10 човека са били уведомени, че са подслушвани неправомерно

/КРОСС/Десет граждани са били уведомени, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС, между които е и един магистрат. По данни от първоинстанционните съдилища от уведомените граждани са заведени 2 граждански дела по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, като 1 е завършило в полза на ищеца, съобщава Правен свят.
За пръв път в последните 5 години в България се отчита рязко намаление на броя на хората, които са били подслушвани и проследявани от службите. Това става ясно от доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2015 г.
МВР, ДАНС и прокуратурата са изготвили много по-малко искания за прилагане на СРС, съдилищата са дали по-малко разрешения, а при отказите скокът е драстичен.
Освен завишения контрол, като причина за обрата от бюрото посочват и ефекта от аферата "Червей", в която на съд бяха изправени бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева и бившият директор на "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов. Янева беше обвинена за дадени разрешения за ползване на СРС за срок от 300 дни. В началото на годината тя беше осъдена условно само по една част от обвиненията - задето е разрешила продължаване на прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) върху информационна система на МВР със 120 дни, въпреки че е давала предишни разрешения, с които максималният срок за прилагане от 6 месеца е бил надвишен, припомня Правен свят. Скандалът засили общественото внимание по темата за СРС, бяха въведени промени в закона, свързани най-вече с контрола по използването им.
В резултат на това, през изминалата година хората, спрямо които са ползвани СРС, са 2638. За сравнение, през 2014 г. следени и подслушвани са били 4202-ма и това пак беше по-малко, спрямо предходните години. Рекорд е поставен през 2011 г., когато по официални данни обект на СРС са били над 8000 души.
До констатирания обрат през 2015 г. се стига след видимо дисциплиниране на всички по веригата, но най-показателни са числата за броя на разрешенията и отказите за прилагане на СРС. През изминалата година постановените разрешения са 4034 (3150 първоначални искания и 884 за продължаване), а през 2014-а са били 7604. Най-много разрешения е дал Специализираният наказателен съд (1049), следван от СГС (837) и Окръжния съд в Пловдив (461).
Дълги години статистиката показваше пълна липса на контрол върху исканията за прилагане на СРС, тъй като бяха констатирани единични случаи на откази, които бяха по-скоро изключение от правилото. През 2015 г. обаче данните са за постановени 683 отказа, като през 2014 г. са били 150.
Софийският градски съд (240), спецсъдът (200) и Окръжният съд в Пловдив (54) са лидери и в тази класация с общо 494 отказа. Прави впечатление обаче, че окръжните съдилища в Стара Загора (240 разрешения), Сливен (80), Видин (16) и Шумен (22) нямат нито един постановен отказ.
"Данните от 2015 г. позволяват извода, че съдебният контрол върху процедурите е чувствително завишен, като се извършва задълбочен анализ на предоставените материали преди постановяването на съдебния акт. Трайната тенденция за по-малко прилагани СРС се дължи не само на засиления контрол, но и на предвиденото задължение на всички, искащи прилагане на СРС да предоставят на съдията всички материали, на които се основава искането, засилен съдебен контрол, особено след като придобиха публичност редица пропуски в процедурите, проведени през 2014-2015 г.", се казва в отчета на бюрото.
Като основни причини за постановени откази са посочени недостатъчна мотивираност на исканията; надвишаване максималния срок за прилагане; искането е било до некомпетентен съд, а често отказите били и заради искания за "вмъкване" на допълнителен обект при вече действащо прилагане.
В условията на неотложност СРС са прилагани спрямо 604 лица през 2015 г., докато за предходната година броят им е бил 742. Срещу 29 души пък е ползвано СРС без разрешение на съд (по чл. 18 от Закона за СРС, според който това е позволено в случаи на непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление или при заплаха за националната сигурност). За предходната година обект на СРС по този текст са били 125 лица.
Запазва се тенденцията най-много СРС да се ползват за разкриване на организирани престъпни групи, за разследване на наркоразпространение и кражби. Любопитно през 2014 г. беше, че наред с тези престъпления, 597 разрешения за СРС са били дадени за разследване на шпиони. През изминалата година разследваните шпиони чрез СРС са вече далеч по-малко - 159. Прилагани са 34 пъти СРС и за изборни престъпления, като едно от тях според бюрото е незаконно, защото искането е на прокурор от окръжна прокуратура по образувано досъдебно производство, а не на наблюдаващ прокурор.
Запазва се тенденцията най-честият прилаган способ да е подслушването (3848), следван от наблюдение (2773) и проследяване (1815).
Добро впечатление прави, че въпреки по-малкото приложени СРС, изготвените веществени доказателствени средства са 1677 (при 1084 за 2014 г.), констатират авторите на отчета.
Годишният доклад на НБКСРС ще бъде осъден от Народното събрание в петък, заедно с този за 2014 г., добавя Правен свят.