Дългият, вирнатият и късият нос са едно и също в родната политика

/КРОСС/Докато информационният въртоп се завихря все по-тревожно като циклон над Черно море край Крим, където се сгъстяват облаците на руския реваншизъм след провала на Путин в Киев, от нашето дребнотемие лъсна темето на една смехотворна препирня като сръдня по повод един наскоро наврян в политиката нос.

Бойко Борисов бил направил дебелашка шега с външността на един нов политик от „България без цензура" по повод счупения му нос и въпросният веднага решил да го цензурира, като го „даде" на една парламентарна комисия да го разследва и заклейми за уронване на достойнството му.

Двама мъжкарстващи претенденти за вниманието на публиката, които се хвалят с побойническите си подвизи ( които били задължителни за истинския мъж), обикалят предизборния ринг и си мерят... носовете, чувството за хумор и цензура.

Няма как да бъда заподозрян за адвокат на Борисов. Неговите дебелашки изяви съм документирал в доста дебелата книга „Премиер на РъБъ".

Самият Борисов толкова си може- още от времето, когато сценаристът на Слави Трифонов, гуруто му Росен Петров, го бил „вкарал" ( него, Борисов) в политиката, според най-новите самохвалства на Петров в днешно време.

Шегичките на Борисов открай време се простират в широкия диапазон от подмятания на препоръки за „телешки пържолки" за полицейското куче, надушило труп на издирвано момиче, до подхвърлянията за Господ като негов „началник".

Това народняшко поведение обаче само сплотява онази част от българите, на които им харесва да виждат себе си в тази простовата ( че и просташка понякога) безцеремонност- точно толкова им харесва и ги бетонира заедно на изборите, колкото и на онези няколко процента сънародници, разпознаващи себе си в близката до налудността гримаса на кворумния Сидеров, който има голям пръст в оцеляването на днешната абсурдна по вторичните си политбелези власт. .

Борисов си направи този път шега с носа на бившия главен сценарист на телевизионното предаване, което безкрайно много се е гаврило с кого ли не- например изобразявайки една дама от върха на българската външна политика като жена на пилон.

Вече не е ли смешно, г-н счупен нос?

Нямаше нито да е смешно, нито да е жалко, а просто щеше да е незабележимо това вълнение, ако не ставаше дума за самия бъдещ вътрешен министър, за какъвто в аванс се представя обиденият от репликата на Борисов нов кандидат да въвежда ред в държавата ( с арести, както вече обещава).

Този бъдещ вътрешен министър нямало да бъде воден за носа ( понеже му е твърде къс), подхвърли на шега майтапчията Борисов

Но не само по тази причина е „забележително" как засегнатият нов политик бърза да налага цензура на смешките по собствен адрес.

Става дума за мултиплициране на дебелоочието като характерна черта на новия политик от стар тип и в този смисъл- събирателен образ на популизма.

След като години наред си се прехранвал от подигравки ( доста избирателно, според конюнктурата) в най-гледаната шоупрограма на републиката, изведнъж да се преродиш в ощипана по носа мома, е безвкусен (с)кеч и заявка за безлична добавка в политическия тюрлюгювеч.

Друг е въпросът, че г-н бившият главен сценарист, който имаше самочувствието, че може да навре всекиго в кучи газ(опровод), не просто е загубил чувството си за хумор в новото си амплоа, но и рефлексите си за елементарните капани на политическото общуване. Или направо никога не ги е имал и държи сега да ни демонстрира този дефицит. На екрана, където се чувстваше спокоен да се съгласява с благодарните за поканата събеседници, това не му личеше толкова.

Явно наистина има талант за български политик: претендира да е безцензурен, но се опитва да цензурира събратята си по дебелоочие в политиката. Това е сертификат за гадност в българската политика днес!

Преди 20 години в такъв капан падна бащата да днешните момченца в театъра на популизма Жорж Ганчев.

Без да бъде назоваван изрично, бай Ганчев се разпозна в един студентски уличен присмех като лъжливия Пинокио и се разяри от това кощунство в предаването "Панорама". Налапвайки тази стръв обаче той беше посечен от присъстващия в студиото студент (и бъдещ политик от СДС, впрочем) с репликата, че лъжливата кукла с дългия нос, разнасяна на студентското шествие в София, може и да е подигравка с всеки друг политик, но щом Жорж Ганчев се разпознава в нея- така да бъде!

Извънредно дългият нос на доста високия популист е като твърде късия нос на нисичкия му подражател по един общ показател: твърде много е вирнат и го боли до пълна загуба на ориентация в миризливата политическа среда в момент, когато някой причини на вирнатите носове поне малко от същото, което те смятат за позволено да правят, навирайки се в пространството на кого ли не.

Коментар на Иво Инджев, ivo.bg