Държава за смет(ище)

/КРОСС/ Хрумна ми особено зловеща идея, но ще я споделя, едва когато прочетете следните три новини:

Първо. Градската управа на Истанбул наредила да се отдели специално място за погребване на загинали (разбирай убити) участници в опита за преврат на 15 юли, тъй като нито едно гробище в града не искало да приеме останките им. Кметът на града Кадир Топбаш заявил: „Наредих да се отдели терен за това, което наричам „гробището на предателите". Който мине, ще ги проклина, та да не могат да намерят покой в гроба." Освен това Топбаш похвалил колегата си от черноморската провинция Орду, който отказал да предостави място за погребване на метежник, та семейството му положило тялото в двора си. Превратаджиите не можело да бъдат погребани и в гроб за безименни, тъй като там почивали телата на вярващи, а тези със сигурност отивали в ада. „Аз вярвам, че те няма да бъдат спасени от ада. Но ние трябва да направим света непоносим за тях", казал още Топбаш.

Второ. В циментовия завод в Девня се горят бали с боклук от Италия и от горенето се сипят сажди над целия град. Във Варна пък хората се оплакали заради миризмата от струпани бали на пристанището. Кметът на Девня Свилен Шитов (ГЕРБ) обаче заявил пред БНР, че научил за това от медиите. „Поисках информация от МОСВ. Вчера (20 юли - бел.ред.) пристигна писмото. В комплексното разрешително на завода в Девня има разрешение за обработване на отпадъци чрез изгаряне. Те го правят поне от 5-6 месеца (!)."

В същото време разследване на в. „Сега" установило, че следващата седмица в Бургас ще бъде представителят на италианската фирма Defiam Франческо де Фео, който спечелил търг на областта Кампаня да обработи и изнесе боклука. Според проучване на в. „24 часа" пък фирмата имала разрешение от 3 юни (!) да внесе у нас 35 000 тона боклук, които да бъдат разположени в бургаското село Камено. Екоминистерството обаче продължава да увърта, като твърди, че „в МОСВ не е постъпвала информация за предстоящо пристигане на товар от 35 000 тона отпадъци на пристанища Варна и Бургас."

Трето. Догодина нямало да има събор на Рожен, въпреки че по думите на организаторите тазгодишният бил на много високо ниво. „Имаше много хора, това е добре за развитието на туризма в региона. Надявам се, че са доволни и хотелиерите, както и ресторантьорите", признал и кметът на община Смолян Николай Мелемов. Веднага след това обаче той бил абсолютно категоричен: „Със сигурност следващата година събор на Рожен няма да има".

Мелемов не дал обяснения кое налага това, но във форумите моментално свързаха новината с мощното освиркване на Цецка Цачева при откриването на събора. При това два пъти, защото множество я освирка и при излизането й на сцената, и след краткото поздравление на парламентарния председател, чието име се завъртя като възможна президентска кандидатура на ГЕРБ...

Както сами виждате, и трите новини са изключително зловещи, тъй че моята идея не е нищо повече, освен тяхното логично продължение:

Още днес държавата сключва тайно договор с Турция да приема телата на метежниците. Неотдавна бТВ излъчи репортаж как пред крематориума в София има опашка от катафалки с гръцки номера, защото в Гърция църквата не приема кремацията на покойниците, тъй че не виждам проблем той да поеме и „предателите". При необходимост телата могат да се изпращат и в Девня, а ако властите в Турция чак толкова държат да има гробище, което да бъде заплювано, може да се отдели парцел на освободените от гайдари и празнуващи хора роженски поляни. Все пак е доста по-добре от перспективата да се превърнат в сметища за боклука на Палермо и Неапол, нали?

Признавам, много е гадно, но още по-гадно е предчувствието ми, че е напълно възможно, а най-гадно е съмнението ми, че някой изобщо ще се възпротиви. Само за сведение: в края на юни мароканските медии съобщиха за масово недоволство на местните хора, след като товарен кораб с 2500 тона отпадъци от Италия акостира в Казабланка. През юли близо 20 000 души се присъединиха и към петиция, призоваваща правителството да не допуска изгарянето на боклука и замърсяването на атмосферата и почвите в страната. Неотдавна, припомни в. „Сега", премиерът Матео Ренци даже се видя в чудо и отдели 118 млн. евро за решаване на проблема с отпадъците на Кампаня, цели 35 000 тона от които предстои да се изгорят у нас...

С лекота можем да си представим какъв имидж сме си изградили, щом и някой си Франческо де Фео е схванал, че сме най-подходящото място, където да изсипе боклуците си. Колегата Йордан Мичев даже го написа в прав текст:

„След като бизнесмени, близки до Борисов и до ГЕРБ, станаха мултимилионери, бавейки умишлено завода за отпадъци и балирайки и разкарвайки боклука на София от Силистра до Цалапица, сега ще внасяме сметта на Неапол и Палермо. Бизнес, типичен за мафията. И ако италианците в последните години - от падането на Берлускони от власт, правят усилия да се изчистят от този бизнес - и в буквалния, и в преносния смисъл, ние на драго сърце го приемаме. Защото Тунис и Албания например са далеч по-близко до Палермо и Неапол, ама ние ще сме първите, които ще внасяме италианския боклук. Не албанците, не арабите, а ние - държавата от Третия свят..."

Точно в такава държава е съвсем в реда на нещата да се забрани и събор, понеже политик от управляващата партия не бил получил овациите, които смята, че му се полагат. Това ме подсеща как навремето Ердоган беше мощно освиркан от граждани в град Ван, който пострада от земетресението през 2011 г., и много от тях си „получиха заслуженото" под формата на уволнения. Тези, които го обвиняваха, че раздавал пари само на хора от неговата Партия на справедливостта и развитието, пък бяха и понатупани. Но Ердоган поне беше честен, доколкото никога не е криел симпатиите си към силовите методи и по-специално към нацистка Германия. В началото на тази година Джон Тюрс, професор по политология и колумнист на Huffington Post, дори предупреди: „Думите на възхищение към Адолф Хитлер разкриват истинските намерения на турския президент!"

Впрочем ние вече ги видяхме, изглежда даже са на път да бъдат преизпълнени. Интересно ми е обаче какво би казал същият Джон Тюрс, ако беше прочел ето този диалог:

„- Кой е най-впечатляващият лидер в световната история според вас?

- В съвременната история за мен номер едно, който ми е просто модел на подражание, е госпожа Ангела Меркел... От друга страна, Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички... Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин също са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества."

Човекът, който възприема държавата като бащиния, даде това интервю през 2008 г. И признанието му, смея да кажа, беше абсолютно спонтанно. Сниман с голяма пура в устата като Дон Корлеоне от „Кръстника", той го беше изпуснал заедно с дима от „Кохиба"-та си. Кефя се на Хитлер, Сталин, Мао, Путин - бе един искрен отговор, изплувал от дъното на подсъзнанието.

Този човек дори не правеше опит да ни заглавичка, че се „впечатлява" от Рейгън, Тачър, Хавел или папа Йоан Павел Втори. Не, тук той бе напълно откровен. Обединителят на „дясната опозиция" по онова време директно каза, че харесва това, което е самият той, и че самият той е това, което харесва. Простичко сподели, че под "лидер" разбира породата Шикългрубер...

Ако беше чувал за тях, този човек със сигурност щеше да харесва и Пол Пот, Франсиско Нгуема, Бокаса. Вярно, Пол Пот изтреби само около милион и половина камбоджанци, което е нищо в сравнение с онова, което направиха Хитлер, Сталин и Великият кормчия. Нгуема пък изби едва 2/3 от населението на Екваториална Гвинея, а можеше да предприеме поход срещу всички африканци. Човекоядецът Бокаса направо изяде политическите си опоненти, вместо да ги разкарва чак до Сибир, че после и да ги разстрелва. Всички те обаче бяха все „лидери" от типа, който „впечатлява"... днешния министър-председател на България!

Не, изобщо не твърдя, че той ще последва примера на Ердоган - просто обръщам внимание на какво може да се дължи разпасването на това управление. Приемането на италианския боклук и отменянето на следващия роженски събор са ясен сигнал, че то може да прави, каквото си иска. Дори с риск да превърне държавата в сметище, което вече далеч не е само метафора. Е, не чак ад, както бил казал кметът Истанбул Кадир Топбаш, но със сигурност едно много неприятно, мръсно и мръснишко място. На крачка от това да стане и съвсем непоносимо.

Любослава Русева

„Редута"