От Княжево до Копитото – поход в памет на Боян Петров

/КРОСС/Близки и приятели на алпиниста Боян Петров организират днес поход от Княжево до Копитото. В него се включиха и много хора, които не са познавали Боян, но са вдъхновени от неговия пример. 

Маршрутът, който е избран, не е случаен – това е пътеката, по която Боян се готви, преди да изкачи всеки връх. По пътеката има специален дневник, в който хората пишат впечатленията си от природата и емоцията, която преживяват, когато минават по този път. Самият Боян също пише в този дневник.

„Боян беше герой на нашето съвремие и хората са тук да го подкрепят. Дано някой продължи неговия път”, каза сестрата на Боян Петров – Александра. Тя повтори неговите думи: Продължавайте да изкачвате своите върхове и винаги напред.

По думите ѝ трябва да помним Боян с неговата устременост и борбеност. Той завинаги ще си остане нашият герой, ще остане пример за всички, допълни сестрата на алпиниста.

„Боян успя да събуди доста заспали хора и всички искат да се заредят от неговата енергия”, каза жената до алпиниста – Радослава Ненова. Тя смята да остави по пътя още няколко тефтера, в което хората могат да запишат нещо, което винаги са искали да кажат на Боян, но не са могли. „Тези дни получавах много хубави писма и мисля, че това ми помогна много и ми даде много сила”, отбеляза тя.

Дъщерята на Боян Петров – Теа, не успя да се присъедини към този поход в памет на баща ѝ, но се обърна към хората, участвали в него.

„Ходила съм много пъти с него. Даже имахме една традиция – на едно определено място, където има много красива гледка, той винаги ме снимаше. Това е маршрутът, по който той винаги е тренирал. Знам, че е тренирал с много тежка раница, пълна с камъни, и е бягал нагоре. Предполагам, че хората няма да го правят това, но се надявам да е приятно толкова много хора да извървят този маршрут. И това ме радва”, каза тя пред bTV.

Ето какво каза още дъщерята на алпиниста:

– Остана ли ви надежда за чудо?

– Може би по принцип не бих имала надежда за чудо, но знаейки тази история за американски алпинист, който също е бил загубен 3 месеца на Шиша Пангма, това нещо ми вдъхва надежда и тъй като не беше открит, това е което той би искал и е символично за него. Единствено това че не беше открит, за всички нас остава някаква надежда, която може да трае месеци, години. Не мога да кажа дали вярвам в чудо, но има надежда. 

– Ако Боян Петров наистина си е отишъл от този свят, това ли е краят, който той би избрал?

– Абсолютно. Знам, че той това би избрал. Знам, че не би искал да почине някой ден в леглото си на топло. Определено би избрал нещо друго за себе си. И както казах, това е много символично. Той обожава природата и тя си го е взела. 

– Ако той Ви чува, какво бихте му казали?

– Бих му разказала за всичко, за всичките му планове това лято. Понеже това лято много ще пътувам и той се радваше, много ме мотивираше да изкача и аз някой малък връх. Случва ми се да се събудя през нощта и да мисля за него и това да ме е събудило. 

– Кои са най-ярките преживявания, които сте имали заедно?

– Най-веселите ми спомени са били през летата пет-шест години поред, като бях по-малка ходехме на море и спяхме на палатки. Прекарвахме две-три седмици там. И той всяка сутрин ми купуваше палачинка за закуска и следобед ядяхме сладолед. И това наистина са най-скъпите ми спомени с него.

– Как трябва България да запомни Боян Петров?

– Бих искала да го запомнят като човек, който дава всичко от себе си, който не отлага нещата, както всички ние – просто ни мързи и отлагаме нещо ден за ден, а наистина планира и иска да осъществи всичко. И е много позитивен. Казвал ми е, че спи усмихнат.