Истината за "капута"

Дойде време да чуете и цялата истината за историята с "капута". През май месец експремиерът Бойко Борисов и неговата дясна ръка Цветан Цветанов се опитаха да смачкат разследването за конфликт на интереси на кмета на Пловдив Иван Тотев, направено от журналистката Диляна Гайтанджиева. Според мен проблемът беше не толкова в Тотев, а в присъствието на строителната фирма в това разследване, за която не е тайна, че процент от акциите държи Борисов.

Имахме една молба към тези хора и тя беше да осигурят Иван Тотев, за да коментира и да се защити от така изнесените факти. Вместо това Борисов и Цветанов започнаха да ме "уверяват" как това разследване на трябва да излиза, защото щяло да удари предизборно по реномето на партията.

В типичния си стил Борисов прехвърли мръсната работа на Цветанов, който си позволи да ме заплаши, че ако пусна това разследване, ще има последствия за мен самия. Именно след този разговор, който аз проведох с Цветанов, Борисов го пита "как е минало при онзи капут". Държа да отбележа, че разговорът ми с Цветанов беше изцяло по инициатива на Борисов, който го бе изпратил да се разберем.

За мен няма съмнение, че политическият и медийният чадър над Тотев беше осъществен от тях двамата, но аз дадох старт на разследването и то видя бял свят, въпреки предизборната обстановка и заплахи.

Смятам, че прокуратурата би трябвало да се сезира, доколко корупционните схеми, в които Тотев е замесен, не се дирижират от неговите ментори в София. Чувал съм от тях самите, че "Тотев дължи на Борисов огромни суми пари, хвърлени за избирането му за кмет на Пловдив". Аз лично ще сезирам държавното обвинение да разследва всяка една сделка с големи строителни фирми и обществени поръчки, които Иван Тотев е дал, за да се разбере дали зад всяка една от тези сделки стоят икономическите интереси на Бойко Борисов.

Мръсните тайни на ГЕРБ излизат на бял свят със записи. Забележете, че и признанията на Тотев, и признанията на Борисов стават в среда на съпартийци, които очевидно ги записват, защото са скъсали доверието си в тях.

Коментар на Николай Бареков