Райчинов: Ако европейските лекари имат повод да протестират, българските им колеги имат поне още 100

София /КРОСС/ С между 20% и 25% са намалени бюджетите на болниците в страната спрямо миналогодишните. Като се има предвид и факта, че някои от лечебните заведения са увеличили дейността си тази година, се оказва, че средствата, които няма да им достигнат, са в размер на 30% или ще получат едва 70 на сто от необходимото. Това съобщиха от Българския лекарски съюз на пресконференция за финансовото състояние в родното здравеопазване. За София по данни на Българския лекарски съюз намалението на болничните бюджети е в порядъка на 20-23%. За част от общинските болници фонд работна заплата (ФРЗ) за миналата година е бил 60-70% от приходите, а сега при намаления бюджет процентът ФРЗ става 75-80%.
Това означава, че ако НЗОК заплаща само твърдия лимит, без надлимитната дейност и се има предвид задължението на болниците да се разплащат с доставчици в 60-дневен срок, спазвайки законовите разпоредби, то изходът е: или намаляване на ФРЗ или трупане на задължения.
Според лекарите така болниците не могат да продължават да съществуват. За това здравната каса трябва незабавно да инициира искане за актуализация на бюджета си или пък държавата да започне да осигурява децата на пълен размер, а не на половина, както в момента.
Ако до 30 май не бъдат предприети стъпки към реализирането на едно от тези две искания, лекарите може да излязат на национален протест.
„Днешният протест е действително национален и се случва, под различни форми, в цялата страна. Разбира се, има болници, които са решили да не участват пряко в протестните действия. Най-вероятно там няма проблеми и системата работи задоволително. За останалите 98% от болниците обаче не е така", каза председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов по повод Деня на протест на европейските лекари.
Причините за присъединяването на българските лекари към протеста са повече от ясни. „Протестираме срещу фиксираните бюджети", обясни д-р Райчинов. „С бюджет, който се изготвя месец за месец, лечебните заведения не могат да функционират нормално. Болниците не биха могли да правят плановост, такава каквато тя съществува в икономиката или отдели отрасли на промишлеността. Идва пациент и той трябва да бъде лекуван - нищо повече", добави председателят на БЛС.
Съсловната организация за пореден път разясни, че зад протестите не стоят политически мотиви. Настояване за оставки на ръководството на МЗ и НЗОК може да има едва след като изтече срокът, поставен от приетата на 60-я Извънреден събор декларация (30 май), но действия по удовлетворяване на исканията на лекарското съсловие не са предприети. „Ако средствата за здравеопазване не бъдат осигурени се изправяме пред риск от връщане на пациенти и вписването им в листа на чакащите, каквато реално не съществува в правния мир", добави той. Тези действия могат да бъдат свързани, било с актуализация на бюджета на здравната каса, било с поемане от страна на държавата на пълните й здравноосигурителни ангажименти. „Ако държавата не е способна да осигури средствата за здраве, то жалко че изобщо я има", завърши д-р Райчинов. Председателят на БЛС посочи още и това, че споразумението здравната каса да плаща на болниците надлимитната дейност най-много месец след извършването й, вече не фигурира като текст. Вече няма яснота дали Надзорният съвет на касата ще вземе решение по въпроса и с каква дата. Дотогава болниците ще продължават да трупат дългове за дейност без да знаят дали ще им бъде платена, „все повече кадри ще напуснат пределите на страната ни обезверени", разясни още д-р Райчинов.
Към протеста, под различна форма, се присъединиха медици от цялата страна. То й бе подкрепен и от пациенти и пациентски организации. „Скоро лекари и пациенти ще бъдем противопоставени", каза Пенка Георгиева, председател на пациентска организация „Заедно с теб". „Ние вярваме на нашите лекари, обичаме ги, добави тя, и бихме искали това да остане така и занапред."