Сестрата на Борисов: Дано отново не забият нож в гърба на брат ми

Д-р Красимира Иванова е сестра на лидера на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов. Родена е в София. Завършва медицина. В момента е началник на неонатологичното отделение на Първа специализирана АГ болница „Св. София" в столицата.

Д-р Иванова, вашият брат Бойко Борисов се разкъсва от дилемата дали да направи правителство на малцинството, или коалиция. В първия случай ще си спази принципите. Дали обаче има шанс да оцелее правителство, подкрепено само от 84 депутати, или веднага ще трябва да се намеси политически неонатолог (специалист, който се грижи за недоносени бебета - б.р.)?

- Свързвате въпроси с моята професия. За радост политиката и неонатологията са на доста крайни полюси и слава богу. Силно казано е, че брат ми се разкъсва от такава дилема. По-скоро мисли, разсъждава, преценява. Когато ние комуникираме, никога не говорим за работата си. Но в повечето европейски държави управляват коалиции. Може би това не е
нещо лошо. Ако правителството е съставено на базата на принципи и няма безпринципни договорки и разпределяне на власт, то би оцеляло и може да съществува дълго. За мен е по-добре да има принципно правителство, отколкото да се върви към нови предсрочни избори. На нас, обикновените хора, това ни омръзна.

- Но как да състави Борисов принципно правителство? В момента най-големият проблем за ГЕРБ е моралният - страхът дали реформаторите няма да ги предадат.

- Дали ще има предателство, или не, никой не може да каже. За съжаление през годините аз станах доста мнителна. Като сестра и като негов близък човек винаги се тревожа от предателствата. Той е вярващ, духовен човек, но в политически план едно предоверяване би му изиграло лоша шега. На господата от Реформаторския блок бих дала пример от моята професия. Според мен една значителна част от тези господа все още се учат на политика, те са като стажант-лекари. С този статут те не могат да извиват ръце и да учат един професор. Така че когато успеят да съберат толкова доверие, колкото той, могат да поставят условия.

- Като сестра заболя ли ви от онази реплика на Радан Кънев, че ако трябва, дори ще чупят ръчички, само за да станат реформите?

- Не, не ме заболя. Смешно е. Свикнала съм през годините да чувам изречения и епитети от този тип. Не само в моите очи, но и в очите на други хора изглеждат жалки. Опитват се да бъдат наравно с батковците, но за това трябват много труд, усилия, почтеност, много гледане в очите. С чупене на ръце нищо не може да се получи.

- Бойко Борисов злопаметен ли е? Ще запомни ли тази реплика?

- За съжаление не е злопаметен. Иначе аз щях да бъда по-спокойна. Но той е изключително добър човек. Ние не сме възпитани да бъдем лоши, злопаметни, отмъстителни, реваншистки настроени. Бойко на всичко гледа с добри очи.

- През годините няколко пъти казвате, че той е бил предаван от близки хора. Вие сте го предупреждавали, но заради доброто си сърце е страдал. Сега как ще го предпазите?

- Аз лично няма как да го предпазя. Моля се на Господ. Един за всички е. Дано да го ръководи в делата и мислите му. И да го предпази. Когато ходехме на изпити или вършехме нещо важно, нашата майка казваше: „Бог напред, вие след него!" Но ако отново му забият нож в гърба, ако има предателства, извиване на ръце, това няма да е добре за страната. Всеки човек има предел на търпението си. Нищо повече не искам да кажа.

- Добре, обяснете ми следния парадокс. Миналата година той подаде оставка след протести заради по-високи цени на тока. Сега той казва, че цените трябва да станат пазарни, но вече всички го харесват и подкрепят. Как си го обяснявате?

- Според мен миналата година имаше изключителна постановка. Такава беше и историята с костинбродските бюлетини, и със записите в къщата му. Това бяха инсценировки на дребни хора, обезпаричени, трябваше да стигнат до властта. За всички беше ясно, че когато цената на тока за два месеца я сложиш в една фактура, естествено, че токът ще е по-скъп. В центъра на София подскачаха клоуни, намазани с домати.
Без да съм говорила с него, мисля, че искаха да го компрометират, да не му позволяват да мисли в определени ситуации. Моят брат е човек на честта, той не е във властта на всяка цена и затова подаде оставка. В момента всички го подкрепят, защото са изплашени, че държавата е в изключително тежко състояние. Не знаят откъде да крадат пари и къде да инсталират хората си. Но и защото знаят, че брат ми може да носи отговорност.

- Предишния кабинет самият Бойко си го подреди. Но смятате ли, че сега някой ще се опита да инсталира свои хора в правителството?

- Сигурна съм, че ще се опитват по всякакъв начин. Дали е така, не зная, защото с него не говорим за това.

- Споменахте, че зам.-председателят на ДСБ д-р Петър Москов напира да стане министър на здравеопазването. Той лош министър ли ще бъде?

- За него се говори между колегите. Няма да си позволя да давам оценки за колега. Но той беше човекът, който подаде сигнал за конфликт на интереси, когато кандидатствах за директор на АГ болница „Шейново". И аз бях принудена да се оттегля. С моя случай се занимаваше комисията за предотвратяване на конфликт на интереси в общината. Но понеже не била компетентна, беше пратено запитване и до същата комисия в НС. До този момент нямам официален писмен отговор. За да мога да си потърся правата.

- Мотивът на Петър Москов беше, че не може, когато има кмет от ГЕРБ и болницата е общинска, сестрата на лидера на същата партия да заема шефски пост.

- Аз се явих на конкурс с разработена програма в момент, в който брат ми не е бил нито общински съветник, нито кмет, нито министър-председател. Той беше лидер на политическа партия. Това означава ли, че близките хора на лидерите на всички партии нямат право да се явяват на конкурси? Къде в закона пише, че сестрата на един политически лидер не може да се яви на конкурс за директор на една общинска болница? Това беше толкова провокативно от страна на Петър Москов и толкова целящо да унижи и стъпче достойнството на един човек. Тогава принудиха членовете на комисията за конкурса, излъчени от ГЕРБ, да се оттеглят. Аз бях предупредена дори по телефона. Няма да кажа имена, така че вие можете да подложите на съмнение това, което казвам. Но ме предупредиха да не се явявам на конкурс повече, защото е взето решение, че точно този човек ще бъде директор на „Шейново". Златни кюлчета ли са заровени под тази болница, нямам представа. Но нека тежи на тяхната съвест.

- При назначението на любимата на Лукарски за зам.-шеф на агенцията за българите в чужбина Петър Москов си замълча. Дразни ли ви двойният стандарт при реформаторите?

- Притеснява ме. Ако по този начин се постъпва оттук нататък, това няма да доведе до нищо добро. Аз все още искам да знам къде е конфликтът ми и защо провалиха конкурса. Ако е имало проблем с мен, защо предварително не ми казаха? Защо за сегашния директор д-р Румен Велев направиха изключение? И той не промени управлението на неговото ЕООД, което е със същия предмет на дейност като АГ „Шейново"? Защо шест месеца д-р Велев управляваше болницата без договор? Защо ръководството на Столичната община си затваря очите за такива неща? Това поведение обижда.

- Каква бе ролята на министър Таня Андреева за отстраняването ви от конкурса?

- Не зная каква е била ролята й, не съм била свидетел на задкулисни договаряния, но съм убедена, че е имало такива. Категорична съм. Тези неща се случват във всички сфери на нашето общество.

- Щом за болница като „Шейново" има такива интереси и битки, представям си какви са за поста министър на здравеопазването. Там трябва да се направи много тежка реформа. Как Борисов да си избере новия министър?

- Моят съвет е да намери професионалист с добър екип. Важно е и да има единомислие в триъгълника министерство - здравна каса - здравна комисия в НС. Моят фаворит е проф. Николай Петров, директор на ВМА. Но той иска да е по-близо до своите пациенти. Аз имена няма да препоръчвам. Господ да му е на помощ на брат ми в избора на министър. Той си има съветници, експерти, ще го посъветват. Но в цялата страна стоят някакви огромни болници, мастодонти, които тънат в мизерия и безвремие. Защо е необходимо да ги има? В тях са заети само ¼ от леглата. Парите изтичат дори през неуплътнените им прозорци. Защо е нужно това, след като може да има модерен център, добра спешна помощ, линейка, парамедици. Хората са ориентирани и търсят помощ в големите болници.

- Всичко това не го ли споделяте с Борисов, когато ви дойде на гости?

- Изобщо не си говорим за здравеопазване. Когато има свободно време, той идва у дома за половин или един час, за да си почине, да изпие едно кафе и да поговорим за децата си. Дъщеря му завърши финанси и счетоводство в САЩ, има две висши образования и сега е тук, но все още си търси работа. Трудно е.

- Не ви вярвам, че не подхващате горещите теми на деня...

- Наистина не говорим за това. Ето например болницата, в която работя. Когато дойдох преди две години, с изпълнителния директор на болницата и с колегата ми от Първа градска болница решихме да направим проект за неонатологичен център с над 100 легла. Предвидили сме стаи, в които да престояват и майките на недоносените деца. Недоносените деца с всеки изминал ден се увеличават и заради по-големия брой инвитро центрове. Това са много желани бебета, но такива деца изискват много грижи. Изработихме проект за преустройство, взехме всички разрешения, но никой в Столичната община не ни обърна внимание, макар че са 100% собственици. Първоначално ни бяха нужни около 250 000 лв. После можехме да кандидатстваме по проекти; фондация „Силви Вартан" е готова да помага.

- Казахте, че вашият брат е роден за победител. От какви победи има нужда оттук нататък?

- Трудно ми е да кажа от каква победа има нужда той. Някога ми беше казвал, че му се иска, като върви по улицата, да вижда хората да са цветно облечени и усмихнати. Дай боже да дойде този момент, когато да гледаме цветно на живота и да сме усмихнати. Може би това ще бъде най-голямата му победа и награда.

Наделина Анева, в. "Преса"