Лесна мишена за интелектуална погнуса

/КРОСС/ В ранния следобед на 3 декември десетки хора на изкуството се събират в градинката пред „Кристал". Всички са с угрижени лица, хвърлят мрачни погледи. По едно време актьорът Йосиф Сърчаджиев се провиква: „Хайде всички с мен!"

Шествието поема към парламента, като пътем блокира движението по бул. „Цар Освободител". Някои дори се престрашават да насядат по жълтите павета. Тогава Сърчаджиев вдига ръка със стиснат юмрук и се обръща към множеството с думите: „Със сила и вяра, Бог е с нас! О, Господи, помогни ни!"

Уви, Бог не се спусна с машината, както се случва във всяка древногръцка трагедия след подобен патетичен възглас. Пък и ако бе рекъл да го направи, едва ли щеше да е заради новия председател на парламентарната комисия за култура и медии. Вярно, изборът му беше, меко казано, странен (виж „Кой е Слави Бинев"), но гневът на т.нар. художествено-творческа интелигенция съвсем не биваше да е насочен единствено към него.

Веднага ще кажа защо:
Когато на 27 ноември Народното събрание определи ръководството и състава на 12 от 22-те постоянни комисии, кандидатурата на архонта от Патриотичния фронт не беше оспорена от нито един депутат в пленарната зала. Никой, повтарям, от народните представители не поиска отделни гласувания (или гласуване за конкретното предложение) и така Слави Бинев беше избран заедно с всички останали, т.е. анблок. По този начин и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е осъден на първа инстанция на четири години затвор за злоупотреба със СРС, стана член на... комисията за контрол над службите и специалните разузнавателни средства.

Самият Бинев, както се разбра по-късно, поискал да оглави комисията по европейските въпроси и контрол над еврофондовете. За неин титуляр обаче беше предпочетен Светлин Танчев от партията на Николай Бареков, което е не по-малък проблем:

Същия пост Танчев заемаше и в 41-вото НС като народен представител от ГЕРБ, но му се наложи да подаде оставка заради т.нар. наркопоправка „Мери Джейн". Скандалът гръмна през март 2010 г., след като в Държавен вестник по неясен път се появи отхвърлен от НС текст в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, който разрешава рекламата на дрога. По случая беше съставена временна комисия, която установи, че отговорни за „грешката" са депутатите от ГЕРБ Светлин Танчев и Пламен Цеков (по-късно Цеков беше избран за председател на НЗОК!). Докладът й отиде в прокуратурата, а Танчев се прости с поста си на председател на комисията по европейските въпроси след драматично гласуване в групата в присъствието на премиера Бойко Борисов.

Въпреки очевидното лобиране в полза на фирма, която произвежда водка с листо марихуана на етикета си, други последствия за Танчев нямаше. Нещо повече, през 2013 г. той отново попадна на избираемо място в листата на ГЕРБ за София-област и стана депутат за втори път. През декември миналата година обаче изведнъж реши да напусне парламентарната група на партията и да се обяви за независим. Освен втория напуснал групата на ГЕРБ, през февруари тази година Светлин Танчев се оказа и вторият представител на „България без цензура" в 42-рото Народно събрание (след Румен Йончев от „Коалиция за България"). Така партията на Бареков набързо се сдоби с двама народни представители, без да се е явявала на избори.
Явно за награда през юни 36-годишният икономист беше избран за заместник-председател на ББЦ и областен шеф за София, а на предсрочния парламентарен вот оглави листата в Благоевград. Интересното е, че там водач от страна на ГЕРБ беше Цветан Цветанов, на когото Танчев днес дължи новия си стар пост като шеф на комисията за контрол на еврофондовете. Някогашното му предателство, изглежда, е забравено - така както в нищото потъна и скандалът с фалшификацията на Държавен вестник...
Но да продължим нататък:
Слави Бинев от Патриотичния фронт оглави културната комисия с гласовете на 149 депутати, 14 от които дойдоха от Реформаторския блок. В това нямаше да има проблем, стига РБ дълго и напоително да не ни набиваше в главите, че ще се бори за ценности и ще разкаже играта на „мутрите". Впоследствие обаче тъкмо честните и принципни реформатори най-честно и принципно измамиха своите избиратели, като не само подкрепиха настоящия премиер (бяха обещали да не го правят!), а самите те настояваха Патриотичният фронт да влезе на всяка цена в управлението. Тия дни председателят на ДСБ Радан Кънев дори призова да дадем шанс на Бинев, понеже политиката била тежка работа и се налагало да се правят компромиси.

То че се налагат - налагат се, но в случая става дума за друго. В своето трескаво службогонство реформаторите удобно си затвориха очите за ред скандални назначения. Нещо повече, излъчиха министър на икономиката без нужното образование, а на различни постове в изпълнителната власт настървено лансираха „наши хора" със спорни качества. Започнаха да се борят и за квотния принцип, който преди това страстно отричаха, а сдобилата се с поста на силов вицепремиер (!?) Меглена Кунева постави въпроса и официално по време на заседание на правителството. Най-неприятното е обаче, че когато видяха реакцията срещу избора на Бинев и собствените им „компромиси", отново се престориха на морални. „Много силна реакция на общностите, свързани с културата, особено с театъра и киното - написа Радан Кънев във Фейсбук, след което продължи: - Недопустимо е в НС да продължаваме практиката за квотно разпределение на позициите в комисиите, без оглед на личността и обществената реакция" ...

За разлика от лицемерите Слави Бинев поне е откровен: „Децата ме питат дали верно съм такова говедо. И аз не знам с какво съм заслужил това. Криминалните ме нападнаха и аз съм единственият оцелял. Затова ли съм мутра? Аз показах, че има живот на Марс, че има друг свят. Скочих на престъпниците и ми казаха, че съм мутра. Станах имотен човек без престъпна приватизация и ми казаха, че съм гадняр. Защо?"
И защо наистина?
Колкото и да е неприятно на протестиращите, ще трябва да кажа, че Божидар Лукарски с нищо не е по-приемлив за министър, нито самият премиер е по-подходящ за премиер с оглед на охранителното си минало. Все пак Бинев говори четири езика, бил е евродепутат, прочел е повече от една книга и отгоре на всичко години наред е удовлетворявал културните вкусове на населението. „Мога да слушам Клайдерман от сутрин до вечер, но ако трябва да направя нещо, което да ми донесе пари, това е чалга. Ако Микеланджело беше покровител или меценат на Леонардо да Винчи, сигурно щяха да бъдат бояджии в Неапол. Слава Богу, те са имали зад гърба си Медичи и Борджии."

Е, в случая не е прав, тъй като последните нямат нищо общо с Неапол. За друго обаче архонтът има пълно основание: „Видях страшно много хора, които говорят за мен, но аз не ги познавам. Не знам техните културни способности, но културното поведение изключва да нападнеш някого, когото не познаваш." Виж, да нападнеш някого, когото вече си видял как управлява, е съвсем различно. Това би следвало да се нарича гражданска позиция и смелост!

В този ред на мисли пак ще кажа, че Бинев е лесна мишена за интелектуална погнуса. Затова и протестиращите срещу него културни дейци звучат някак неискрено и изглеждат нелепо, също като в есето на Станислав Стратиев „Титаник, оркестърът":

„Сред хилядите думи, написани за „Титаник" и хората на борда, няма и едничка за оркестъра. В спомените на оцелелите, където се споменават часовници, чанти, огърлици, не се съдържа и намек за музикантите. Всички се кълнат, че през цялото време са чували музика, но какво се случва с музикантите, не е ясно... Други твърдят, че не е свирил никакъв оркестър. Оркестърът се щурал насам-натам в най-долните кабини, при трюмовете, където му е било мястото, и в паниката въобще не е могъл да намери пътя за палубите. Музиката, която се е чувала, според тях идвала от грамофонна плоча, пусната по настояване на капитана за успокоение на пасажерите."

Точно това правят в момента и погнусените - въртят плочата „Бинев", вместо именно те, т.нар. интелигенция, да насочат вниманието към същинския скандал в държавата. Не знам само дали го правят по директно настояване на капитана или по-скоро от неразбиране. Но при всички положения резултатът е в негова полза и за сметка на останалите пътници на борда.Кой е Слави Бинев

В неговия личен портал пише: „Дядо му Георги Караджов е един от известните ни детски писатели, автор и на любовна лирика. Баща му Пенчо Бинев е уважаван учен, който има признати изобретения в областта на фармацевтичната химия, енергетиката и органичния синтез. Автор е и на няколко монографии. Неговата майка Петранка Бинева е била журналист и банкер. Той е български политик и бизнесмен, вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуон-до и европейски шампион от „Словения '92". От началото на 90-те години до 2006 г. Бинев е един от основните акционери в „R-System Holding" АД, в който влизат повече от 100 дружества, които инвестират в развлекателния бизнес, охранителни компании, в строителство. Владее френски, английски, руски, италиански (говоримо)."

Преди да влезе в политиката, името му се свързва предимно с основания от него в началото на 90-те спортен клуб „Дескрим". Бинев е и един от създателите на Асоциация „Защита", която беше учредена със заявката да се противопостави на охранителните фирми на борците.

Името му нашумя през ноември 1993 г., когато група „борци" нахлу в двора на „Дескрим", нанесе побой на Бинев, отвлече го и го изхвърли на Околовръстното. Сред обвиняемите при образуваното следствено дело бяха Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин), Дмитрий Минев (Димата Руснака - убит през 2005 г.) и Пело Стоев.

По-късно Бинев става съдружник и в "М.И.Г. Групп" АД, която стопанисваше няколко заведения в София, сред които „Библиотеката", „Дали" и популярният в миналото чалга клуб БИАД.

През 2001 г. в БИАД шефът на "ВАИ холдинг" (компанията наследник на ВИС) Георги Илиев удари Бинев в главата, защото охраната на заведението не го пускаше да влезе. Преди да бъде убит през 2005 г., Илиев беше оправдан в заведеното дело.

Самият Слави Бинев казва, че повечето от онези, които говорят срещу него, не го познават, а „мутра" е клише, което са сложили, за да го елиминират. „Винаги съм показвал, че можеш да оцелееш, без да ходиш на колене, с наведена глава. Аз показах, че има живот на Марс, че има друг шанс. Скочих срещу целия престъпен свят и ми казаха, че съм лош и мутра. Във всяка една нормална страна човек с такава история би се превърнал в легенда."

Влиза в политиката през 2007 г., след като е избран за евродепутат от „Атака". През есента на същата година е издигнат за столичен кмет срещу Бойко Борисов. Междувременно е обявен за архонт от старозагорския митрополит Галактион на церемония в Рим, което предизвиква скандал в Българската православна църква, но не му пречи да се представя с титлата в редица международни форуми.

Отношенията с „Атака" са прекъснати окончателно през 2012 г., когато Бинев учредява Консервативна партия „Движение на Успеха", а след това и движение ГОРД. Той е единственият български политик, който подава заявление за напускане на лидерския пост в собствената си формация, за да стане член на друга партия. В случая - на НФСБ на Валери Симеонов, сега част от коалицията Патриотичен фронт заедно с ВМРО.

Любослава Русева

„Тема”