След 23 атомни бомби морският живот на Бикини процъфтява

/КРОСС/ Въпреки че през 50-те години на миналия век, атолът Бикини в Тихи океан е обявен за непригоден за живот заради ядрените опити, проведени на острова, днес кораловият риф и популациите морските същества, които живеят в него, процъфтяват, съобщава IFLScience.

По време на Студената война САЩ пуска върху атола Бикини 23 ядрени бойни глави в продължение на девет години, едната от които е 1100 пъти по-мощна от тази над Хирошима.

Учени от Станфордския университет се завърнаха 70 години след това, за да проучат ефекта на дългосрочно излагане на радиация.

Стив Палумби (Stephen Palumbi), професор по морски науки, заяви, че последиците от излагане на радиация в океана никога не е изследвано подробно, а проучването на неговият екип показа, че океанът е много стабилна екосистема.

Интересно е, че на атола Бикини, учените отбелязват подобрение на морското биологично разнообразие. Екипът на Палумби установи, че кратерът, образуван от експлозията и района около него, е населен с огромни рояци от риба тон, акули, кораловите гъсталаци достигнат размерите на кола, а кокосовите раци на брега спокойно се хранят с радиоактивни кокосови орехи. Всички организми изглеждат здрави, а коралите съществуват в продължение на много десетилетия, което показва, че те са започнали да растат сравнително скоро след ядрените изпитания.

Изследователите се фокусират върху изучаването на кораловите и кокосовите раци, защото те живеят по-дълго, отколкото рибите, и да се оцени въздействието на радиацията върху тяхната ДНК няколко десетилетия след атомните бомбардировки по-лесно, отколкото при рибите, които са загинали малко след експлозията. Сега атолът се обитава от риби, които са изложени на ниски нива радиационно замърсяване, тъй като те често отиват извън акваторията на острова.

Въпреки това, би било погрешно да се предположи, че не се усещат последиците от радиацията. Експедицията докладва за мутант акула с липсваща втора гръбна перка - може би радиацията е причинила мутацията. Въпреки че екосистемата изглежда се е възстановила, атолът все още е преследван от миналото си.

"Ние никога не трябва да забравим това, което причинихме на атола Бикини и неговите хора", добавя Елора Лопес (Elora López), която работи заедно с Палумби.

Учените смятат, че способността на океана да се самовъзстановява е обнадеждаваща, но въпреки това хората все още не могат да се върнат на атола. Морската храна остава негодна за консумация, водата не може да пие, а заразената почва не позволява земеделие.

Жителите на Маршаловите острови, които се намират недалеч от атола Бикини, в продължение на много години, също страдат от замърсяването на околната среда от ядрените опити.