Когато границата ни преля

/КРОСС/ Години наред България беше най-нежеланото място за имиграция в Европа. Югославска война, Косовска война, две войни в Персийския залив, една дузина кавказки касапници, стотици хиляди бежанци и никакъв интерес към България. Само малцина се решаваха да потърсят убежище у нас. Ние бяхме околовръстен път, Южна дъга или Дунав мост 2 - подходяща инфраструктура за транзитно преминаване към по-добрия западен свят. Така беше до тази година.

Приливната вълна от кървавата гражданска война в Сирия се надигна, наводни Турция, Ирак, Иран и опря в българската граница. Само за няколко дни тя преля и затлачи страната ни с хиляди бежанци и нелегални имигранти.

Типично, по български, кризата ни изненада, така както първият сняг изненадва администрацията. Напливът на чужденци стана прекалено видим за хората и най-вече за националистите.

Непознатото за българите социално явление породи много страхове и радикалните политици използваха слабостта на българите, за да налеят вода в тяхната си воденичка. Заговори се за ислямисти, които ще взривяват България. Някакво момче наръга българка в опит да я обере. Оказа се, че той отдавна кисне у нас, но властите го забравили. Инцидентът породи контранасилие. Скинари пребиха няколко бежанци. На българите започнаха да се лепят етикети, че не са гостоприемни, че са расисти.

Навсякъде, където имаше изоставени военни поделения, напрежението растеше. Всяка информация, че там може да се изгради бежански лагер се превръщаше в сигнал за безредици окупации, заплахи към властта. Така се случи в Телиш, където местните преграждаха редовно пътя.

Междувременно бежанците продължаваха и продължават да живеят в скотски условия. Отношението към тях продължава да бъде по-лошо от това към животните. Щастливите кокошки и свободните прасета живеят значително, значително по-добре от бежанците и имигрантите. Веднага се нароиха и мафиотите, трафикантите и адвокатите, които печелят на гърба на изстрадалите хора.

От цялата тази суматоха осъзнахме нещо много важно. Всички тези бежанци предпочитат да продължат пътя си на Запад. Както близо два милиона българи, така и чужденците предпочитат далеч по-перспективни държави, отколкото е нашата. Доста тъжна констатация. Обидна дори.

Автор: Емил Спахийски, Труд