Утре животът може да бъде по-хубав

/КРОСС/ В салона на "Позитано" 20 снощи се състоя премиера на книгата на Мерсия Макдермот "Ален мак самотен. Биография на Димитър Благоев". Тя се издава за пръв път у нас от ИК "Синева" на Христо Георгиев. През 2014 г. е издадена в Англия. В инициативния комитет за появата на книгата у нас са Анжел Вагенщайн, д-р Атанас Камбитов, Валентин Караманчев, Владимир Москов, Георги Йорданов, Георги Пирински, Корнелия Нинова, Петър Кънев и др.

Водещ на вечерта бе Ивелин Николов, директор на НПИ "Димитър Благоев". Присъстващите бяха изненадани с видеозапис на обръщение на Мерсия Макдермот към българските читатели, направен миналия месец в дома й в Англия, тъй като тя вече не пътува извън Лондон. Слово за Благоев и биографията му, написана от Макдермот, произнесе проф. Димитър Генчев, а актрисата Джуни Александрова прочете откъси от книгата.

Eто и какво гласи обръщението на Мерсия Макдермот към българите, публикувано във в. "Дума".

Мерсия Макдермот

"Драги читатели, най-напред искам сърдечно да ви благодаря за вашия интерес към моята биография на Димитър Благоев, четвъртата от моите книги, посветени на български революционери от международно значение. Мотивировката за тези биографии се изразява в следната българска поговорка: "Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите".

Правеше ми силно впечатление, че големите български революционери винаги са били и родолюбци, и интернационалисти, без расизъм, без омраза към други народи. Едно благородно явление, което за съжаление често пъти липсва в съвременния ни свят. Всеки един от моите герои през различни времена и при различни условия е посветил себе си на борбата за свобода, справедливост, равенство, братство между народите и едно по-светло бъдеще за българите, косвено - и за цялото човечество. И тази борба продължава и днес. В някои места робите все още се борят за свобода, докато свободните се борят за съвършенство, перифразирам известните думи на Яне Сандански.

Аз бих желала моите читатели навсякъде - в Англия, в България и другаде, не само да се информират за българското минало, а да се вдъхновяват от подвизите на моите герои, да намират нещичко в идеите и дейността на тези герои, което им звучи актуално и което ще им бъде поучително и полезно в сегашните борби за мир, свобода, човешки права и други блага. Може би и за английския читател споровете между тесните социалисти и общоделците представляват най-големия интерес, защото има поучителни паралели между онези спорове и сегашните спорове в лейбъристката партия. Опитът и успехите на Самоковската комуна също представляват интерес, защото те показват колко много един социалистически градски съвет би могъл да направи за народа дори при капитализма.

Освен това, у нас, в Англия, феминизмът представлява един животрептящ въпрос и смятам, че мирогледът и дейността на безстрашната Вела Благоева биха могли да възбудят особен интерес у някои английски читатели. Не е тайна, че аз съм социалист още от ученическите ми години и че като студентка дойдох в България през 1948 г. като член на младежка бригада, за да участвам в строежа на социализма. Участвах в строежа на язовир "Копринка" и оставам социалист, въпреки всички станали поражения, недостатъци, грешки и отклонения. Защото вярвам, че ще се учим от грешките и няма да ги повтаряме и защото идеалът остава, само че пътят към него сега изглежда по-сложен, по-трънлив и по-обкръжен от опасности, отколкото мислехме. Смъртта на всеки един от моите герои съвпада с един тежък, критичен период в историята на тяхното дело, но техните високи идеали са безсмъртни, осъществими.

В книгата ми за Дядо Благоев цитирам "Символ верую" на Христо Ботев и като него вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро, ако не днес, тогава утре. Само трябва да вярваме и да действаме според нашите възможности, за да осигурим едно по-светло бъдеще за нашите деца и за всички хора.

Пожелавам на читателите ми винаги да вярват, че утре животът може да бъде по-хубав и по-мъдър и никога да не губят тази вяра.

Благодаря ви!"

Мерсия Макдермот е британска и българска историчка и писателка. Чуждестранен член е на БАН, 1987 г., и доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски", 2007 г. Родена в семейство на хирург и учителка, през 1948 г. завършва руска филология в Оксфорд. За първи път идва в България през 1947 г. През 1948 г. се връща отново, за да участва в Международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров", днес „Копринка". От 1962 до 1989 г., с кратки прекъсвания, писателката историчка живее и твори в България. От 1963 до 1979 г. преподава в Английската гимназия в София. Води курс „Национално-освободителното движение в Македония" в Историческия факултет на СУ. Дълги години е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Почетен гражданин е на Благоевград и Карлово, носителка е на високите държавни отличия „Орден на розата", орден „Кирил и Методий" първа степен и орден „Мадарски конник". По случай нейната 90-годишнина през 2017 г. бе удостоена с отличието „Златен Век" - огърлие.

Биографията на Димитър Благоев „Ален мак самотен" на академик Мерсия Макдермот е четвъртата от поредицата ѝ за няколко от най-забележителните българи - Васил Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански, които предизвикаха огромен интерес сред българските читатели. През 2014 г. тя публикува в Англия настоящата книга за Димитър Благоев, която сега предлагаме за първи път на българската общественост. С характерната ѝ детайлност, задълбоченост и темпераментност тя е създала забележително произведение, разкриващо бурния живот и делото на Дядо Благоев в ония тежки времена преди един век. В него съвременният българин може да намери отправни точки и към отговорите на някои парещи въпроси на нашето съвремие.