На 25 май е убит Георги Бенковски

/КРОСС/ На днешния ден България губи един от най-великите си революционери - Гаврил Груев Хлътев, който остава в историята под името Георги Бенковски.

Бенковски е убит след предателство, пронизан от куршума на Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Великият българин е предаден от дядо Вълю и загива в Тетевенския балкан, край река Костина. Като доказателство за смъртта му, главата му е отрязана и изпратена в София. Очевидец на смъртта на Бенковски е Захарий Стоянов, който описва всичко в епохалната си книга „Записки по българските въстания", пише actualno.com.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри - Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи само до трети клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек.

Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента - Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.

В град Букурещ той се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. В крайна сметка атентатът не е осъществен. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, Бенковски обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.

След потушаването на въстанието Бенковски бяга в Тетевенския балкан, където е предаден и убит.