Подписка за местен референдум за неизграждане на центрове за бежанци може да прерасне в национална

/КРОСС/ Подписката срещу изграждането на центрове за интегриране на бежанци стартира в Ямбол и елховското село Бояново. Вече са събрани над 2400 подписа. Намерението на инициаторите е да организират референдум, за който ще са необходими 6000 подписа. Подписи ще се събират в продължение на три месеца.

Цветан Ревански от инициативния комитет за свикване на местен референдум, посочи, че допитването ще има няколко въпроса:

Дали хората желаят кметът да прави центрове за интегриране на бежанци на територията на дадената община; дали желаят областната управа да прави референдуми за такива въпроси, които касаят сигурността на гражданите; дали желаят бежанците да бъдат екстрадирани незабавно извън България.

Не желаем да има център в нито едно кътче на България. Засега правим референдума на едно място, но имаме амбиция след това да продължим - може би за национален референдум, каза Ревански. Той е категоричен, че не типът на лагера - отворен, затворен или от семеен тип - е проблемът, а заплахата за сигурността на хората. По-малко от 10% от бежанците в лагерите са от Сирия, изтъкна той.

Намерението на инициативния комитет в Ямбол за национален референдум съвпада с изявленията от определени политически партии, каза политологът Даниел Смилов. Според него проблемът с бежанците се корени в действията на партиите. Политологът смятаи, че намерението за организиране на такива референдуми звучи като политически проект, който надскача местната политика, надскача и въпроса с някакъв конкретен бежански лагер.

Очевидно е, че зад всичко това има някаква обща визия какво да се прави с бежанците и тази визия съвпада с това, което говорят определени политически партии. Не говоря в организационно отношение, просто има абсолютно съдържателно съвпадение между тези политически визии. Оттам се очаква и да има някаква координация, каза Смилов. 

Голяма част от афганистанците ще бъдат репатрирани. България е от страните, които репатрират доста хора, така че голяма част от страховете на хората са неоснователни, изтъкна политологът, според когото кризата с бежанците не е толкова тежка, а се използва от партии и медии.

Очевидно със сирийските бежанци няма проблем. Дори човекът, с когото разговаряхте, каза, че той приема нашите задължения да се отнасяме като към бежанци към тези хора. Така че поне няколко хиляди души трябва да бъдат настанени, първо, в лагери, а след това, по някакъв начин, да бъдат настанени в страната. Това е проблемът, с който трябва да се справим. Той е проблем абсолютно решим. Всъщност България има достатъчно ресурси и собствени, и от ЕС, които сме получили за това. Не е никакъв социален проблем настаняването на тези хора, коментира Смилов. 

Най-важното, което трябва да очакваме от предстоящия КСНС, е насрочване на дата за изборите и хоризонт какво ще се случи дотогава, допълни той. Народното събрание може да реши част от нерешените проблеми, тъй като няма да бъде разпуснато веднага, допълни той.

Експертът припомни рисковете пред мажоритарната избирателна система, която дава сериозен бонус на големите партии. Въпросът трябва да бъде разгледан сериозно, но при промяна на изборните правила парламентът не е длъжен да приеме дословно предложението, тъй като референдумът не е достигнал прага за задължителност, допълни Смилов.