Лекарите не се разбраха с НЗОК

София /КРОСС/ Българският лекарски съюз се обяви срещу всички предложения за икономия на средства, които Здравната каса направи. След като категорично заявиха, че няма да позволят цените на клиничните пътеки да бъдат намалявани, днес лекарите се обявиха и срещу идеята клинични пътеки за лечение на заболявания на очите, ушите, носа и гърлото да бъдат изваждани от парите за болниците. След като консенсус не бе постигнат, мерки за икономия на средства няма да бъдат предприемани. Това означава, че Здравната каса няма как да изплаща на болниците изхарченото в повече от предварително планираното, заради което лечебните заведения ще бъдат принудени да се вместват в предвидените си бюджети. При заформящия се дефицит от 200 млн. лв. в парите за здраве обаче не е ясно какво ще се случи в последните месеци от годината, твърдят от ръководството на касата. Оттам допълват, че ще разчитат на контрола върху болниците, като уточняват, че в софийската Онкохематология и във варненския Онкодиспансер са отчетени редица сериозни нарушения, заради което двете заведения са дадени на икономическа полиция и на прокуратурата.
Когато установиха, че около 200 млн. лв. няма да достигнат на Здравната каса за тази година, от институцията предложиха няколко мерки за икономия на средства, които, за да влязат в сила, трябваше да бъдат подкрепени от Лекарския съюз. На първата си среща с касата лекарите категорично заявиха, че няма да подкрепят намаляване на цените на клиничните пътеки. Днес председателят на съсловието д-р Венцислав Грозев, пък отхвърли и второто предложение - клиничните пътеки за кожни болести и за заболявания на очите, ушите, носа и гърлото, да бъдат извадени от парите за болниците.
„Първо, защото това нещо ще доведе до скрито намаляване на цените на клиничните пътеки и то в рамките на не по-малко от 33,5 млн. Второ, защото кадровият и материален ресурс и потенциал на доболничната помощ в частта й ДКЦ и медицински центрове не е наличен, за да отговори на едно такова изваждане на дейности отпред и трето, защото това е изключително опасно за пациентите", обясни д-р Грозев.
Според лекарите при този начин на финансиране задлъжнялостта на болниците ще нарасне до края на годината от 400 млн. на 460 млн. лв. Тъй като споразумение не бе постигнато, от тук нататък касата ще фиксира бюджетите на болниците, информира д-р Димитър Петров, подуправител на институцията:
„При това положение няма да се плаща надлимитната дейност, както е записано. Лекарският съюз потвърдиха, че застават зад това нещо, така че това ще бъде от тук нататък. До есента болниците имат възможност да теглят 5% авансово от следващия месец, от следващото тримесечие. Какво ще стане последните месеци, на този етап не може да отговорим".
Третото, на което Касата остава да разчита, е контролът, добави Петров.
„Във Варненския диспансер и в Онкохематологията са засечени много болни с тежки съмнения за фалшива хоспитализация, включително има оплакване от медицински лица, че на тяхно име са отчитали пътеки и клинични процедури, които не са извършвани. Има засечени много болни, които са лежали, без да им е изписана никаква терапия. Насрещни проверки, обаче в отчетените медикаменти от Касата, показват, че са отчетени медикаменти, които не плаща. Тези две заведения са дадени на Икономическа полиция и прокуратура", каза той.
Петров обясни, че не може да се иска актуализация на бюджета на Касата засега, защото институцията все още има пари.
Върховният административен съд забрани на Здравната каса да плаща на болниците ограничени суми пари, след като пациентски организации осъдиха новата методика за финансиране на лечебните заведения, която предвижда това. От Министерския съвет, обаче обжалваха решението на съда и сега се очаква той да се произнесе отново, предаде Дарик.