследователността си по този проект. До 2012 г. възхваляваше проекта, после го спря и го нарече „гьол". Ако го питате, сигурно ще каже, че след като са го набутали с толкова пари е длъжен да реализира проекта, което не е истина, разбира се. Искам обаче дебело да подчертая друго - от 1988 г. до ден днешен няма правителство, което да не е допринесло за това централата да не се случи. Няма правителство, което да е цялото в бяло. Това трябва да ни е обица на ухото, когато говорим за проекти, надхвърлящи мандата на едно правителство. Да не се страхуваме в края на един мандат да подпишем документи, които трябва да бъдат подписани, защото не знаем какво да каже следващото правителство. Да имаме консенсус по въпроси, засягащи националната сигурност и националните интереси. И да търсим този консенсус преди да започнем да реализираме даден проект, а не, след като започнем да го реализираме, да се борим с противниците му. 

- Правителството е категорично, че няма да даде държавна гаранция за АЕЦ „Белене". Кой е този стратегически инвеститор, който ще дойде при това условие? Освен това той няма как да не се запознае с историята на проекта и лъкатушенията на премиера по темата. 
- Проектът, повтарям, е печеливш без държавни финансови гаранции и без дългосрочни договори за гарантирана цена на изкупуване. Колкото до постоянството на премиера, мисля си, че загубеният арбитраж е обица на ухото му и той, пък и всеки следващ премиер, няма да си позволят прибързани решения за прекратяване на вече подписани договори и отказ от вече поети ангажименти. 

- Какво стана с идеите Уестингхаус да стои атомна централа в България? 
- Не съм ги виждал на терен, така че това май беше и си остана само една идея. 

- От това, което четем в медиите, китайците са най-близо до участие в „Белене". Какво ще спечели България, ако този проект стане китайски?  Да не стане така, че и ще си докарат китайци да го строят, и ще продават ток за своя печалба, а ако не дай си Боже стане нещо, то ще е не на китайска, а на българска земя? 
- Доколкото съм запознат, китайците искат да инсталират свои реактори, които не са лицензирани в ЕС. Искат да пробият през нас. 

- Освен тези 3 милиарда, които вече сме платили, да платим още толкова - само че вече на китайците, така ли? 
- Те могат да предложат някаква финансова схема, която да изглежда приемлива. Но ние със сигурност ще загубим още поне осем години. През това време ще тече лицензирането на реакторите. Освен това площадката е подготвена за друго оборудване, с други реактори. Трудно бих могъл да си представя съвместяване на тази площадка с нов тип реактори. Затова пак казвам - българското участие трябва да бъде решаващо, да ни гарантира участие във взимането на всички решения, включително за цената на произвежданата електроенергия. 

- Пак ще попитам - като гражданин не разбирам каква е ползата на България да има на своя територия китайска атомна централа? Защо правителството върви в тази посока? Нима не е ясно, че плюсовете ще бъдат за китайците, а минусите - за нас? 
- Не може да се каже, че правителството върви в тази посока. Това, което е записано в доклада на министър Теменужка Петкова е изграждане на централата с българско участие и стратегически инвеститор. Такава бе формулата още през 2004 г., когато проектът бе рестартиран от кабинета „Сакскобургготски". Тогава се предвиждаше участие на България, на френската фирма „Арева" и германската РВЕ. Те се отказаха не защото проекта беше лош, а защото имаше политическа непоследователност. Това е най-лошото нещо за инвеститор на проект от такъв мащаб - да не знаеш как ще постъпи правителството във всеки следващ момент. 

- Внесено ли е предложението за отмяна на мораториума за строителството на АЕЦ „Белене", наложен с решение на Народното събрание през 2012 г.? 
- Внесен е докладът на министър Петкова. Съществува обаче решение на Народното събрание от 2012 година със заглавие „Решение относно спиране на строителството на АЕЦ „Белене". Освен заглавието в него има една точка, която разглежда вариант за строителство на парогазова централа на площадката за АЕЦ „Белене". Затова от БСП в парламентарната комисия по енергетика ще настояваме първо да се приеме друго решение на Народното събрание, с което да бъде отменено решението на Народното събрание от 2012 г. След това трябва да се търси вариант, при който печели и държавата, и стратегическият инвеститор. Построяването на втората атомна централа ни връща отново в клуба на най-модерните ядрени държави. 

- БСП организира цял референдум в подкрепа на „Белене", но вие твърдите, че няма правителство, което да е безгрешно по отношение на този проект. Какви са „греховете" на кабинетите, доминирани от БСП - на Станишев и на Орешарски? 
- Първо, трябва да подчертая, че отговорностите са съвсем различни в своята дълбочина. При правителството на Станишев в края на мандата имаше възможност тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма (б.р. - Петър Димитров) да подпише последния протокол с който проектът ставаше необратим. Не го направи поради съображения, че идва ново правителство и подписът на новия министър ще е по-тежък. Аз лично не споделям този подход, но това, пак подчертавам, е личното ми мнение. Колкото до кабинета на Орешарски, Вие си спомняте, че бяхме коалиционни партньори с ДПС, а те винаги са били против тази централа. Нямаше как при това положение да й се даде рестарт.

Красина Кръстева, Епицентър.бг