Да мислим за доклада като дъното, от което трябва да отскочим

/КРОСС/Трябва да мислим за доклада като дъното, от което трябва да отскочим и да мислим за след него. Има някои неща, на които трябва да реагираме в момента и трябва да е адекватно, но не заради доклада, а защото е въпрос на елементарно държавно самоуважение.

Това заяви пред БНР министърът на правосъдието Христо Иванов. Той подчерта, че мониторинговият доклад е огледало и за да го променим, е необходимо ние да се променим.

Важно е да направим всичко възможно, за да предотвратим оставяне на България извън Шенген, ако Румъния бъде приета. Това ще бъде много голям проблем за страната ни. Ние трябва да си свършим работата. Нерешените проблеми ежедневно дават нови къси съединения. Когато започнем да реагираме добре и адекватно, нашите партньори от ЕС ще го забележат, каза министърът.

Ситуацията със случайното разпределение на делата е кризисна, подчерта Христо Иванов в коментар за готвени промени в Закона за съдебната власт и добави: Фактът, че ВСС толкова време не може да формира адекватна реакция, не знам дали е въпрос на искане или на можене, но не виждаме реакция. Плаши ме осъзнаването, че зад това вероятно не се крие основният мотив, не е корупция. Корупцията създава рационалност, създава ясна цел на действията. Когато имаш поредица от Висши съдебни съвети, които си затварят очите за тази ситуация, става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност. Това е по-страшно и от корупцията. Да, ще се налага да търсим спешни решения.

За стратегията за продължаване на реформата в съдебната система Иванов коментира: България наистина трябва да мръдне от тази мъртва точка, в която се намира с години вече. Мисля, че достатъчно хора разбират, че не е добра идея да се окажеш опонента и главната пречка за това помръдване. Предполагам, че не малко хора се надяват, че тези промени могат да станат само с промени в Конституцията и то не от обикновено НС, а от Велико народно събрание, и то не от ВНС, ако може с чисто нова Конституция. Така или иначе продължаваме играта.

Положението трябва да е тревожно. Даже не съм сигурен дали изглежда толкова разтревожено, колкото би трябвало да е. България наистина не изглежда добре, България не изглежда да има ясна посока. България в елементарни ситуации, пълни с очевидности, институциите й не могат да реагират адекватно и бързо и това прави много лошо впечатление. При цялата добронамереност, която срещаме в Брюксел, която се видя и при изказванията на Юнкер и в реакцията на френския посланик, който в крайна сметка чувствайки се като в една приятелска държава от семейството, излезе и каза нещата както си говорят хората в семейството, а не на дипломатически език - зад всичко това се крие едно огромно желание България най-сетне да излезе от това безвремие, което се намира. На този фон нашата неспособност да реагираме адекватно изглежда още по-лошо.